Марчела не мисля че след първия неуспешен опит трябва да се отчайваш.Хубаво е че си направила изследвания преди да започнете с бебеправенето и стискам палци занапред

Здравейте момичета, изчетох почти всичко в супер форумчето ви ...
роситка, изчетох писмото ти и направо ми иде да си поплача едно хубаво, само че съм на работа и ще изглежда странно. Писна ми от това да се съобразявам с хората, какво ще си кажат, защо постоянно ме гледат странно когато съм тъжна. Писна ми от това, че всичките ми приятелки и познати с деца като ме видят все казват ... хайде и вие за кога се ослушвате, писна ми от това да казвам, че има време и когато трябва ще стане, и едва ли не да се чувствам виновна. Дори започнах сама да се обеждавам, че сега наистина не е момента по редица причини ... което по принцип считам за неправилно. Изобщо толкова съм раздвоена и тъжна, просто в такива дни ми иде да потъна. Знам, че не ви казвам нищо, което вече не сте прочели или изпитали, но имах нужда да споделя с някой как се чувствам, поне веднъж да кажа истината, а не да се усмихвам и да казвам ... е има време

Май се получи доста отчайващо ... извинявам се за което. На всички стискам палци скоро да се похвалим с така двете чертички. Нов месец - нов късмет ... нали така.
Аз все още съм в очакване на М. има поне седмица докато ми дойде и все пак знам, че този месец сме го изтървали.

П.С. Извинявам се ако не съм се включила на правилното място.

Момичета, я се стегнете! Ако се бях отчаяла толкова рано като вас сега да го нямаше това съкровище, което спи в другата стая.
Сташното е когато ни казаха, че не можем да бъдем родители и трябва да си осиновим дете. Тогава бях на 25. Сега съм щастлива мама на 38.
Минали сме през много перипети, лутане и потрошени нерви. Но не се отчаяхме
Това, че ви се реве с идването на мензиса е и от промяната на хормоните. Ма мен в такъв момент ми е идвало да удуша първия срещнат човек. Като минат няколко дни и  топката се успокоява.
Ако седите и се вайкате нищо няма да направите.Заемете се с решаването на проблема.

Момичета, я се стегнете! Ако се бях отчаяла толкова рано като вас сега да го нямаше това съкровище, което спи в другата стая.
Сташното е когато ни казаха, че не можем да бъдем родители и трябва да си осиновим дете. Тогава бях на 25. Сега съм щастлива мама на 38.
Минали сме през много перипети, лутане и потрошени нерви. Но не се отчаяхме
Това, че ви се реве с идването на мензиса е и от промяната на хормоните. Ма мен в такъв момент ми е идвало да удуша първия срещнат човек. Като минат няколко дни и  топката се успокоява.
Ако седите и се вайкате нищо няма да направите.Заемете се с решаването на проблема.

Виж ти-пък аз от три години не съм се сетила да се заема с решаването на проблема!
Никой не се вайка-просто споделяме болката си!Ако се бяхме отчаяли,нямаше да сме във форум който се казва ЗАЧАТИЕ,а например САМОУБИЙЦИ...

мила в продължение на девет години  изпитвх същото като теб,наплно те рзбирам.искам само да те прегърна и да ти кажа бъди силна.аз забременях на деветата годишнина от брака си.,точно когато  вече си мислех ,че няма да имам дете и забременях.бог ще те дари с рожба просто вярвай .

Ами на мен вчера пак ми дойде.А този път някак си се надявах,че може би с тая хубава температура може би ще стане.Е,да,ама не,и най-гадно,че трябваше да кажа на милото,че пак няма нищо,а той горкия всеки месец очаква да чуе най-хубавите думички.Наистина вчера ми идваше да потъна,ама толкова дълбоко,че да не изплувам никога.И донякъде сама съм си виновна,за толкова време вече трябваше да съм свикнала,ама като не мога!
Изкам да благодаря на Дими,че въпреки нейните проблеми тя намери точните думи и до края на разговора ни аз отново се усмихвах!Благодаря ти,мила и дано скоро всички да сбъднем мечтата си!

Хриси, винаги съм на разположение. Горе главата, животът е пред нас - ще дойде и нашият час.
Аз влезнах в темичката, за да си изкажа мъката.
Голямо напрежение е това. Със съмнения за извънматочна бременност, но нищо не се вижда. Биха ми някаква инжекция. Боли ме. Много се шашкам, защото си представям кръв, пукане на тръби и все страшни работи. В един момент всичко ми е нашега - като на сън, сякаш е нямало положителен тест, нямало е болки - просто лош сън.
Да но в следвашия момент, ставам и го усещам - това долу в ляво, което е там и при всяко движение ми напомня за себе си  После почвам да се ровя в нета и да чета какви ли не истории, почвам да се страхувам, да звъня по доктори в България, мъжът ми не може да спи и да яде от стрес.
И какво - нямам диагноза, нищо не се вижда. Дано инжекцията да помогне 

здравейте, момичета! регистрирана съм повече от година, но едва сега се осмелявам да се "покажа". четейки за проблемите на много от вас, искренно ви съчувствам и си мислех, че все пак моите проблеми не са чак толкова сериозни - две години неуспешни опити не е безнадеждно дълго, нали?
но то тогава мина още една година - още 12 месеца, още 12 пъти изпитах познатото разочарование - тези дни отново. междувременно сестра ми забременя (т.нар. непланирана бременност) и роди прекрасно бебче, което аз виждам всеки ден. дете, на което безумно се радвам и обичам. но което не е мое... не съм подозирала, че съм такъв човек, че мога да изпитвам такива низки чувства - отвътре ме разяжда някаква противна завист. това ме трови!!!

Ани,тук никой не си мери годините,няма значение 1,2,3,10.Мъката е еднаква при всички.Както моето мило казва пред борбата със стерилитета всички сме равни.Не се обвинявай,убедена съм че и на всички останали им се е случвало да се питат защо отново и отново не се получава,а при наши роднини,приятелки,познати става ей така без да искат.Поне на мен ми се е случвало!И се питам аз защо не заслужавам!А те като ги гледам как се държат с децата си,чак Имам две познати при които децата са и аз не знам как да го опиша,държат се с тях като,че ли дечицата сами са отишли при тях и като някакви натрапници са се натрапили в живота им.Е за етакива хора ме е яд,че имат деца.

Ей,момичета,я по-спокойно!Какви са тези глупости?Как можете да казвате кой заслужава и кой не заслужава да има деца?Всеки заслужава да има дете!
Вие сигурно си нямате трески за дялане..?

Ей,момичета,я по-спокойно!Какви са тези глупости?Как можете да казвате кой заслужава и кой не заслужава да има деца?Всеки заслужава да има дете!
Вие сигурно си нямате трески за дялане..?

О със сигурност.Аз не казвам,че някой не заслужава или заслужава.Права си всеки заслужава!Но съм убедена,че има моменти през които минават такива неща през главите ни (за съжеление)

 :blowingdust: :blowingdust2:
Роситка, тези феи са за теб, разчитай на чудеса!

не знам дали всеки заслужава да има дете - справедливостта е странно и много условно понятие. но има хора, които пребиват и дори убиват децата си, а за мен да имам и отгледам дете е смисълът на живота ми!

Това което и вие пишете,е само още едно потвърждение,че нещата просто се случват.
Ей така,без причина.Никой не решава кой трябва и кой не трябва да има деца.Никой не решава кой трябва да се роди здрав или не трябва.Такъв е живота и всички ние заслужаваме това което ни поднася-за това сме хора.

Ех, и на мен току що ми дойде, а така се надявах!!!! Имах всички "симптоми" - особено гърдите и корема! Явно причината е била друга, явно съм си въобразила.

Стискам палци на всички момичета, които чакат в момента! Дано не дойде лошата лелка!!! 

Ех, и на мен току що ми дойде, а така се надявах!!!! Имах всички "симптоми" - особено гърдите и корема! Явно причината е била друга, явно съм си въобразила.

Стискам палци на всички момичета, които чакат в момента! Дано не дойде лошата лелка!!! 

Споко мацка Не се предавайте и се отдайте на здрав с..с,пък то бебчето ще си дойде
А дано още другия месец да се похвалиш с две чертички

мерси мила и на  теб успех!