А на мен много интересно би ми било мнението на психолог. Доколко полезно ще е за детето да познава биологичните си родители. Все пак мнозинството от тези деца не са родени в хармонични семейства, които да са ги направили и родили, само за да ощастливят някое бездетно семейство.
Ако процедурата да се запознаеш с биологичните си родители е много опростена всички ще се втурват да видят какво ще излезе. Според мен тази процедура трябва да е усложнена до колкото е възможно. Така ще е сигурно, че само децата, които наистина имат нужда от това, ще намерят биологичните си роднини.
Т.е. преди да се даде такова право на децата, да се помисли дали не е нужно тези деца да се защитят от самите тях.
А иначе в примера на джи-джо - ако биологичната майка по никакъв начин не може да провери дали дадено дете е нейно, тя може да бъде манипулирана много лесно от всеки, който знае, че тя някога е оставила дете. Все пак и тези жени трябва да имат някакви разумни права. Да, не са героини и светици, но са хора.
Дали са шанс на това дете да оцелее. И докато в нашето общество не се приеме за напълно нормално това, че биологичната майка има право да прецени кое е най-добро за нея и за детето, до тогава жените оставили деца ще искат да го скрият. При нас това да оставиш дете е равносилно на това да го осакатиш завинаги. Да го лишиш от живота, който би имало едно средностатистическо дете. Ако обаче жената така и така не може да му осигури дори и минимални условия в първите 5 години от живота му, това е нейна грешка. Тя е виновна. Всички я осъждат.
Когато една жена направи аборт тя прави избор вместо детето си. Когато му даде шанс обаче то само да направи този избор, тогава е виновна.
Аз не познавам жена, която да е оставила дете за осиновяване, но познавам много деца, които са осиновени и са получили своя втори шанс само благодарение на това, че биологичната им майка не е направила избор вместо тях. Те са отгледани и възпитани в добри семейства и много се надявам да не се сърдят на биологичната си майка, че ги е оставила, а да са признателни на истинските си родители, точно толкова колкото и всяко неосиновено дете.
Ако давайки права на едната страна, отнемем правата на другата, това няма да е добро решение. И не се знае какви ще са последствията. Ако обаче се намери баланс между правата и задълженията на двете страни, от това ще спечелят най-вече самите деца.
И накрая - защо ако осиновено дете се нуждае от трансплантация да е задължена само биологичната му майка да съдейства. Това не е ли друг проблем в нашето общество, който да се нуждае от разрешаване. Нима ако има добра база данни ще е необходимо биологичната майка да знае, че помага на биологичното си дете? Според мен освен вината има и други механизми, които биха я накарали да го направи.
