Здравейте,мили БЪДЕЩИ /сигурна съм в това/ майки.Не мога да измеря човешката болка и не мога да я сравнявам,затова изчетох историите ви със затаен дъх и плаках на всички,но не гласувах.Не мога да избера.Защото този път наградата макар и обявена в цифри всъщност е инсеминация,стимулация,инвитро.Как да реша на кого да дам този шанс.Не мога,но ще ви дам огромна порция надежда.През ноември 2006г. имаше подобен конкурс с други организатори.Имах нужда да споделя болката си.Приятелите ми тогава не ми предложиха рамо на което да поплача с пълно гърло.И споделих,участвах в конкурса,дори не знаех какви евентуално ще са наградите.Просто исках да споделя.В деня в който получих подарък от организаторите съм забременяла.Беше чанта за бебешки принадлежности.Не вярвах скоро да я ползвам,напълних я с част от изследванията си и заминах за Плевен.Тогава моето мъниче още е нямало сърчице,но е било там,под моето сърце и заедно не се съгласихме с лекарите,които твърдяха че спонтанна бременност при мен не може да настъпи и не трябва да пия дуфастон този месец,за да пуснем изследване на яйчниковия резерв като ми дойде цикъла.След 10 дни щеше да бъде Коледа и аз упорито твърдях че се надявам на своето коледно чудо /при все че тогава мразех Коледата/ и заявих категорично,че ще си пия прогестерона.Тогава доц. Конова ми изписа аспирин протект преди още да знаем резултатите от изследванията и че наистина ми е бил нужен.И така с аспиринчето,моята вяра и огромната любов към мъничкото сърчице,което вече тупка до моето сърце чудото стана.Няма да изпадам в други подробности,само ще добавя,че и другите две наградени тогава истории също бяха със щастлив край.Успех на всички момичета-участвали и не участвали в конкурса.Вярвам че всички ще бъдете прекрасни майки.Вярвайте и вие!