И този месец щастието ме отмина
След петдневно закъснение преди няколко минути ми дойде
Страшно ми е кофти,на работа сам,искам да плача,искам да викам но не мога!Единствено мога да споделя болката си с вас
Винаги съм била силен човек,не се предавам лесно,не се отчайвам лесно,малко са нещата които могат да ме разплачат,но когато преди 3 години започнахме борбата за детенце,нямах представа че ще е толкова трудно...
Дори за момент не съм се питала дали си струва да продължавам да се боря-та разбира се че си струва!Та това е смисъла на нашия живот!Затова се раждаме-за да дарим живот!
В дни като този не спирам да си мисля пред кой и с какво съм съгрешила,колко голяма е била грешката ми че да съм наказана така,кое от малкото което ми е останало да дам за да я изкупя?
Ти,Господи,ако те има,защо това ми се случва?
Колко още мога да изтърпя?
Какво още можеш да ми поднесеш?
С какво не съм достойна в очите ТИ,че ми отказваш най-големия си дар?
Уморих се!Всяка сутрин се събуждам все по-уморена...
Състарих се!Със всеки изминал ден се чувствам все по-стара...
...Ако можех да заспя и ако имах сили да се погледна в огледалото!
Не и следващите няколко дни!Не искам да виждам никого-най-малкото себе си..
На всичкото отгоре около мен само бременни жени минават
Така ми се свива сърцето!
Понякога казвам на моето съкровище:"Може би Господ е преценил,че е достатъчно щастието за това че сме се намерили и повече не ни се полага!",а той ме поглежда с насълзени очи и отговаря:"Ти и нашите деца сте моето щастие!"
И такива неща около моят първи ден от МЦ
Извинявам се предварително за урагана от глупости,но искам поне малко да ми олекне...