Селагинела
Selaginellaсем. Bryophiten (мъхови)
Селагинелата е била много популярна през миналия век, но днес се използва предимно за терариуми. У нас се предлагат доста разновидности, внос от Холандия, но в топлите стаи на апартаментите ни ситните листенца бързо се свиват и съхнат. Растението не понася нито сухия въздух, нито въздушните течения. Селагинелата е родом от Азия. Тя е туфесто растение с тъмнозелени жилави палмовидни листа. Растенията достигат височина над 15-30 см. Лесно се отглеждат и в саксии. Селагинелата е сходна на папрата и не цъфти, но ражда непривличащи вниманието четириъгълни стробили (листни шишарки, пълни със спори) на отделни клонки.
Селагинелата се нуждае от шарена до пълна сянка. Вирее най-добре в полусянка. Обича висока влажност, затова листата трябва да се често да се пръскат, а саксията най-добре да е глинена и да се увива във влажен торф. Предпочита на топло и през зимата температурата не бива да пада под 15°С.
По време на растежа торете на всеки две седмици. През пролетта може да я пресадите в плосък съд с песъкливо-хумусна почва. Може да се отглежда и в бутилка (стъкленица).
Размножава се чрез деление пролетно време или чрез изваждане на вече, вкоренили се леторасли. Селагинелата се размножава също, като отделя спори. Спорите се поставят във влажен торф или пясъчна смес и се покриват със стъкло докато спорите не покълнат. Те са по-различни от водните папрати с това, че произвеждат както мъжки, така и женски спори. Новите малки растения се засаждат в отделни саксии.
Въпреки, че е от семейство мъхови, внимавайте почвата да не подгизва. А ако оставите коренът да изсъхне, връхчетата на листата ще се оцветят в кафяво и растението ще загине.
