Еми, приеми и моите съболезнования!
Трагедията е ужасна..
Знам какво изпитваш, понеже бях свидетел /и разбрах какво е да изгубиш роднина/на мъката на леля ми, когато първата ми братовчедка загина и то на другия край на света.
Ужасно е!
На мен ми бяха необходими поне 6 месеца, за да осъзная и разбера за какво точно става въпрос.
Просто не исках да приема, че вече никога няма да видя любимия си човек....
Спомена за нещастието е толкова ярък, че макар да са минали вече 2 години, все едно се е случило миналата седмица.
П.П. Момичета, извинявайте ако ви натоварих и с моите черни мисли, но понякога ми е толкова мъчно, че ми се иска да споделя с някого....
