Много ми помагате да се ориентирам, точни както винаги! (и ме разсмяхте
).
Аз със съня съм особен случай - по принцип страдам от безсъние и при най-малко нервно напрежение сънят ми отива на кино. Имам от дете фобия, че няма да мога да заспя (след много много много нощи, в които от 23ч до 03ч чакам в тихото и тъмното да заспя, но тогава живеех в една стая със сестра ми и нямаше много какво да правя). Като се отделихме в отделни стаи се родих, защото се приспивах или с книга, или с ТВ. Фобията още си я имам и например не ходя на почивки или семинари, ако няма да съм сама в стая или няма ТВ. Другият ми проблем със съня е, че мога да спя само под режим - не си ли легна докъм 22ч, смятай, че сънят отиде на кино - това ми беше голям социален проблем, защото хората като се мотаят по барове, аз само се прозявам, после на хората им се приспива, а аз се разсънвам и съня не идва и не идва. Друга странност - никога почти не спя през деня, дори две нощи да не съм спала преди това - лягам, мъча и не става и не става. Не спя по автобуси, влакове и самолети. Бе пълно ку-ку. На цялата странност обаче, в часовете, в които обикновено ми се приспива (около 21ч) се чувствам все едно са ми сложили пълна упойка и нямам никакви сили да се възпротивя на заспиването (не смея да ходя на късни театри, опери, че съм се излага не веднъж и дваж
). Тази фаза на съня ми минава докъм полунощ и после спя много леко - ако ме питаш нещо, ще отговоря и така. Та за тия първи часове се чудя ще чувам ли...
Живот и здраве, сигурно много неща, вкл. със съня ми ще се променят, та ще видим. Но от размислите дотук ми се струва, че ще е най-добре в нашия случай отделна стая + бейбифон, за да може таткото да ми е back-up поне в тези часове.
Като се замислям, явно и темперамента на бебето ще има значение, така че засега само предварителни планове, пък ще видим
Ако прилича на мен - аз имам фобия да спя с друг човек в една стая (освен с мъжа ми, то се знае
), вкл. със сестра си, с майка си, с приятелки - когато ми се е налагало цяла нощ ми е тежко и неспокойно и много неприятно.
Ох, оспамих яко темата с моите простотии, ще прощавате
За кърменето имам по-съществен въпрос. Имам желание, но засега само умерен оптимизъм, първо защото с тия здравословни проблеми може да се наложи по-сериозно лечение, което тепърва ще проверявам съвместимо ли е с кърмене, но вероятно няма да бъде, и второ - кажете ми моля ви имате ли идея къде мога да се консултирам с някакъв специалист по кърмене, ама на живо - зърната от край време са ми напукани, без да са нещо болезнени или особено чувствителни - не мога да намеря въобще инфо в нета за такъв проблем, чудя се ще мога ли да кърмя. Освен това не са точно изпъкнали (не са и чак вдлъбнати, надявам се) - това не било абсолютна пречка. А бе трябва ми консултация.