Моля те Господи,от цялото си сърце и душа те моля!
Моля те за себе си,за съпруга си,за нашето младо семейство и за нероденото ни дете!
Знам че съм грешна,знам че съм живяла не според твоите закони Господи,знам че сигурно съм наранявала хора в живота си.Знам колко много грешки съм направила.Знам,че е можело да живея по-добре,да бъда по-добра.Знам.И с цялата си душа съжалявам за грешките,които съм правила волно или неволно.Болно ми е за хората,които съм наранила или обидила,тези които съм гледала лошо или не съм забелязала,а те са имали нужда от моето внимание.
Знам,че съм грешна Господи.Но се разкайвам за всичко!Така съжалявам за всеки път,когато съм била лоша или съм излъгала някого,или съм наранила някого.Чудя се как да изразя разкаянието си.И какво ако ти обещая ,че ще се постарая да не се повтаря.И защо да ти го обещавам,като ти виждаш в душата ми и знаеш,че искам да съм добра и смирена.Искам да заслужа благословията да бъда майка.
Ако съм прекалено грешна,прости ми.
Знам,че трябва да бъда смирена и търпелива.Но нима не виждаш,че сърцето ми вече кърви.Не знам още колко ще мога да проявавам търпение и да прекланям глава,пред това изпитание.Ако така ме изпитваш -мен и вярата ми,Господи-нима не виждаш,че не мога вече?!?
Затова те моля,от цялото си сърце и душа те моля,да се смилиш над мен,над съпруга ми,над нас.Моля те да ни благословиш с детенце.Нима те моля за много Господи?Нима искам невъзможното.Аз искам и те моля ,просто да ме благословиш да дам живот.Да отдам живота си на едно детенце.Колко още трябва да понеса и колко да изстрадам?Колко още трябва да чакам и колко да се моля?Как не виждаш болката в сърцето ми?
Не знам какво да обещая,какво да направя,как да се помоля,какво да пожертвам?
Не ми отнемай надеждата и вярата.Дай ми причина да живея.
Господи,моля те от цялото си сърце!
Амин!
