...Абе аз навремето познавах и двамата братя ама непомня кой нямаше деца да не е свекър ти и да е наследтсвено.А бе да те питам направо -МЪжа ти да не е храненик?

Това направо ме застреля   
Слънце, добре че ти е дошло бързо на ум, какво да и отговориш! 
...

Дидон, аз не знам как да те посъветвам, но ми се искаше да ти разкажа нещо, което ми се случи преди много години...
Имам една позната латиноамериканка, женена за българин -  страхотна жена -  красива (и физически и като характер) и всичко останало… Та тя, по предполагаеми причини, също се е замисляла за осиновяване… 

Един ден  се наложило да се прибере в родината за известно време, тъй като баща и се разболял сериозно... Човека за съжаление починал много скоро след пристигането и… но една нейна бременна съседка я попитала, дали ще осинови детенцето, след като се роди – жената била бедна и вече с 8 деца, нямала възможност, да гледа още едно… И така, тази моя позната останала в родината си 8 месеца, грижела се за съседката си, присъствала на раждането и веднага осиновила детенцето.

Дойде си обратно в България много щастлива и с една невероятна малка кукличка… Аз тогава си мислех, че тя спокойно може да скрие истината, тъй като 9 месеца е отсъствала от България (ами била е бременна и се е прибрала в къщи при роднините, защо не…) И я попитах, дали смята да пази в тайна осиновяването… Никога няма да забравя отговора и! Тя каза, че няма да крие, тъй като дъщеря и си има братя и сестри и не може да я лиши от тях… един ден родителите си отивали и оставали братята и сестрите...
Паднах!


Какво мога да кажа? Страхотен човек! Невероятна жена! Прекрасна майка! 

Аз...как да го обясня,за себе си изобщо не се притеснявам.Определям се като силна натура и съм преживяла и чула доста,не само в тази насока.Този въпрос ме вълнува именно зада не бъде наранено крехкото съзнание на  детенце...нали се сещате...винаги има някой,който иска да ви "услужи"...

Иначе винаги съм искала да си имам детенце от дом,още преди да съм си представяла,че има хора с репродуктивни проблеми.

В заклетата ми "кучкарска" душа отдавна се е загнездила мисълта,че всеки,който обича домашния си любимец така ,както аз, вече има едно осиновено,небоилогично дете и е длъжен да отгледа поне още едно и от своя вид...

Дай боже да сме живи и здрави и да имаме пари,да можем да осигурим едно добро бъдеще на децата си...

Аз...как да го обясня,за себе си изобщо не се притеснявам.Определям се като силна натура и съм преживяла и чула доста,не само в тази насока.Този въпрос ме вълнува именно зада не бъде наранено крехкото съзнание на  детенце...нали се сещате...винаги има някой,който иска да ви "услужи"...

Ами то точно заради тази "услуга" наистина помисли по въпроса дали не е по-добре да му го кажеш ти на детенцето-мило, нежно и постепенно, защото винаги ще се намери някой "услужлив" който ще му го изтърси в най-неподходящият момент и по най-неподходящият начин, за съжаление ние хората понякога сме толкова зли..... 
 

Това което мен откровено ме ядосваше докато подготвяхме документите беше :

"Е нееее, гена си е ген каквото и да ми говориш"

И това по повод желанието да впишем в изискванията и изцяло ромски произход. Ами аз незнам моя ген колко добър или лош е но от всички хора около нас само това слушах. Не гена ми ме е направил характера, който съм...?

Не знам, как съм изпуснала този пост, но напълно подкрепям с две ръце! И според мене това изречение също трябва да бъде добавено в онзи дългия списък!
Тя и Joe е дала предложение:

10. Прекрасно дете - със сигурност е от Български произход.

Ние също не смятаме да поставяме ограничения за етнос и аз също не обичам загрижените подмятания, че гена си е ген... 
Не можем да имаме гаранции - все едно, дали детенцето е родно, дали е българче или от друг етнос...

 
Много време мина откак пуснах тази тема. За това време много неща преосмислих, осъзнах и преживях засега първичната рана на детето ми. В началото на пътя ми към Никола - дълбоко вярвах, че той е дете точно като всички останали. После осъзнах, че е различен, но бях решила, че ще успея да го накарам да се почувства като всички останали. Още по-после, приех, че той винаги ще е различен и това го прави уникален. Сега за мен той е единствен.

Днес пиша и то точно в тази тема, защото днес за първи път прочитайки тук изключително грозни изказвания за осиновените деца, аз се засмях... Ама съвсем искрено.
Днес осъзнах, че изобщо не ме интересува какво казва някои или какво си мисли за осиновените деца. Освен, че не ми дреме, ме разсмива, а това означава, че съм уверена майка. Божке, след 3 години доживЕхме  Това означава, че вече мога ефективно да защитя сина ми от подобни реплики и да му обясня, че ще има неща, които неговия ум никога няма да побере и СЛАВА БОГУ!

Пиша това до другите осиновили мами, които вероятно отдавна са стигнали дотам, дето  съм аз сега, но искрено съм щастлива от лекотата, която чувствам сега. Сто процента ще има бъдещи реплики и изказвания, които отново ще ме нараняват заради НиколА-та, но основното няма да се изгуби 

Всичко това ми го казват сега всеки който знае че чакаме Иви у дома,нооооо аз съм пич и съм си пуснала капаците на ушите така че не ми пука кой какво казва и какво мисли.
Честит 8 ми март

Много време мина откак пуснах тази тема. За това време много неща преосмислих, осъзнах и преживях засега първичната рана на детето ми. В началото на пътя ми към Никола - дълбоко вярвах, че той е дете точно като всички останали. После осъзнах, че е различен, но бях решила, че ще успея да го накарам да се почувства като всички останали. Още по-после, приех, че той винаги ще е различен и това го прави уникален. Сега за мен той е единствен.

Днес пиша и то точно в тази тема, защото днес за първи път прочитайки тук изключително грозни изказвания за осиновените деца, аз се засмях... Ама съвсем искрено.
Днес осъзнах, че изобщо не ме интересува какво казва някои или какво си мисли за осиновените деца. Освен, че не ми дреме, ме разсмива, а това означава, че съм уверена майка. Божке, след 3 години доживЕхме  Това означава, че вече мога ефективно да защитя сина ми от подобни реплики и да му обясня, че ще има неща, които неговия ум никога няма да побере и СЛАВА БОГУ!

Пиша това до другите осиновили мами, които вероятно отдавна са стигнали дотам, дето  съм аз сега, но искрено съм щастлива от лекотата, която чувствам сега. Сто процента ще има бъдещи реплики и изказвания, които отново ще ме нараняват заради НиколА-та, но основното няма да се изгуби 

Да споделя и аз една реплика, която силно ме подразни:
"Еее нищо де ти нали знаеш, че всички деца от Домовете са с умствено изоставане..."
Чух го на третият ден, след като бяхме взели Мартин. Първо много ме засегна, после реших да го отдам на простотията на конкретния човек, но понеже още ме "яде" тази реплика я споделям тук.

Да споделя и аз една реплика, която силно ме подразни:
"Еее нищо де ти нали знаеш, че всички деца от Домовете са с умствено изоставане..."
Чух го на третият ден, след като бяхме взели Мартин. Първо много ме засегна, после реших да го отдам на простотията на конкретния човек, но понеже още ме "яде" тази реплика я споделям тук.

Същата реплика, само че леко перафразирана чух преди почти 10 години, коато за първи път заговорих пред "роднини" за евентуално осиновяване.
Сега когато вече сме на път да си вземем детето при нас, същите тези "роднини", които до миналата година уж нямаха проблем с това, че ще осиновим, сега се правят на "приятно разсеяни", че ще стават баба и дядо.
Поставям думите в кавички а вие се сетете, кои са тези екземпляри...
Но дано новото им внуче стане по-добро дете от "истинските" им, които са разлигавени до немай къде и тогава да ги видя аз каква песен ще запеят. Защото за пореден път се убеждавам, че важи поговарката " не е как съм а как ще бъда".
 

Честно казано мен не може да ме подразни нито едно от тези неща - просто не ме интересува какво мислят хората - поне тези, които биха си позволили подобни коментари. Може би това идва с годините и опита, защото и аз много се палех преди - сега просто се правя, че не ги чувам или много бързо им пресичам ентусиазма с едно сериозно - "Това май си е моя работа  " - след подобна реплика много малко са хората имащи желание да добавят нещо    . Да не ви дреме момичета - обичайте си децата, гледайте си ги и хич не обръщайте внимание на подобни подхвърляния  .

Здравейте и аз съм майка която осинови едно слънчице на 3г. и 3м. По голямо щастие от това някой да щъка до теб да те прегръща и гушка с тези малки ръчички няма. Идва момент в който и ти съмият си забравил по точно се е скрило дълбоко в теб обстоятелството че ти не си родил това дете. Живееш с неговите радости и грижи и детски проблеми. Трудно е нека майките които поемат по този път не си меслят обратното. Идват безсъните нощи страховете на детето месеците на адаптация . Но всичко се забравя с малката усмивка и смехът на детето.

Здравейте момичета,

не бива да се обиждате и въобще да мислите за подобно изказани реплики! Просто останах изумена от човешката глупост. Знаете, че на запад осиновяват и деца с физически/ умствени проблеми, вкл. от БГ, осиновяват по-големи дечица, от ромски етнос.Има семейства с биологични деца, които осиновяват при възможност (напр. на Анджелина Джоли първият син е осиновен ). Осиновява се не само при репродуктивни проблеми. Бъдете по-освободени и поставете глупаците на мястото им За съжаление в България, особено в по-малките градове, манталитетът е ориенталско-балкански. Но не само изречените реплики са смешни, а това да се засягаш от такава глупост и да я премисляш после е неадекватно. За съжаление дечицата са чувствителни и раними, но те цял живот ще се срещат с идиоти.
Ние сега се опитваме за второ биологично (след един мисед), но третото ще бъде малко момиченце от дом, след 2-3 г., и дано сме по-добре с парите тогава което е единствената тегоба

Яна,сигурно си писала с добри намерения,но твоят коментар звучи всъщност някак неадекватно

но изказани реплики! Просто останах изки етнос.Има семейства с биологични деца, които осиновяват при възможност (напр. на Анджелина Джоли първият син е осиновен ). Осиновява се не само при репродуктивни проблеми. Бъдете по-освободени и поставете глупаците на мястото им За съжаление в България, особено в по-малките градове, манталитетът е ориенталско-балкански. Но не само изречените реплики са смешни, а това да се засягаш от такава глупост и да я премисляш после е неадекватно.

Показва непознаване на проблемите и по-скоро е обиден и пренебежителен към майките,които споделят тук какво са чули,а не биха искали да чуят по повод осиновяването.

Яна,сигурно си писала с добри намерения,но твоят коментар звучи всъщност някак неадекватно

Цитат на: yana7 в Юни 18, 2014, 00:30:08 am

но изказани реплики! Просто останах изки етнос.Има семейства с биологични деца, които осиновяват при възможност (напр. на Анджелина Джоли първият син е осиновен ). Осиновява се не само при репродуктивни проблеми. Бъдете по-освободени и поставете глупаците на мястото им За съжаление в България, особено в по-малките градове, манталитетът е ориенталско-балкански. Но не само изречените реплики са смешни, а това да се засягаш от такава глупост и да я премисляш после е неадекватно.

Показва непознаване на проблемите и по-скоро е обиден и пренебежителен към майките,които споделят тук какво са чули,а не биха искали да чуят по повод осиновяването.

Напълно съм съгласна с hope-love, моля ви не пишете такива меко казано "поощряващи" постове, като си нямате представа за какво говорите!Поста на Яна е всъщност е нещо което никоя майка на осиновено дете не иска да чуе!!!!

Няколко "Успокояващи" думи и от мен. В блока в който живея има 2 семейства с осиновени деца...след около 2...3 години си родиха сами, живи и здрави момиченца. Така че....осиновете, не е грях, няма за какво да се криете...после ще сте спокойни и ще си родите и свои. И ги гледайте еднакво. Това е най-важното. Айде, Живот и здраве, който се е решил е направил едно много Голямо добро!

Габриела,Габриела, и твоите удпокоителни фуми не са много подходящи за чуване- "не е грях"?!,"няма от какво да се криете"-че кой осиновител в днешно време мисли такива неща,защо го натрапвате чрез уж успокоителните си думи.А пък това че след две три-години всеки ще ди роди друго дете-да не е някаква промоция в супермаркет от сорта на "получаваш две вместо едно"А и не е задължително осиновителите да продължават да искат другото дете.
Името на темата насочва осиновителите да споделят какви нетактични,злонамерени или жестоки дори неща са чули,а не за несполучливи опити за "успокоения", които се оказват от ония именно неща,които не бихме искали да чуваме

Gabriela, разбирам добрите ти намерения, но това, което пишеш лично на мен изобщо не ми действа успокоително и тези думи са в челните редици на това, което осиновителите не желаят да чуват. За да предприемат такава стъпка болшинството осиновители имат реални физически проблеми, поради които не могат да се сдобият с биологично дете. И в допълнение осиновеното дете е нищо друго освен собствено в най-пълния смисъл на тази дума.

Все по често, четейки подобни изказвания, като на GabrielaMineva,  се питам как е възможно да има толкова глупави хора...
Че и тръгнали съвети да дават!

Gabriela, разбирам добрите ти намерения, но това, което пишеш лично на мен изобщо не ми действа успокоително и тези думи са в челните редици на това, което осиновителите не желаят да чуват. За да предприемат такава стъпка болшинството осиновители имат реални физически проблеми, поради които не могат да се сдобият с биологично дете. И в допълнение осиновеното дете е нищо друго освен собствено в най-пълния смисъл на тази дума.

Разбира се, че осиновеното дете е "Твое"..."Мое"...или наше...да то е дете на родителите си. Може би не съм разбрана правилно. Извинявам се. Всяко дете в къщи, на масата е част от семейството. Извинявам се...ако съм обидила някой!!!

Поздравления към всички родители които са предприели тази стъпка за осиновяване ! Успех