Ема....
От няколко дни не съм влизала във форума. Снощи, приятелка ми каза ... от снощи мисля какво мога да ти кажа мила мила майчице...
Не мога да ти кажа, че съжалявам, защото думата е неподходяща...
Не мога да ти кажа моите съболезнования, защото за мен това нищо не означава...
Не мога да ти кажа че твоето момче те гледа от небето и бди над вас, защото ти го искаш тук на земята до теб..
Но знаеш ли мила... ще ти кажа истината ... боли ме, ужасно ме боли за твоята болка... от снощи ушите ми бучат, сърцето ми прескача, само за това мисля. Снощи беше един от моментите, в които се ръзсърдих на Господ... не го разбирам...после осъзнах, че колкото и да му се сърдя, пак на него ще се моля да те подкрепя в този момент.
Моля се, много се моля за милост за майчиното ти сърце. Моля се да бъдеш силна точно сега, когато, сигурна съм, душата ти е изпепелена...
Ема, знам, нито ще те утеши, нито ще ти помогне това което пиша, но знай, че хора, които са някъде там, които никога не си виждала, които вероятно никога няма да познаваш плачат заедно с теб за милото, хубаво момче - за твоя ангел.