Да ви споделя и моя опит.
Като младо и неангажирано момиче не си спомням някога да съм имала изразен ПМС. Никакъв изобщо, нито болки, нито гърди, нито главоболие, нищо. На 25, след силно изживян стрес, вдигнах рязко пролактина и ми назначиха лечение: парлодел докато реша да забременявам, даже първи и втори месец да го взимам, нямало страшно. Симптомите на високия пролактин бяха болезнени и надути гърди. Веднага като почнах лекарството този симптом изчезна. Така. До тук аз нямам намерения да забременявам и изобщо нямам представа от неща като овулация, етапи в циклите и т.н...Пия си аз парлодела и един ден решаваме, че почваме опити. Спирам парлодела, просто защото в страната, в която живеех го бяха изчерпали по аптеките, пък и вече го бях взимала година и нещо. Първи месец проба-бам грамадни, болезнени гърди, ще се пръснат от болка, 10 дена преди М. А бе чудя се аз какво става... Викам си: сигурно пак ми се е вдигнал пролактинът и ето ти беля, тЮх, какво да правя сега, няма лекарсвто, пък искам и да забременявам...Втори месец-същото, трети, пети, десети-все едно и също. В началото бях убедена, че ми е скочил пак пролактинът. Да, ама не. Пускам хормонални 5 пъти-всичко в норма. Тогава реших, че е ПМС, щото какво друго да е...Малко ми беше тъмна Индия, как пък така го развих тоз ПМС на 27... Все пак до 25 абсолЮтно никакви проблеми от тоз род... И така си я карам аз, всеки месец бебеправене, всеки месец болезнени, огромни гърди от седмица до 2 седмици преди М, веднага с идването на М се нормализират. Намерих си лекар, започнахме следене и тестване и един ден между другото й казах, че се чудя дали пък не си забременявам всеки месец и затова така да ми стават гърдите и накрая нещо става, идва М и не тръгва бременността. Лекарката ми каза, че съм си въобразявала, защото много съм искала бебе, и че най-вероятно мъжът ми ме ядосва, когато наближава М и от ПМС е всичко това. Ех, бе...мъжът ми ме ядосвал... търкалета...А бе тялото ми друго ми говори, ама нали е лекар- слушам...И така си я подкарвам спокойно и се съвместяваме с моя ужасен ПМС. Зарязвам мисълта за бебе, спирам мерене на Т, спирам фолиева и изобщо ни лук яла, ни лук мирисала Марийка...До началото на август когато абсолЮтно същия ПМС си стана направо 7 седмици и се оказах бременна. АбсолЮтно едно към едно същите огромни, болезнени гърди, твърди като камъни. Както и да е. Не било писано. Почистиха ме и реших аз да я излседвам таз работа с тоз ПМС, че ми беше много лЮбопитно. Понеже след кЮретажа имахме забрана да бебеправим 2-3 месеца и си викам: ха, сега ще гледам дали пак ще ми стават така гърдите. Е, не...Спокойни гърди, нормално стегнати, съвсем леко се увеличават преди М, но съвсем в рамките на нормалното и комфортното...Повярвайте ми, момичета вече 4 месеца се следя. Сега нямам търпение да почнем пак с опитите и да видя дали пак всеки месец така ще ми стават големи. Моето лично заклЮчение, базирано изцяло на наблЮденията ми върху тялото ми е, че аз нямам изразен ПМС и никога не съм имала. Откакто започнах опитите за забременяване, всеки месец съм забременявала и затова съм била с такива големи гърди, но имплантация не се е получавала-засега откритата причина е ендометриален полип-и затова не съм се осъзнавала бременна. Не съм ходила скоро при лекарката си, но при първата визита ще й кажа какви са ми наблЮденията. Вярвам на тялото си, въпреки че медицински не е обосновано. И се извинявам на ледена луна (Луничке, мисля, че ти го беше споделяла същото, а аз не ти повярвах) за това, че не зачетох версията "всеки месец зачеване и от там симптоми подобни на ПМС, но неспособност за имплантиране".