МИсля си,Новилче,че ревността не е качество на един човек,а по-скоро е част от дадена връзка.Ето например аз изобщо не ревнувам съпруга си.С ръка на сърцето си мога да кажа,че на него имам повече доверие,отколкото на себе си.Обече не винаги съм била така доверчива и спонтанна.Имах една дългогодишна връзка в началото,на която сърцето ми беше събрало всичката ревноста на света.Много го ревнувах,ама и той много си обикаляше без мен,даже съм питала чии са тези косми,когато намеря някой дълъг черен в колата. :oops:В един момент обаче просто ми просветна,като на теб,че това адски ни пречи и съм на ръба да отровя нашите отношения.И така,започнах съвсем съзнателно да си налагам да не мисля къде е и с кого е,и някак си постепенно,не знам точно как,но спрях ад го ревнувам.В това време обече,започна да ми прави впечатление,че той -който не прояваваше ревност към мен,започна да се променя.Когато аз започнах ад му гласувам доверието си,той изведнъж започна да ме ревнува,да се съмнява в мен и да ме подозира за изключително глупави ситуации.Сякаш просто му бях прехвърлила топката.И до края на връзката ни той си остана изключително ревнив и мнителен,така и не повярва,че няма да му изневеря.И това беше в основата на ръздялата ни,макар че всъщност той започна да излиза с друго момиче,под предтекст,че иска да поживее още.
И така,това е опита ми с ревноста,но е много важно да се осъзнаеш навреме и да можеш да си наложиш съзнателна промяна на мисленето и поведението.Ти си голяма жена и осъзнавайки кое е важно за теб,и кой е пътя за да го запазиш-трябва да следваш решението си!!!
Желая ти успех и много силна воля!