Здравейте. Ето и моето мнение:
1. Да, детето има право да знае произхода си. Но само, ако то пожелае. Макар, че предполагам всички осиновени деца си задават въпросите кои са, защо са били изоставени и т.н. Не знам как ще реагирам един ден когато на мен се задават тези въпроси, но детето ще има безрезервната ми подкрепа и обичта ми.
2. Да, "майката" има право да запази анонимност. Всеки човек има права. И тя вече е упражнила едно такова право на избор - оставила е детенцето си. Така, че ако тя желае анонимност, мисля, че трябва да я получи.

Аз също мисля, че детето трябва да знае за своя произход.
Защото нали се сещате, че дори и добре да пазиш тайната си, все някой ден ще се намери някой "доброжелател", който ще разкаже на детето откъде идва. И тогава ще стане още по-лошо.

Фуси,тук в Ню Джърси има една програма,която се нарича No shames,No names,No blames.
Без срам,без имена,без обвинения.Има плакати на доста обществени места,дори и в супермаркета.
Според рекламата и,всяка жена нежелаеща новороденото си има право до 30 дни да го остави във всеки един полицейски участък,социален дом или служба или дори в държавно учреждение!Никой не задавал въпроси-никакви!
Тук анонимноста е гарантирана,но САЩ са голяма страна,ако някой иска да изчезне,просто наистина изчезва.
Но има и нещо друго.Малко жени(по-скоро са малки момичета) оставят децата си,а хората чакат по 10-15 години да осиновят!
Защото децата не са финансово бреме.Като че ли и няма такива ужаси като там-тоалетни,контейнери...За 6 години тук само веднъж чух че една (спаниола-местните цигани)хвърлила 3 месечното си бебе в реката,щото имала среща,а нямало кой да го гледа.Обществеността беше шокирана определено.
И аз мисля,че анонимността е добре да се спазва,ще намали убийствата на деца.
А от собствен опит-децата трябва да знаят че са осиновени и след определена възраст-например 21 години да имат право да получат инфо за биологичните си родители-ако има такова,разбира се!
И е нормално това което чувстваш към родилата Николаки-и аз щях да чувствам същото.

Здравейте!
Това е първото ми мнение в този форум. Вече осиновихме детенце и мога да говоря от тази страна.
Отговорът ми на първата част на въпроса е -да, ако то пожелае. Ще има нашата подкрепа. Ще повторя едно от по-горните мнения, че това как детето ще приеме факта, зависи изцяло от нас. Не съм привърженик на максимата "Кръвта , вода не става". Имам основание за това.
Аз преимам нещата така:давам всичко от себе си, безрезервно. Важното за мен е , че има за кого да се грижа, кого да дарявам с обич /освен съпруга си/, кого до възпитавам.
Да, въпреки всичко, един ден детето може да поиска да поддържа по-тесен контакт с биологичните си родители. Не отричам, че ще съм наранена, но преди да се започне процедурата съм си дала сметка, че може да има и такъв момент. Въпреки това аз ще бъда щастлива, че съм негова майка . Обичам го с цялата си душа и ще направя , това което го прави щастливо, каквото и да ми коства.
Относно втората част на въпроса- жената , която го е родила трябва да запази анонимността си.
Желая седмица с повече усмивки!

Авил, ако биологичната майка запази анонимността си, как детето ще узнае за произхода си 
Не може хем вълка сит, хем агнето цяло - там е работата

Фусси,аз имам впредвид да се запази анонимността на майката,която оставя дете, към момента на оставянето му,и опазването на тази анонимност,докато вече порасналото дете не пожелае да я открие и единствено на него да се дава информация.
Имам и едно предложение към СК който пишеш:
Да не се изплаща еднократна помощ за раждане на живо дете на жените които оставят децата си!Те не я зслужават-не им трябват нито колички,нито дайперси.

Вместо на тях -да се дава на осиновителките-те имат нужда от помощ.
Тука,при подаване на годишните данъчни декларации,ако си осиновил дете през изминалата година получаваш еднократен кедит за осиновяване-$2000.00
Мисля че и в БГ трябва да се направи нещо подобно!

 :)Даниски е отговорила вместо мен.

Не съм писала до сега в този форум, но тази дискусия ме провокира наистина, особено мненията на Даниски, които считам за особено балансирани, премислени и писани от човек с опит. Може би дистанцията в географски смисъл има голямо значение. Моите поздравления. Чудесно е, че Фуси кипи от енергия и ентусиазъм. Чудесно е, че задава подобни теми за размисъл и ще бъде наистина добре ако тези разговори се водят сред по-широка аудитория. Дано по-скоро публикувате Вашия материал. Време е и в България тези въпроси да излязат от кръга на лично ангажираните и да се поставят пред обществото, което не страда от особена толерантност и разбиране. Явно сега е дошъл моментът за тази държава, браво на Фуси, че пипа в раните.
Сега на въпроса - присъединявам се твърдо към мненията, че майката трябва да има право на избор. Това е нейно право, което от друга страна закриля интересите на детето. вече е казано доста по това и няма да повтарям. За нас, в този форум, предполагам интересите на детето са водещи. Що се отнася до правото на информация на детето, възможни са два варианта. Ако все пак анонимността се отнася само относно името, възможно е да е оставена информация относно други обстоятелства - здравословен статус, наследственост, общи данни. Всичко това може да бъде предоставено на детето по подходящ начин. Ако жената просто е изоставила детето без никакви данни за себе си - това също е факт от биографията на детето, който може да бъде поднесен подходящо. Ако жената е решила да изостави детето си и да остане анонимна - няма как да я накараме да не го прави. Още по-малко - да й търсим някаква отговорност - как, от кого, ще я пращаме в затвора ли или ще я глобяваме? Репресията в такива случаи няма да помогне. Във всички случаи най-важното е детето и ако трябва да го спасим - ще гарантираме и тази възможност на жена, която избира да остане анонимна. Разбира се, това поведение поставя много морални въпроси, но - както много тук писаха - можем да сме съдии на самите себе си, но в такива ситуации - да съдим другите е доста рисковано.

Да не се изплаща еднократна помощ за раждане на живо дете на жените които оставят децата си!Те не я зслужават-не им трябват нито колички,нито дайперси.

Ако се търси причина да се даде помощта - лекарствата по време на бременност и други подпбни сигурно са достатъчно основателна причина да се вземе.
Но тук се наблюдава един друг феномен (може да е практика, не феномен - ннам). Има доста жени от малцинствата, които раждат само, за да вземат помощите. Добре ще е тази практика да се прекрати. Т.е. когато оставяш дете за осиновяване да възстановиш и тези пари, които си получил като еднократна помощ. Детските и другите месечни надбавки, за месеците, през които жената е гледала детето не мисля, че трябва да й се отнемат.
А това данъчните да дават данъчен кредит на осиновителите... не е лоша идея, но ако осиновителите нямат регистриран доход в страната... Аз не бих го направила по този начин. Най-добре е осиновителите да си получат парите в брой без значение какви и колко данъци плащат.

А за анонимността също ми се струва разумно предложението единствено детето, след като навърши определена възраст, да може да търси биологичните си родители. И в никой случай такова право да не се дава на осиновителите или други роднини. Както и на биологичните родители не трябва да се дава правото да търсят детето при никакви обстоятелства.

Ако по някакъв непредвиден друг повод се наложи търсене - това да става само от органите на реда.

Фусси,аз имам впредвид да се запази анонимността на майката,която оставя дете, към момента на оставянето му,и опазването на тази анонимност,докато вече порасналото дете не пожелае да я открие и единствено на него да се дава информация.

Ето това е и моята позиция. Някъде по-назад в темата я бях споделила.

Да не се изплаща еднократна помощ за раждане на живо дете на жените които оставят децата си!Те не я зслужават-не им трябват нито колички,нито дайперси.

Тази еднократна помощ в размер на 200лв. и без това не се изплаща на жените, дали децата си за пълно осиновяване. За да получиш тази помощ, попълваш декларация, че детето не е настанено за отглеждане в институция.

В момента пиша и бриша материал за осиновяването.

Въпросът ми е следния - ще го задам кратко, без допълнителни детайли, за да не налагам мнението си:

Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.

Моля ви да отговорите на въпроса "Имат ли право", а не "има ли смисъл"

И как осиновените деца в последстие биха могли  да научат за биологичния си произход ако биологичните майки да запазят анонимност?

И как осиновените деца в последстие биха могли  да научат за биологичния си произход ако биологичните майки да запазят анонимност?

Прочети по-нагоре.

Дълго време не писах по темата защото съм субективна, но... днес ми хрумна нещо - създава се неравнопоставеност - ако си просто изоставен и не си осиновен, имаш данни за биологичната си майка и евентуално баща, понеже са вписани в акта за раждане (изключвам случаите, когато биологичната майка не е оставила такива данни и е захвърлила детето, защото тогава трудно ще намериш информация за нея, независимо дали си осиновен или не), докато осиновените получават нов акт за раждане, където тази информация липсва. Така, че според мен и в двата случая децата трябва да имат равен старт, т.е. данни за биотата трябва да им се предоставят.
А това с правото на био майката да запази анонимност е невъзможно, точно защото няма гаранция дали детето ще бъде осиновено.
В противен случай ще се създаде още по-голям хаос - представи си акт за раждане без майка и без баща - колко ли мъка ще донесе тази т.нар. анонимност на оставеното дете?

Фоксче,става дума да се предостави възможността за законен достъп до информация за произхода на вече порасналото дете-18,21г. или друга възраст-а вече КАКВО ще представлява тази информация -е друго нещо.Ясно е че би могло на практика да НЯМА такава и един обективно и зряло мислещ човек би трябвало да го очаква.без значение бил ли е осиновен или пък не.
Въпросът е да се регламентира правото на достъп до информацията за  произхода ти.Дори и това да означава да откриеш,че си намерен на улицата...
Аз съм осиновена и мисля по този начин.Може би и затова не съм търсила био-майката си.Но пак казвам,така мисля АЗ,което пък не е задължително да е меродавно.
абе,Фуси дали да не открием нова тема-за коментари и мнения на осиновени(пораснали)деца?

Аз знам за какво става въпрос, данийски, само казвам, че когато децата останат в дом, имат акт за раждане, където пише име и ЕГН на майката - по тези данни с малко връзки, можеш да откриеш майката без проблем. Ако си захвърлен пише - майка неизвестна, баща неизвестен. Докато осиновените получават нов акт за раждане, където тези данни са заличени, т.е. не са равнопоставени в това отношение с неосиновените такива, защото каквото и да си говорим, по-голяма част от децата не се осиновяват и израстват по домове.

Чисто и просто осиновените деца трябва да имат правото, при навършване на пълнолетие, да могат да видят документите по делото за осиновяване само с подаване на една молба, без да се налага да водят дела и да доказват нещо, за да им бъде дадено правото да се запознаят с историята си. Това за мен е най-простото решение.

Саймън Стърн, осиновен
"Сега съм на 38 години, но едва миналата година открих, че съм бил осиновен на 19-месечна възраст. Не ми бяха казали, узнах случайно. В момента, в който разбрах, пожелах да открия родната си майка и други роднини, които меже би имах.
Бях много щастлив да разбера този факт и да предприема издирването. Само шест месеца след като установихме контакт, най-малката ми сестра се обади с новината, че майка не е добре и трябва да отида да я видя. За съжаление, тя почина малко след като пристигнах. Успях да я видя само два пъти.
Не постъпвайте като осиновителите ми да не кажете на детето си, че е осиновено. Осиновителите ми не са ми го казали от страх да не ме загубят. Понякога се чудя дали трябва да им се сърдя. Но те бяха взели решение, с което аз сега трябва да живея. Те не ме изгубиха, а и никога не биха. Трябвало е да ми кажат, защото винаги съм имал своите съмнения, а и трябваше да имам възможността да потърся родното си семейство когато аз преценя. И когато щях да бъда готов за това."

От юридическа, пък и от морална гледна точка, нека майката да си запази анонимността. Жена, която го е изоставила в институция и се е отказала от него, не заслужава опрощението на вече порасналото си дете. Не съм сигурна, че 18 годишно момче или момиче, ще се почуства по-добре ако се запознае с човек, който се отказал от него/нея и го/я е оставил без ласка и подкрепа, когато тя е най-нужна.
Халал да им е анонимността на такива хора (не мога да ги нарека родители).

Хммм Сия, сложно е. Първо, кой казва, че майката непременно ще получи опрощение. Хич не е задължително. Работата е там, че децата се чувстват лишени от история. Някой просто е взел решения за техния живот, а след години децата дори нямат право да попитат "Защо"

фуси,ами според мен по същата логика някой друг е взел решения в кое семейство да се раждаме и какви да ни са родителите ....всеки си има някаква история,накрая никой не остави без стория
Конкретно на въпросите ти мога да отговарям,че найстина нека си оставят анонимни колкото искат онези кдето си дават децата ....
На децата трябва да им се казва истината,според мен още когато са малки,на 7,8 г,за да не научават "случайно" от някое друго дете от училищния клас,тъй като мисля,че децата днес са жестоки ...повече отколкото са били по нашо време
Накрая всичко е Божа работа как и с какво точно ще ни изненада живота
Успех и късмет ви желая!