Здравейте, аз сьм нова тук и ще Ви кажа какьв е моят опит в Плевен. Това ми е 2-ри опит ин витро, пьрвият (не в Плевен) бе неуспешен. Сега сьм бременна, но някак не мога да се почувствам щастлива. Може би сьм прекалено чувствителна. Преценете сами.
Цялата процедура започна добре, вниманието, което очаквахме, ни беше отделено. До пункцията всичко беше долу-горе добре. След това отношението кьм мен стана неприятно до степен, че не смеех да се обадя на д-р Емин, за да му кажа, че нещо ме боли или че лекарствата ме вкарват в депресия.Просто всички дозировки бяха много завишени и не мога да ви опиша колко зле се чувствах. Всеки пыт получавах отговор или Пийте но- па или Няма нищо или Как само Вие, на другите не се случва. И когато се получи по-сериозен проблем, от което направо откачих, получих отговор:ами няма нищо,елате когато можете. Аз живея далече от Плевен и ми беше трудно да пьтувам. Ходих при друг лекар, който се отнесе с мен като с човек, обясни ми как стоят нещата, направи ми ехограф и ме успокои, че няма отлепване на плацентата. Никакви лекарства не могат да ми донесат това успокоение, което този човек ми даде. За разлика от д-р Емин. И до днес сьнувам кошмари от него. Телефонните разговори траят до 1-1,5 мин. Няма вьпрос как сте, колко силни са болките, от кога или нещо подобно. Точно обратното. Още ми е трудно да се оправя, не искам да цитирам какво точно ми се наложи да чуя. Благодарна сьм му дотолкова, че сьм бременна. Повече сьм благодарна на лаборантките, на акушерките, на другите лекари. Без да знаят те поправяха с човечността си грешките на този, който би трябвало да е лицето на човечността и разбирането.