Отдавна мислех да пусна такава тема, но сега съм провокирана от Фоксчето. 
Мили момичета, вие които вървите или сте извървели трудния път на стерилитета, най-добре знаете колко фина и чувствителна е душата на хората, които също вървят по този път.
Също толкова фина и чувствителна е душата на осиновените деца. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От   необмислените комплименти най боли.
Моля ви - всякакви въпроси, относно осиновяването - задавайте на нас, не на децата ни. Питайте нас и се стремете децата ни да не чуват въпроси от сорта на:
"Кога я/го взехте", "На колко беше", "Лесно ли се адаптира" и пр. Тези въпроси не биха могли да обидят някого, макар, че нездравото люобопитство не винаги е приятно, но децата ни могат и да не са въведени изцяло или изобщо в историята на осиновяването си. Не ги поставяйте в гадни ситуации

Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти


1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма 

3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат, но все пак... Изоставените деца не са "второ качество" деца по презумпция - абсурд е че въобще пиша такова нещо, но след няколко чути от мен неща се налага...

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли  познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.

7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.

8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва 

10. Не сравнявайте непрестанно съдбата на нашите деца със злочестата съдба на децата в институциите. Ако получите такъв порив - горещо ви моля, не го правете пред децата ни!!!

Мами осиновителки, добавяйте още

За пореден път помагаш много. Благодаря.

Фуси, браво! Много полезна тема!

Фуси, 

Аз все още не съм осиновила детенце,след един месец трябва да е готов доклада ни,но ве4е 4увам:"Ще видиш,4е ще забременееш след това и ще си имаш твое"!Само,4е аз не го правя заради това!Осиновеното ще е мое!Не бих искала да 4увам останалите неща,за които Фуси пише,но едва ли ще ми се размине. През изминалите 11 години ми лепваха:"Айде,бе какво 4акате?" и 4есто пъти не знаех как да отговоря,особено в на4алото.За съжаление в тази държава всеки пита то4но за това,което не му влиза в работата.

Ми ти всичко си казала, какво да добавя? 
Единственото, което мога да добавя е, че ако някой трябва да е благодарен в нашето семейство, това е Дара - за това, че майка й 8 години ходи по лекари, за това, че 6 месеца бях в критическата, без да съм в нея, за това, че 4 месеца бях на системи всеки ден и лежах, за да я задържа. А най-благодарна трябва да бъде на брат си, който като дойде в нашето семейство, вместо да намери една истинска майка, завари едно подобие, лежащо 4 месеца на дивана и чак сега започна да разбира, какво е майка, но той го изтърпя и в момента е най-добрия брат на света. При тази светлина, кой трябва да е благодарния?

Аз мисля че темата заслужава да се ковне!

Fussii 

Фани, както винаги прекрасна тема 
Изтръпнах като се замислих, че сигурно и аз съм изтърсила някога подобен "комплимент"...

Отдавна мислех да пусна такава тема, но сега съм провокирана от Фоксчето. 
Мили момичета, вие които вървите или сте извървели трудния път на стерилитета, най-добре знаете колко фина и чувствителна е душата на хората, които също вървят по този път.
Също толкова фина и чувствителна е душата на осиновените деца. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От   необмислените комплименти най боли.
Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти


1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма 

3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли  познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.

7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.

8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва 

Мами осиновителки, добавяйте още

10. Прекрасно дете - със сигурност е от Български произход.

Ясно като бял ден е ,че простотията не ходи по гората, а по хората.Обаче,как отговаряте на такива неща? Ако има някой отговор, моля да сподели.

Здравейте,
след като прочетох всички болки, душевни страдания и разсъждения по темата ...
Аз също съм майка осинвителка. Никога до сега не се почувствах нито по-малко майка нито повече. Мила мамо /пиша и се обръщам към тази майка , която има тези страдания/, аз също съм се измъчвала от толкова и още толкова въпроси и накрая аз стигнах до едно решение - ще обесня на дете си,  това че е осиновено не като нещо страшно, което се е случило, а като нещо много приятно, като нещо забавно, като нещо нормално, защото всичко на този свят се случва. Както има котенца и кученца, които живеят в домовете ни -далеч и разделени от биологичните си родители, като е и при хората. Това е нещо нормално. Аз мисля, че ние се плашим повече от това какво и как ще кажат и направят хората, от колкото от това, че ние можем и ще се справим.

Айде да си призная греховете, понеже познах себе си в трета точка 
Фани, знаеш отношението ми към осиновяването. Аз не правя разлика между осиновено и родено от жената дете. Раждането е физиологичен процес и не те прави майка. И какво да направя, като първото нещо, което си помислих като видях Колето, беше че си приличате. Винаги съм го казвала съвсем чистосърдечно, точно както казвам, че дъщеря ми прилича на мен, че детето на еди кой си прилича на таткото...
Взимам си бележка и се спирам веднага, дано не съм те обидила. Приеми най-искрените ми извинения.

 Темата е доста деликатна.
Точно заради чувствителните ни души.
Вярно е, че има и хора, които произнасят въпросните реплики със зле прикрита злоба.
Но не трябва да съдим толкова строго.
Защото има хора, които  произнасят  няколко от горепосочените реплики съвсем добронамерено.
И фактът, че не знаят , че това дразни, е защото не са минали през болката да не можеш да заченеш и всички произхождащи от това решения в живота ни.
Просто ние сме прекалено чувствителни.

Преди няколко месеца, минавам през едно кафе. На една маса седи кръстницата ми(с малкото си дете) с четири много, ама много бременни жени. С усмивка на уста ми ме кани да седна при тях.
Срам ме е да кажа какво отговорих, ама ще кажа:
"Ааа, да ми надуете главата!"

После ми идеше да си отхапя езика, но тогава бях ужасена от мисълта да седна до тях, да им гледам коремите и да говорим само за бебета и раждане.

 Примерът ми може да не е много точен, просто исках да кажа, че не всички знаят какво става в душите ни. Те са я казали фразата, след 1 мин са я забравили.
 Ние, ранимите , месеци след това се тормозим заради една изтървана дума.


 П.П. Пак казвам, изключвам хората, които го правят умишлено. За щастие, те не са много.

Но не трябва да съдим толкова строго.
Защото има хора, които  произнасят  няколко от горепосочените реплики съвсем добронамерено.

Разбира се че е така 

Джаз, а не ти откъснах главата, гат ми сви снимките  , та за това ли...
Прекрасен пример за това, как изречението за приликата, ни най-малко не ме е засегнало, защото го е казал човек, с който се обичаме взаимно

Благодаря за прекрасната тема!
Много ми е полезна.
Прегръщам ви...

Това което мен откровено ме ядосваше докато подготвяхме документите беше :

"Е нееее, гена си е ген каквото и да ми говориш"

И това по повод желанието да впишем в изискванията и изцяло ромски произход. Ами аз незнам моя ген колко добър или лош е но от всички хора около нас само това слушах. Не гена ми ме е направил характера, който съм...?

5, 7 и 9 са направо... не знам как може да каже някой такива простотии. Но страшното е не осиновителите да го чуят, а дечицата
За приликата между осиновители и децата им - мисля, че наистина понякога има такава, доколкото децата възприемат маниерите, начина на хранене и мислене от родителите си, били те биологични или осиновители. Не всичко е до ген
Етикети винаги са се слагали в нашето общество - безплодни, ялови, хранениче (това скоро го чух - колко било добро детето и умно, нищо че било хранениче  ), изкуствено бебе (в смисъл от инвитро)... Сблъсквали сме се с тях, надживели сме ги и ми се иска поне децата си да можем да предпазим.
Фуси, Фоксче, да са ви живи и здрави слънчицата. Сигурна съм, че сте ги обградили с толкова любов, че да могат да понесат такива "мъдри" реплики.

не знам дали тук е мястото,препратете ме ако трябва,но искам да запитам...ако решите да не казвате на детенце,че е осиновено и ако не сте играли предварително девет месечна бременност, как се предпазвате от "доброжелатели"...така де ,имам предвид какво отговаряте на тези любопитковци като ви видят с количката...офффф дано да ме разбирате

Здравейте момичета макар че все още не съм осиновителка а още чакаща имам доста страни случки от който душата ме е боляла но ще споделя една за която съм благодарна на господ че ми прати подходящите думи в устата.Свекър ми имаше брат близнак който така или иначе нямаше собствени деца.Една от тези доброжелателки с идеята да ме пита ама незнаейки точно как да го направи ми казва:Абе аз навремето познавах и двамата братя ама непомня кой нямаше деца да не е свекър ти и да е наследтсвено.А бе да те питам направо -МЪжа ти да не е храненик? Преглътнах и с усмивка на уста и отговорих:Да ти кажа Честно свекърва ми каза че до 1 година наистина го е хранела ама после почнал сам да се храни.При което както се сещате тя не сети как да продължи-ама да е жива и здрава!