0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

На път съм да се откажа...
« -: Юни 15, 2008, 19:39:07 pm »
 На път съм да се откажа от мечтата си за дете.  До преди няколко години си казвах , че винаги мога да направя ин витро.  Сега след трите опита , без да броя инсеминациите, съм мнооого обезверена.  То не бяха кисти, миоми, запушени тръби, хидросалпингси, лапароскопии, ендокринни и имунологични проблеми.  И щом намерехме решение на един проблем, веднага изникваше друг.  Днес отново бях при доктора, който трува ми се че нямаше какво да ми каже...   Да сме повторели имунологичните, да сме направели биопсии, да сме помислели за донорска яйцеклетка... то имунната ми система собствените не разпознава, какво остава за донорска.  И да стигнем до там сигурна съм че ще се появи друг проблем.  Понякога чета темите за осиновяване и вчера повдигнах въпроса - категоричен отказ.  Нямам сили  да се боря повече!  Нямам и средства!  Може би е моментна депресия.... или е време да приема горчивата истина!!!


*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #1 -: Юни 15, 2008, 20:02:38 pm »
   Ох,какво да ти кажа...С риск да стана досадна и да се повторя,но на този етап,който си ти ,препоръчвам да прочетеш няколко книжки,които ще ти помогнат да се изправиш,да прецениш силите си и да продължиш...защото ако се откажеш,става по-лошо.
   Най-препоръчвана книга от Мадлен Алгафари е :
"Подсъзнанието може всичко"-Джон Кехоу.
   Останалите са:
"Ключът към положителното мислене"-Наполеон Хил
"Как да постигаме целите си"-Брайън Трейси
"Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"-Дейл Карнеги
   Иначе като стана дума за осиновяване,това вече е ново начало,нов път по който да поемеш,не само ти,а и съпруга ти...всяко нещо с времето си,човек сам избира,когато е готов...а може и никога да не бъде...Горе главата!Успех!
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #2 -: Юни 15, 2008, 20:07:59 pm »
Понякога чета темите за осиновяване и вчера повдигнах въпроса - категоричен отказ.  Нямам сили  да се боря повече! 

Аз пък не смея да повдигна въпроса, за да не получа отказ.....
Нося се по течението и това е......
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #3 -: Юни 15, 2008, 20:34:20 pm »
Аз и не очаквах друг отговор - той има собствено дете от друг брак,което дори живее с нас  и самия той ми каза, че гледа нещата от другата страна на бариерата :( Но все пак имах малка надеждица... И аз се пуснах по течението, но това ли беше всичко?  От работа -вкъщи - чистене, готвене и пак така.От аванс до заплата и от петък до петък. За това ли живея? Капка живец не ми остана :(
« Последна редакция: Юни 15, 2008, 20:38:59 pm от Danny S »


*
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #4 -: Юни 15, 2008, 20:36:48 pm »
Дани,на мен също ми иде да се откажа,но колко време ще поддържам тази си теория?!Сигурна съм,че ще минат няколко месеца и пак към клиниката ще погледна.А за осиновяването,ако си готова ти самата ,трябва да обедиш съпруга си.Моят мъж все още не дава дума да се издума,обещал ми е ,че на есен на всяка цена ще забременея с нашето дете   :wink:

Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #5 -: Юни 15, 2008, 20:41:51 pm »
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговиятх смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(


Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #6 -: Юни 15, 2008, 20:50:02 pm »
Бари, това положителното мислене го практикувах последните няколко месеца. Разглеждах каталози с дрехи за бременни и си харесвах някои неща от там, представях си как другото лято дребосъчето ще пълзи по маргаритената полянка на вилата, какви мазила ще трябва да взема срещу комарите и срещу слънцето, как ще започна да пуша отново, чак като спра да кърмя.... но уви, и положителного мислене ме предаде :(


*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #7 -: Юни 15, 2008, 21:15:04 pm »
Бари, това положителното мислене го практикувах последните няколко месеца... но уви, и положителного мислене ме предаде :(

 :D Е,като прочетеш някоя-друга книжка след провал,по-бързо си възвръщаш самочувствието,така да се каже.Далеч съм от мисълта за някакво фанатично практикуване с положително мислене.Просто да си припомниш,че живота не е толкова лош. :wink: Както и да е!Мен по-скоро ме притеснява това,което си написала за мъжа си:

Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговият смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(

  Звучи сякаш ти си детегледачка на детето му.Ми,кофти е!Нали сте семейство...:?

...той има собствено дете от друг брак,което дори живее с нас  и самия той ми каза, че гледа нещата от другата страна на бариерата :(

   Ми,не знам как е от другата страна на бариерата,но това не е решение.Дано намерите компромисен вариант...никой няма право да те лишава от мечтите ти.

...По течението...ама живота бързо си тече...А един ден,да не съжаляваме,че сме бездействали...
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #8 -: Юни 15, 2008, 21:16:31 pm »
Дани, аз нищо няма да кажа. Само ще те прегърна. :bighug:
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #9 -: Юни 15, 2008, 21:32:56 pm »
Дани, не се отказвай!
 :bighug:

Ако имаш сили продължавай на ЕЦ! :kiss: yahoo_17

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #10 -: Юни 15, 2008, 21:50:58 pm »
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи.

Точно защото има дете и знае какво е чувството!!!
Затова трябва да те подкрепи!!!
*

    лили

  • *****
  • 2151
  • мързи ме да натискам шифт-а
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #11 -: Юни 15, 2008, 23:22:47 pm »
на мен пък ми е странно че той говори за смисъла неговия живот (неговото дете), ти търсиш смисъла на твоя живот. няма нашия живот...
ОСТАВЕТЕ СТЕФКА НА МИРА!
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #12 -: Юни 16, 2008, 06:45:20 am »
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговиятх смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(

Доста егоистично ...
*
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #13 -: Юни 16, 2008, 08:58:24 am »
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговиятх смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(

Доста егоистично ...

Много егоистично даже ...
 
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #14 -: Юни 16, 2008, 10:01:59 am »
Миличка,никога не спирай да се надяваш и да се опитваш-та в това е смисъла на живота ни!Някой беше казал че човек е толкова голям колкото са големи мечтите му :D
Не спирай да вярваш в щастливата си звезда,не спирай да дириш бялата лястовица,защото тя е там-трябва само да я потърсиш!Знай,че съм с теб! :)
Не прави компромис със собственото си щастие заради съпруга си.Поговорете,обясни му как се чувстваш,какво искаш и накрая го попитай какво си за него!Защото за мен любов е да обичаш любимия повече от себе си,да мислиш за него повече отколкото за себе си...
Прегръщам те DANNY и дано да имаш сили да продължиш да се бориш за щастието си :hug2:
Препятствията са тези ужасни неща, които виждаш, когато не гледаш към целта си


*
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #15 -: Юни 16, 2008, 12:53:19 pm »
Мисля, че трябва много сериозно да си поговорите... Що за мислене - той имал вече дете... а къде си ти в цялата ситуация.

И най-вече миличка - ти помисли за себе си. Готова ли си да живееш без дете, независимо по какъв начин  то дойде при теб. Няма правилни отговори - всеки знае за себе си. Аз лично винаги съм мислила, че без мъж мога, без дете не мога... в интерес на истината това съм го мислила само теоритично. На практика не ми се е налагало да избирам, така че не мога да ти кажа със сигурност как бих постъпила...
Тук във форума за 4 години съм срещнала жени, които взеха решение да продължават процедурите, докато издържат физически и финансово, с цената на всичко, но не могат да осиновят. Някои вече са мами, други чакат за станат
Има и други, които решиха да спрат и взеха решение за осиновяване.Някои вече са мами, други чакат за станат
Имаше и такива, които се отказаха и продължиха нататък, мисля, че също са щастливи.
Има и такива, които предпочетоха да оставят мъжете си (които имаха сходна концепция с твоя мъж) и също вече са мами  :lol:

Няма правилен отговор - но ти си помисли - защото така наистина е безизходно

Кураж и успех!!!
В очакване ....
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #16 -: Юни 16, 2008, 12:56:12 pm »
Дани какво правя аз в подобни моменти. Сядам и почвам да мисля. Мисля ли мисля. И да мрънкам и да се самосъжалявам файда никъква. Какви са пътищата по който мога да поема. При теб кои са? Ново инвитро-има смисъл. Има надежда. Да обедиш мъжа ти да осиновите-има смисъл има надежда. Да се откажеш от брака си и мисълта да имаш дете, трудна работа, ще се измъчваш до края на живота си. Това са пътищата ни на всички. Аз бих избрала един от първите два. Там има за какво да се боря, има стимул, има живец. Трудно, но не и непостижимо. Останалите два са най-лесни, но не вършат работа никому. Затова почивка, събери си мислите, поразсей се, поговорете. А аз мога само да ти пожелая много сила вяра и кураж и скоро мечтата ти да стане реалност. Прегръдки.
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #17 -: Юни 16, 2008, 15:57:12 pm »
 Благодаря за съпричастието, момичета! За съжаление днес настроението е същото :?
Не знам как да продължа....

Точно защото има дете и знае какво е чувството!!!
Затова трябва да те подкрепи!!!

на мен пък ми е странно че той говори за смисъла неговия живот (неговото дете), ти търсиш смисъла на твоя живот. няма нашия живот...
Доста егоистично ...
Няма по-точно определение!!! За по-голяма яснота ще уточня, че преди мен е имал два брака (ние нямаме). Първият му брак е провален точно за това, че жената не е могла да му роди дете - била е от първите опитни зайчета на Табакова и Маджарова. Би трябвало добре да ме разбира...но не е така! И ако това не е егоизъм...
И най-вече миличка - ти помисли за себе си. Готова ли си да живееш без дете, независимо по какъв начин  то дойде при теб. 
Аз искам дете, по какъвто и да е начин :? Обаче..
Първият път захвърлих всичко за идеята - брак, сигурност, дом...  Взех решение за развод без подкрепата на близките ми, без жилище, с 800 лв в джоба. Справих се, но не мога да започна пак от начало.  Може би след време пак ще поговорим за осиновяване :( Може би есента ще направя още един опит, но от сега съм много скептично настроена :( Днес отново записах час за имунолог - при Стаменов. Мислех да ходя в Плевен, но си викам ако не е писано да стане и на луната да отида - все едно :(


*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #18 -: Юни 16, 2008, 18:10:20 pm »
Дани, ще стане...все някой ден ще стане ще видиш.По който и начин да е, само не се предавай и не спирай да вярваш.

*

    eloiz

  • ***
  • 167
  • Чакам те бебчо...
Re: На път съм да се откажа...
« Отговор #19 -: Юни 16, 2008, 20:20:00 pm »
Дани,трогна ме силно с твоята история.Продължавай смело напред.Пожелавам ти да се случи и твоето чудо.Прегръщам те силно.