Учудвам се на методичната и садистична последователност , да чоплиш в наранени души , да им вменяваш несъществуващи грехове , да обиждаш и да си устройваш пирова победа .
Наистина не се заяждам , дори не съм ти гневна.
Знаеш ли какво е съпричастност?
Това е акт на съзнанието в подкрепа на човек , който има проблем.
Не е емоционален акт.
Не е нужно да познаваш или да симпатизираш на този човек , нужно е ти самият да си ЧОВЕК.
И понеже говореше за инстинкти , взе та си плю на петите и на достойнството (така разбирам аз ,да тръшнеш вратата и да се върнеш още няколко пъти после , та да не би да е останал още някой не ожилен), и не та , не - дайте ми аргументи що ви боли , а неее , не ви боли вие сте злобни.
Ами , адвокат Валерия , това не е съд , това е живот и с кое право ни слагаш на подсъдимата скамейка или си правиш тренировки "на сухо"?
Темата ,предишната беше пълна с аргументи . Пак там бях написала тълкованието на думата -злоба. Прочете ли го , прочете ли цялата тема или чета избирателно в търсене на някоя по специална дума за която да се хванеш?
"Желание да се причини зло на някого ", не съм срещала такава проява тук никога до сега , но при теб е очевадно .
Сигурна съм ,че успя да нараниш много момичета ,като навлезе и оскверни единственото място където се споделяха чувствата , емоции , понякога и ирационални , но имаше много човешка топлина и подкрепа .
Заради тях пиша сега , а не за да ти изтъквам поредния си аргумент.
И тъй като говорим по принцип , ще направя един паралел ,
.....аз не желая да живея в тъга и да ме боли от чуждото щастие.
Чудесно! Твое право!
цитат от твой постинг:
"Можех да ти кажа, че много се радвам, че всичко е потръгнало при теб и да те поздравя, но няма да го направя. Ще бъда малко нетактична с риск да те разсърдя, но без никакви лоши чувства, а напротив. Защо смяташ, че е естествено постиженията ти да са свързани задължително със съпруга ти, този който те унижи и обиди в труден момент? Колко ли още трудни моменти ще имате занапред (желая ти да няма такива, но все пак...), които дори да не са свъзрзани с любовни авантюри? Все ли ще изпълняваш ролята на мъжа в семейството? И най-важното - това ли заслужаваш? За какво точно даваш време на брака си - ами то вече си е пакзало, дали този мъж е достоен да го наричаш свой съпруг, какво още искаш да видиш? Харесва ли ти тази игра - ти си затворена, той ти подарява цветя, не искаш ли да ти подарява цветя някой към когото и сърцето и душата ти са отворени и не те информира за сладките отмъщения на любовницата си? Все още има и такива мъже, но никоя от нас няма да ги открие, докато се бори с някакви загубени каузи носещи гръмкото име "съпруг", което обаче няма никакъв пълнеж или пък докато играе безсмислени игри пред съпруга, който вече се е доказал като кръгъл идиот.
Извинявай за крайното ми изявление, но понякога не трябва само да те галят по главата и да те успокояват, че всичко ще се оправи, а напротив - в такива моменти имаме нужда от отрезвителен шамар, който да ни накара да се върнем в действителността."
ето от тази тема:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?action=profile;u=10310;sa=showPosts;start=40Е ,защо така , Валерия ? Защо не успя да се зарадваш ,на момичето ?
Не те разбирам , наистина!
Защо прикриваш зад мнимата си загриженост , неспособността си да се зарадваш на чуждото щастие?
Не искам аргументи !
Аз не съм адвокат , нито съдник!