Мисля, че трябва много сериозно да си поговорите... Що за мислене - той имал вече дете... а къде си ти в цялата ситуация.
И най-вече миличка - ти помисли за себе си. Готова ли си да живееш без дете, независимо по какъв начин то дойде при теб. Няма правилни отговори - всеки знае за себе си. Аз лично винаги съм мислила, че без мъж мога, без дете не мога... в интерес на истината това съм го мислила само теоритично. На практика не ми се е налагало да избирам, така че не мога да ти кажа със сигурност как бих постъпила...
Тук във форума за 4 години съм срещнала жени, които взеха решение да продължават процедурите, докато издържат физически и финансово, с цената на всичко, но не могат да осиновят. Някои вече са мами, други чакат за станат
Има и други, които решиха да спрат и взеха решение за осиновяване.Някои вече са мами, други чакат за станат
Имаше и такива, които се отказаха и продължиха нататък, мисля, че също са щастливи.
Има и такива, които предпочетоха да оставят мъжете си (които имаха сходна концепция с твоя мъж) и също вече са мами
Няма правилен отговор - но ти си помисли - защото така наистина е безизходно
Кураж и успех!!!