Мили момичета, още веднъж ви благодаря за милити думи на подкрепа.
Исках да ви кажа, че наистина прави разлика да знаеш, че някой е отделил от времето си да напише няколко реда и да ти изкаже съчувствие.

не мога да кажа, че се чувствам по-добре, мога да кажа, че приемам болката като част от моя живот, това е което съдбата е отредила за мен.Не знам защо, може би има причина, може да е просто потвърждение на моята теория, че всичко е случайно.Лошо стечение на обстоятелствата.За Илко, за Марио, за Патрик, за Андреа...за всички нас.За Бианка.
Искаше ми се да напиша няколко думи и за нея, тя беше невероятно дете, красива, умна, естествена, искаше да учи медицина,имаше успех над 90%, постигаше с лекота всичко, с което се захванеше.Беше обичлива, обожаваше близнаците, всяка минута която имаше свободна,прекарваше с тях.
И безкрайно обичаше Илко, той беше целият й свят, всичко беше свързано само с него.
След като той си отиде, тя ходеше на психоаналитик, но не изглеждаше като да има полза, на няколко пъти искаха да я изпратят в болница, зашото смятаха, че е нестабилна.А тя мразеше болниците.Сега осъзнавам, че тя беше решила да си отиде още на рождения ден на Илко- 1Юли.Просто като връщам лентата назад, всичко е било толкова очевидно, но аз просто не съм го забелязала, не съм искала да повярвам...

Исках да ви кажа и за това, което направихме с органите на Илко, тъй като той живя 24 часа, ние се съгласихме да дарим всички вътрешни органи, които естествено бяха в отлично състояние.
Преди седмица получих известие, че 7 души са получили част от него - сърцето - едно много болно детенце има шанс за по дълъг живот.Най--учудващото за нас беше, че са направили успешна трансплантация на белите му дробове, нещо, което не знаех, че е възможно.Също бъбреци, панкреас и черен дроб.
Чувствам сякаш наистина нещо добро се получи от тази ужасна, ужасна трагедия.

Това е мили момичета
Още веднъж ви благодаря

извинете за дългия постинг

Е.

Поклон пред паметта му!