Диагнозата не е моя. На моя позната. Младо момиче на 20г.
 Интересува ме какви са правилните стъпки след поставяне на тази ужасна диагноза.Към коя клиника да се насочим? И най-вече какви са последствията за репродуктивната система?
 

Ужасна тема!
Моята бивша колежка се оказа с такава диагноза август миналата година.
Доколкото разбрах варианта беше, ако успее да забременее (бяха започнали опити за бебе 2 месеца по-рано), да износи плода и с раждането да се извърши и операцията за отстраняване на раковите клетки.
Това, обаче се практикувало в случаите, когато е засегната част от маточната шийка, а при нея се оказа, че раковите клетки са разпространени до матката.Наложи се оперативно отстраняване на матката и шийката, при което в нейния случай вече няма как да забременее.
Тя се обърна към доц. Горчев (само да не бъркам доц. или проф. е) в Плевен.

Аз не знам точно с каква диагноза съм, но мога да разкажа при мен как са нещата.
Правиха ми цитонамазка и излезе 4-та група. Последва абразио на шийката и биопсия. Сега ще ми правят конизация или отстраняване на част от шийката.
Док. каза, че това ще реши проблема. А иначе си имам папилома вируса, установиха го с тест и после не знам как ще продължаваме.
Вървим стъпка по стъпка. Дано съм помогнала с инфото.

Диагнозата не е моя. На моя позната. Младо момиче на 20г.
 Интересува ме какви са правилните стъпки след поставяне на тази ужасна диагноза.Към коя клиника да се насочим? И най-вече какви са последствията за репродуктивната система?
 

Най-добре е да се обърне към онколог-гинеколог.
Зависи в какъв стадий е болеста.
Познавам момиче, което беше на 23г. с тази диагноза, но ставаше въпрос за карцином инсито-т.нар. нулев стадий-при нея премахнаха само маточната шийка и след 2г. си роди прекрасно детенце.
Дано и при това момиче се касае за този нулев стадий.

По принцип диагноза рак на маточната шийка няма. Има различни степени на дисплазия и карцином, които имат своята тактика на лечение.
Ако намесата предполага само конизация на маточната шийка се запазват репродуктивните органи. Тогава бременност и износване са възможни.
По-напредналите стадии предполагат хистеректомия частична или тотална.
Аз лично се доверявам само и единствено на онколозите в София.

Предполагам, че на 20 г. едва ли говорим за много напреднал стадий.
Ако имаш други въпроси може да ми пишеш и на лични, мога да те упътя и към добър лекар.

 

  Интересува ме какви са правилните стъпки след поставяне на тази ужасна диагноза.

по-важни са правилните стъпки за поставянето на диагноза

Предполагам, че на 20 г. едва ли говорим за много напреднал стадий.

За съжаление е напреднал стадий. Днес ще разбера повече, защото е на преглед в София.

Цитат на: Жекова в Май 25, 2008, 22:47:40 pm

  Интересува ме какви са правилните стъпки след поставяне на тази ужасна диагноза.

по-важни са правилните стъпки за поставянето на диагноза

 Да, така е. Но тя е имала неблагоразумието да се довери на бургаски лекари, които й поставят диагнозата след месеци мотане.

 И...ще го напиша най-накрая, защото хората трябва да знаят: Момичета, за каквото и да е, имат ли най-малкото колебание лекарите в Бургас, бягайте в София/или други градове с доказани специалисти/!
 Книга мога да напиша за тяхната некадърност. Лично аз три пъти съм лежала в бургаска болница без диагноза и ме изписваха с безумни епикризи.Не ми се влиза в подробности, но ще спомена, че след раждането на единственото/може и така да си остане/ си дете, получих невероятна инфекция, която тотално запуши тръбите ми.
 И накрая...Аз имах приятелка. Беше болна от левкемия. В Бургас 3 месеца я лекуваха от хранително натравяне!!! Разбраха тежката диагноза , когато им писна да ги мотаят  и се довериха на специалисти в София. За съжаление, тя днес не е вече сред нас.
 Пиша всичко това, защото не мога да проумея как така в продължение на месеци на нито един лекар не му дойде акъла, че може момичето да има такава диагноза, при условие, че в днешно време много се говори за тази болест. Станахме свидетели на кампании за превенция, ваксини и т.н.
 А факторът време при такива болести е много, ама много важен!
 Може би реагирах малко по-емоционално, отколкото първоначално имах намерение. Ако модераторите сметнат , че съм нарушила добрия тон, може да ме коригират, няма да се сърдя.
 
 

За съжаление е напреднал стадий.

Ще видим, не се знае ...
Ако не е на преглед в Онкологията, да отиде и там /и в София не са цъфнали и вързало от компетентност ... /.
Второ и трето мнение при такъв случай никога не е излишно ...

Стискам палци ...

Второ и трето мнение при такъв случай никога не е излишно ...
Стискам палци ...

Благодаря! Те в момента са в София точно с такава цел. При такава диагноза не може да се разчита само на 1 мнение.

От известно време ми се иска да пусна подобна тема, но все отлагах, за да не създавам излишни тревоги.
Преди седмици на сестрата на моя мъж (тя е на 36г.) й откриха ендометриален карцином в матката.
Те също от доста години се борят за бебе и тази диагноза й беше поставена в една клиника по стерилитет, след хистероскопия.
Оказа се, че при нея цитонамазките са с нормални резултати, защото цитонамазката хваща само рак на шийката, а не и вътре в матката.
Оперираха я в онкологична клиника – отстраниха й яйчниците и матката.

Доктора, който я оперира е споделил, че тези ракови клетки може да са в резултат на стимулацията – а те имаха една/две леки стимулации (с Клостилбегит). Готвеха се за инсеминация.
Та сега моя мъж много се страхува и иска да разговаря с доктора ни, преди да продължим с процедурите.
Аз имам може би 10-тина стимулации с Клостилбегит и след това две много яки стимулации при двата опита инвитро.
Преди години ми откриха Папилома вирус и съм РАР 2. Освен това ме водят генетично обременена, защото в рода ни двамата ми дядовци са починали от рак, майка ми също беше оперирана от рак на гърдата.
Повече от всичко искам да продължим с опитите, но мъжа ми не е съгласен, ако има риск за мен. Та сега след седмица ще говориме с док и после ще вземеме решение.

Жекова, надявам се при твойта приятелка да е по-лекия вариант.
За съжаление напоследък като че ли, тази диагноза се среща при все по-млади жени.

В Бургас 3 месеца я лекуваха от хранително натравяне!!! Разбраха тежката диагноза , когато им писна да ги мотаят  и се довериха на специалисти в София. За съжаление, тя днес не е вече сред нас.
 Пиша всичко това, защото не мога да проумея как така в продължение на месеци на нито един лекар не му дойде акъла, че може момичето да има такава диагноза, при условие, че в днешно време много се говори за тази болест. Станахме свидетели на кампании за превенция, ваксини и т.н.
 

Жекова, съжалявам много за загубата.  За съжаление, в случаи като този, когато симптомите не са еднозначни, лекарите започват да се изолират евентуалните заболявания - едно по едно.  Злокачествените са накрая на списъка, те са най-сериозни и не започват изследванията от този край.  Не съм ничий адвокат, говоря от позицията на човек, който има в семейството си близък със злокачествено заболяване, за да кажа, че понякога е Божа работа.  При нас се проведоха почти 6 месеца лечение в София, докато се стигне до диагноза.  Можеше да знаем крайната диагноза само един месец по-рано - време което чакахме за едно направление, което така и не дочакахме, а си платихме. 

Що се касае до темата - аз съм за нея, за споделяне на опит, начин на живот, начин на хранене, добавки, които имат положително въздействие и прочее. 

Повече от всичко искам да продължим с опитите, но мъжа ми не е съгласен, ако има риск за мен. Та сега след седмица ще говориме с док и после ще вземеме решение.

misi, прецени внимателно рисковете, моля те.  Евентуалното лошо последствие затъмнява радостта, за която се бориш.  Съгласна съм със сърпуга ти, че "на всяка цена" е много висока цена, дори за детския живот, който бленуваме всички.

mmery, права си за второ и трето мнение, никога не е излишно. Жекова също е права, времето е ценно.
Позната имаше проблем с раничка на шийката на матката, доста я бяха наплашили, беше голям проблем. Оказа се, че всъщност нещата са поправими и тя се оправи. Лекува се при д-р Щерянов, Пирогов.
Оказва се, че и моята раничка се е влошила, в момента е 3-та група, последно ми казаха по телефона цервицит. Утре ще говоря с д-р Благоева, тя ме следи и ще видим.... Ще следя темата, ако мога да съм полезна. Аз също ще ходя за второ мнение и т.н.
Жекова, дано всичко е ОК с познатата ти.
миси, при теб също.

misi, прецени внимателно рисковете, моля те.  Евентуалното лошо последствие затъмнява радостта, за която се бориш.  Съгласна съм със сърпуга ти, че "на всяка цена" е много висока цена, дори за детския живот, който бленуваме всички.

Да, така е, но само мислълта, че трябва да се откажа от борбата, против волята ми; че трябва да се примиря, при положение, че имам много енергия и хъс за успех... страшно много ме натъжава и всеки път като се замисля за това се разплаквам. А напоследък ми се случва много често – станала съм като еврото...
След толкова много изследвания, все ми се струва, че сме близо до успеха и вярвате ли ми, че повече от всичко искам да продължа с процедурите, та дори да има риск... незнам дано опасениета ни да се окажат напразни.

При мен - микробиология чиста като сълза, хламидии няма, но цитонамазката е ПАП 3А, предстои ми биопсия. Ще пиша.
Жекова, как е момичето?

Жекова, как е момичето?

Положението е следното: Прегледали са я във ВМА. След комисия /или както там се казва/ от няколко доценти, установяват , че ракът е в много напреднал стадий и следва пълно отстраняване на репродуктивните органи. За огромно съжаление. Следва операция и лъчетерапия.
 Ако изобщо има нещо хубаво в тази ситуация, то е че са ги насочили към клиника по стерилитет, където веднага е започнала стимулация на яйчниците. Ще извадят яйцеклетки/ всички се молим да са повечко/, ще бъдат оплодени от нейния приятел, а ембрионите ще износи майка й.
 И така,/дай боже/ ще стане майка на 21 години.
 Слава богу, има сериозен приятел, който нито за миг не се е поколебал и я е подкрепил в този толкова труден момент. И млада майка /на 40г./, която е готова на всичко за щастието на детето си.
  Трябвало е бързо да вземат решения, за щастие са постъпили възможно най-правилно.
 Сега ще се молим всичко да мине нормално-стимулацията, пункцията, операциите и лъчетерапиите -все страшни неща за момиче на 20 години, но аз вярвам в хубавия финал.
 

 Сега ще се молим всичко да мине нормално-стимулацията, пункцията, операциите и лъчетерапиите -все страшни неща за момиче на 20 години, но аз вярвам във хубавия финал.
 

 

Стискам и аз палци, Жеки.

Боже, каква съдба
Дано всичко се развие възможно най-добре!

Жекова, надявам се да се справят, очевидно са организирани и смели хора. Стискам палци на момичето, дано всичко е наред. Дано преминат през това изпитание и да са щастливи!

Леле, какво стечение на обстоятелствата...
Живота понякога е много суров... нямам думи.
Дано всичко да мине успешно и да има късмет от тук нататък.

много ми стана мъчно ... толкова се надявах патоанатомите в София да са установили друго ... 
Жекова, кураж