Няколко дни преди да ми дойде си имах всички признаци (болки в корема, главоболие, изнервеност и напрежение в гърдите). Всичко си беше такова, че бях 100% сигурна, че ми идва. Имахме ужасно много работа и там си беше пълна психиатрия. Някои вечери неможех да мигна от напрежение. Точно в този момент не обърнах внимание на следното: вечер си слагах в хладилника буркан с кисели краставички.Сутрин в 6 часа като станех първото ми нещо беще да изпия сока и след това да хапна повече от половината краставици.И това на гладно при условие, че имам гастрит. Единственото нещо, което ми мина през ума е как все още не ме е заболял стомаха. Но само дотук с мислите. След това спрях да пия кафе, а до 10 часа винаги съм изпивала поне по три. Чувствах отпадналост, често ходех до тоалетна, но и аз и колежките ми бяхме сигурни, че или се разболявам или съм преуморена. До момента, в който щях да изхвърля едно месо, защото ужасно ми миришеше на мърша. Мъжа ми се натърча при свекърва ми с херметическата тенжера и двамата бяха единодушни, че си мирише на месо. Едва тогава ми просветна една лампичка, че нещо може и да има. И това беше два дни преди да си направя теста, а него го направих на 28-мия ден.
Сестра ми не е имала никакви симптоми. Абсолютно никакви. Просто не и идва и толкова. Не е можела да повярва до момента, до който бебето е започнало да ритка.
Така, че при всеки е индивидуално.