Дани, миличка, чак сега виждам темата ти....

Наистина много добре те разбирам във всяко едно отношение, вкл. и ситуацията с мъжа ти... Просто трябва да му дадеш време да свикне с идеята за осиновяване...

Казвам го от личен опит - и мойто мъж има дете от първи брак, и преди последната процедура да приключи неуспешно и дума не искаше да се издума за донорска яйцеклетка... Да де, ама като отидохме при Док да говорим какво следва ме хвърли в музиката, като каза, че приема за донорско...
Мисля си, че ако някой ден стигнем до осиновяване - сигурно и това ще преглътне, но с бавно и напоително мърморкане, не с тупане с краче

Та така - стискам ти палци, и дано да намериш в себеси живеца, за да продължиш 

ПП - мен в момента ме крепи мисълта за едно малко черно разбойниче, което в края на месеца идва у нас 

  Рали
  Той , моят по отношение на "женското донорство" хич не се притеснява Онзи ден като му казах , че доктора е споменал за донорска яйцеклетка ( защо спомена донорска не знам  - общо взето поне реагирам добре на стимулациите, не че има полза де ) започна да философства по въпроса дали някоя жена би се съгласила да износи дете вместо мен Ако беше вика, сестра ми по-млада , нямаше да откаже... или жената на брат ми...  Държи си той на собствената семчица  
  Да , но нашия батко расте(скоро ще направи 17) и вече търси татко си само за да си получи джобните  Ще  го питам след година - две, когато баткото съвсем реши че няма нужда от него, как ще се чувства - с переспективата аз пред компа той пред тв до пенсия
  Само дано не е късно за някакво решение тогава
  Видях ти черното дяволче Сладко е    Искам и аз

Дани, ти си много смела и силна жена. Ти ще продължиш, ще намериш верния път! Просто ти трябва малко време.
Прегръщам те 

Дани, не мога да те посъветвам какво да правиш, не знам... Но ми е много мъчно. Наистина не е честно спрямо теб, особено ако мъжът ти вече е бил в тази задънена улица и знае къде води. Май ти трябва време със себе си, да си помислиш във всеки сценарий ти как би искала да продължиш живота си.

Споменаваш, че имаш имунологични проблеми с имплантацията. Сигурно си чела, че Freshbreeze забременя точно след ЛИТ в Германия. Може би и това е възможен път за вас... Прегръщам те и ти желая сили да вземеш правилното за теб решение!

Дани, тъкмо да ти пиша и видях, че и Мармотче ме е споменала.

Миличка, и аз добре те разбинам. При нас пък беше другата влудяваща крайност - то пък все няма и няма проблем, все изследвания, все добри. И на теб не ти е лесно, все пък нови проблеми 
Ние миналата година през април, след като ми се отключи това неприятно автоимунно заболяване, което може да бъде и доста страшничко, се замислихме. Аз се замислих ще бъда ли здрава в бъдеще да се радвам на съпруга си. Как ще протича това заболяване, ще бъда ли пълноценен човек. Стресът пък му влияе зле. Тогава приехме мисълта, че може би няма да имаме собствено дете (не беше съвсем лесно, но не беше и толкова трудно). Сега тук разликата е, че още от началото на връзката ни сме си говорили, че ако се случи така, ще си осиновим, и това мила винаги ме е крепяло. Подадохме си документите и си продължихме живота спокойно. Тук искам да кажа и аз за твоя мъж, че трябва да си поговорите хубаво. Имай предвид, както много сме си говорили тук, че на мъжете им трябва повече време, но понякога и ние се изненадваме как узряват, макар и бавно, за някои неща. Прото му кажи, че и ти искаш да се реализираш като майка, само така животът ти ще е пълен и т.н.

Да ти кажа, направо ме зарадва като писа, че нямате брак. Вземи си кандидатствай за осиновител, то дори и той да иска, пак трябва да кандидатстваш като самотен родител, такъв е законът, щом нямате брак. Хем с него, хем сама - много двойки правят така и това не им пречи, единствено трябва да обмислиш добре нещата като изисквания, защото известно предимство имат семейните двойки.

Уф, толкова неща искам да ти кажа, че мисълта ми тече объркано. Та ние се вписахме като осиновители и решихме без много зор да пробваме единственото, което не бяхме до този момент - ЛИТ, което преди да помогне на мен като с магическа пръчка, помогна на Бени и на Перла в Германия и техните истории ми вдъхнаха надежда да го направим. Лечението не е скъпо, но организационно идва малко сложничко, ако те интересува пиши ми на лични да ти разкажа малко по-подробно.

Целувки и не се предавай в преследване на желанието си да си щастлива! Всички го заслужаваме!

Моми4ета,извинявайте,ама какво е ЛИТ?Къде мога да про4ета пове4е за това?

mpia,благодаря ти!

Аз пак малко по темата... Постегнах се малко и си викам : на есен последен опит. Пуснах нови имунологични, с разширен антифосфолипиден профил, вчера пуснах и генетични... Моят хубавец се беше навил и за SDI тест. Това и аз си го знаех, но вчера генетичката каза, че е добре да се изследват и двамата партньори. Хубаво, прибрах се в къщи и му казах. И се почна... Как първата му жена на луд го била направила, как го побъркали навремето от изследвания и го обвинили, че в него е проблема, пък накрая се оказало че всичко му било наред... сега и аз съм започнала да го обвинявам Скочих аз на метлата и му казах че не искам никакви изследвания повече от него. После омекна и взе да увърта.. Ама не! Прекалено много ме заболя тоя път. Ако ще! Нито генетични ще му пускам, нито SDI  Нека си лети из висините и да си мисли колко е велик!

 Дани, бори се, стъпка по стъпка напредвай в убеждаването за всичко!!! Аз ти давам съвет за спокойно обсъждане на наболелите ви теми ама аз съм много темпераментна и не мога така нежно да мрънкам, докато не си кажа всичко право в очи не мирясвам!!!
 Знаеш колко много вярвам, че ще успееш, макар че за себе си вече нямам много вяра, но на теб съм ти казала, че ще сбъднеш Мечтата си, по един или друг начин!!!
 Прегръщам те силно!!!

Дани, моят мъж също има деца и затова ми казаха, че от генетични при него нямало смисъл. Не знам дали наистина е така, просто ти споделям мнението на моя лекар.

Желая ти много късмет и много сили! 

Дани, първо искам да ти пожелая да намериш всичката сила, която е нужна, за да продължиш и всичкото търпение и мъдрост, за да преодолееш проблема с мъжа до теб!
В нашето семейство аз бях тази, която настояваше да се опитаме да имаме наше дете. Имам късмета да имам до себе си мъж, който е готов да приеме с отворено сърце и осиновеното, и заченатото с донорски материал дете.
Аз сравнително бързо постигнах това, за което се борим всички тук, но си спомням, че още след третия опит вече мислех кога е времето човек да се откаже. Сега си мисля, че ако се бях придържала към взетите на определен етап решения, сега нямаше да чакам това дете. Ти имаш поне още 5 години пред себе си, за да постигнеш мечтата си. Прави почивки, за да се съвземеш емоционално и финансово и пак продължавай. Може Бог да ти е отредил по-дълъг път, но с щастлив край.

Много ви обичам момичета Благодаря за подкрепата и възможността да споделя  проблемите си с вас

Дани, моят мъж също има деца и затова ми казаха, че от генетични при него нямало смисъл. Не знам дали наистина е така, просто ти споделям мнението на моя лекар.

Желая ти много късмет и много сили! 

Аз го казах на генетичката, но тя каза че ще е най-добре да се изследват и двамата. Каквото и да е казала обаче, вече съм решила - няма да му пускам генетични. Проблема си е мой, и нищо чудно да се окаже генетичен. От 17-18 годишна нито едно забременяване, без почти никакво "пазене" На 18 надали съм имала хидросалпингс или хашимото

Сега си мисля, че ако се бях придържала към взетите на определен етап решения, сега нямаше да чакам това дете.

Много ти благодаря за хубавите думи Фейт Наистина понякога съм доста крайна в решенията си, но дано  този път разума надделее

 Отново да повдигна старата си тема...
 Ясно е , че с осиновяването нищо няма да се получи - доста време мина, а момчето нито дума по въпроса...
 Разбрахме се за един, последен опит през есента... записах си час за след няколко дни..
 И какво ?
 Първо - дойде ми без причина с цяла седмица по-рано, не можах да сменя часа за по ранен...
 Второ - оперираха ми ръката - не много успешно смея да кажа - и сега се тровя с болкоуспокояващи и антибиотици ... за какъв дявол се мъча да не пуша, като толкова отрови изгълтах за една седмица...
 И за капак милото вчера заяви, че съм непоносимо изнервена и виждал как при следващия неуспешен опит сме щели сериозно да се спречкаме....заради изнервеността ми разбирайте, предусещал го...
 Не искам повече да се "стягам", да бъда силна, да се боря...
 Иде ми да си взема шапката и да се махна някъде ...но накъде? Минават ми мисли да отида в друг град, друг дом, друга работа .. и да забравя за мечтата си за дете.
 Ха, ха, дори ми мина през ума идеята да си пусна обява че си търся мъж , който не може да има деца, за да си осиновим  заедно...  И това ако не е полудяване, здраве му кажете..

 Хубаво е че ви има за да изповядам пред някого горчивите си мисли

 Дани, какво да ти кажа, освен че трябва да се видим вече, за да си дадем кураж на четири очи и кафенце!!!
 Прегръщам те!!!

Не се отказвай мила! Почини си малко и за момент спри да мислиш за това! Добре са те посъветвали и да прочетеш няколко книжки. Събери малко сили и после на ново!

Дани, освен и аз да се присъединя към вас с Жени 
Това в кръга на шегата, но те разбирам. И на мен ми е идвало да зарежа всичко, но този период отминава и изведнъж пак идва желанието да се боря. Общо взето, човек се поизморява с годините, липсва първоначалния ентусиазъм и вярата, че непременно ще успееш, ей сега, ето с тази процедура, но все пак, не се отказвай. Опитай се да продължиш, колкото и трудно да ти изглежда в момента.
Колкото до осиновяването, това е нещо много лично за всеки човек, не насилвай съпруга си, един ден той сам ще заговори за това, сигурна съм  Освен това, осиновяването се осъществява трудно и бавно, понякога се оказва, че по-лесно е да забременееш, отколкото да осиновиш /колкото и абсурдно да изглежда/.

Ама не може да се отказваш да имаш дете, защото на мъжът ти не му се говори... Това е пълен абсурд. Хич и не чакай той да заговори. Той може да се сети след 10 години...
Най-добре реши - ТИ какво искаш. Имам предвид - ако той категорично отхвърля мисълта за осиновяване (негово право, което мисля, трябва да се уважава)- ти готова ли си да останеш без дете,за да си с него. Няма правилен отговор миличка - просто прецени - ти какво искаш за момента.

 Съгласна съм с Fussii.
 Мисли повече за себе си! Не се отказвай!