СПАТИФИЛУМ Описание:
Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха. Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка.
Място:
Спатифилумът е едно от най-лесните за отглеждане растения. Не изисква някакви по-специални грижи или нещо специфично. Има, обаче няколко фактора, които трябва да се спазват за успешното му развитие и цъфтеж. Това красиво стайно цвете в никакъв случай НЕ бива да се излага на слънце. Държи се задължително на сянка, не на светло място. В противен случай е възможно това да се отрази много върху цветовете - случва се да са деформирани или най-често са зелени още от начото на цъфтежа си до прецъфтяването. Също така, както по-голямата част от неговите роднини - останалите Змиярникови, това растение предпочита често поливане.
Поливане:
Полива се редовно като не се допуска пълно изсъхване на субстрата. Също така е добре листата редовно да се пулвелизират с вода, тъй като високата въздушна влажност също оказва влияние. Ако тя е прекалено ниска и въздуха е много сух листата може да пожълтеят по периферията. С няколко думи най-важно за Спатифилума е - засенчено и влажно.
Температура:
Колкото до температурата растението е доста издръжливо, но въпреки това се чувства добре на средно топли места с еднаква/постоянна температура целогодишно. Добре се чувства на температура от 16 до 22° С.
Почва:
По отношение на почвата в, която вирее също няма особени претенции. Може да расте във всякакъв субстрат. Добре е като компонент да има градинска почва.
Растението се пресажда един път на 2 - 3 години. Торене не е задължително да се прави, но е препоръчително. В противен случай може да се получи нещо подобно на това, когато влажността е ниска - листата леко загарят по периферията. Това показва, че Спатифилума има недостиг на хранителни вещества. Няма значение какво се използва - един балансиран тор с еднаква NPK формула би свършил отлична работа. Освен това листата ще бъдат по едри, красиви и широки. Един или два пъти са достатъчни до следващото пресаждане. Цветето вирее добре в малка саксия. Колкото и да е голяма винаги ще я запълни, тъй като образува множество издънки. Разбира се може да се поддържа едно единствено растение като младите редовно се отстраняват още докато са съвсем малки. В такъв случай възрастния Спатифилум също ще може да обземе саксията, но вероятно по-бавно. Ще цъфти само с един цвят (принципно един корен не може да цъфти с повече от един по едно и също време), но въпреки това ще се чувства и развива по - добре. Не понася течение.
Размножаване:
Осъществява се чрез делене. Когато младата издънки достигне размери около 5-6 см. и ясно обособи листата си (те трябва да бъдат около 3) внимателно се изважда и се отделя от възрастното растение. Вероятно ще се наложи да се използва остър нож, с който връзката с майчиното растение да се разреже и младия Спатифилум да може спокойно да се отдели от саксията.
Внимание:
Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение.