0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
За "плъоснатите" неща не говорех. Нямам толкова свободно време да говоря за всички аспекти.Говорех конкретно- за случаите, когато опира до аватари и подписи и за тези които не знаят, че има възможност  и да не ги виждат. Спести си, моля те, думичката "жалко" - разбрала недоразбрала не обсъждай чуждите "настройки в главата"
Тук никой не говори точно за аватари и подписи, а за съвсем други неща. След като нямаш време да говориш за всички аспекти - доизяснявай кои точно имаш предвид и ще си спестиш думата "жалко" относно "настройките"
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в   ПРОФИЛ, опция  НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира  "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"

Имам въпрос към теб. Имала ли си някога репродуктивни проблеми?

Ако отговорът ти е - да ,тогава ти си блестящ пример , онагледяващ , всичко онова за което говорим.
Да допуснем ,че съветът ти е добронамерен , какво предлагаш - да се изолираме от останалия свят , за да се чувстваме по-добре ли , щото и без това не сме като другите?
Докато ние търсим златната среда в диалога и строим мостове помежду си , ти проявяваш кардинална  "деликатност " , без дори да се опиташ да вникнеш в проблема , който , предполага се , ти е бил познат , или наистина реши , че аватари и подписи са най-големия ни проблем?

А ако отговорът е - не , откъде изнамери моралното право да даваш такъв съвет?
Да форума е обществен , но и тематичен , а тази тема съвсем.
Ако не си имала допир до преживяването , наречено стерилитет , бъди по-пестелива откъм този тип изказвания , е моята молба!









*
В сайта има много самоуверени хора, много "многострадални Геновеви", много страхливи, много лабилни, много силни , много читави,много ХОРА!!!

..., а хората, както знаем са различни. Това което мен ме радва, натъжава друг.
Аз лично се радвам на успелите и това ми дава сили да продължа, но разбирам и подкрепям позицията, че си има време и място за всичко. "Зареждащите" ме истории предпочитам да чета в подфорума на бременелките и мамите.
Не съм мислила, че ще пиша тук, но поляризирането на мненията ме кара да мисля, че въпреки не особено дългото си пребиваване във форума, може да споделя впечатлението си.
Аз имах късмета да не водя дълга борба за да забременея. Не беше лесно, но тук има толкова много споделена мъка и изстрадан успех, че моят проблем ми изглеждаше песен. Радвам се, че можах да споделя радостта от забременяването и бях посрещната сърдечно. Преди това, когато четях, не съм изпитала и грам завист или раздразнение. Всичко, което четях беше от полза и обнадеждаващо. По-скоро се бях  озлобила от годините, които гледах как всички край мен преживяват нещата навреме, а аз бях като във вакуум. Тук ми беше показано, че границата на страданието е относителна величина и планината за едни, е камъче за други.
Форумът ми помогна да преживея и загубата на двете бебета в 14 г.с. Толкова драматични сценарии за развитието на бременността на други момичета бях изчела, че това което ми се случи ми изглеждаше като статистика. Е, не е статистика, особено когато нещо такова ти се случи без видима причина и когато си видял бебетата съвсем развити и жизнени, но тук намерих разбиране и подкрепа. Сега умирам от страх дали третото бебе ще оцелее и не ми се пише в темите на бременните, но от все сърце ми се иска другата мама (има такава)с три бебета да е добре и да се радва на това, което аз ще пропусна.
И аз се дразня на някои коментари (из целия форум), други много ме смущават, понякога се страхувам, че самата аз ще получа язвителен отговор на мой коментар. Постоянно се питам дали няма да засегна някого, но ако обмисляме и редактираме нещата, които пишем и мислим за хората, които ще го четат, може да има по-малко наранени момичета.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Фейт хоуп, от сърце и душа ти желая да успееш и твоето бебе да се пребори! Пожелавам много късмет и на другата мама с трите бебчета! :crossfingers: yahoo_17
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Или за мярката (обратното на парадирането), тактичността, деликатността и за съобразяването с чувствата на незабременелите все още момичета!

Момичета, човешко е да се греши и да се казват излишни, прибързани думи понякога особено, когато става въпрос за място, населявано само от женски души!  :D Още по-човешко е да ти бъде даден и шанс да се поправиш и поучиш от грешките си, които може да са полезни и на останалите. И за да не минават някои за “лоши герои” (тип: "злобни и завистливи кучки"  :D), а други за "жертви", нека да си споделим как го разбираме това със споделянето. Докъде стига здравословното и за другите споделяне на подробностите и детайлите от радостите, които носи бременността и роденото вече дете? Защото определено има неща, които са полезни като споделен опит, емоционален и не само, но също така има и споделена информация, от която на незабременелите все още момичета им се свиват сърцата. Предполагам ще е полезно да се знаят тези неща – нещо като “Етичен кодекс” на споделянето на радостите.
Или и тук важи правилото да не казваш неща, които ще предизвикват сълзи и в теб самия, но в минало време.
 Или уж тези неща се ясни от само себе си, пък  понякога радостта така напира отвътре, че изпускаме контрола над това колко да пуснем навън и колко да остане вътре за собствена, домашна консумация само.
Дано не си остана сама в темата, която е за всички.

Само, моля, без имена, а по принцип да се говори!  :D За да не се получи "бой на женски в тъмна нощ" с продължение!  :D
 

Скъпа DivaRoza, ако трябва да кажа искреното си мнение, то е, че вобще не съм съгласна с предложението ти. Ако то се приеме ще се съобразя с него, но в никакъв случай няма да го одобря. Аз нямам деца, във форума, когато изразих мнение относно гледането и възпитанието на децата ме посъветваха да не се изказвам неподготвена, защото когато имам свои ще видя за какво точно става въпрос. И съветът съвсем не беше толкова дипломатично изразен, както го цитирам. Но това не ме обиди, а напротив, замислих се върху редовете, които прочетох.

От друга страна какъв е смисълът на този форум, ако твоето предложение влезе в правилата за ползването му - докато сме зле да се оплакваме една на друга, да се успокояваме, да си обменяме опит за лечение, а когато заветната ни мечта се сбъдне да млъкнем во век и веков? Или да се правим, че сбъдването на тази наша мечта не ни вълнува и не е от значение? А не мислиш ли, че момичетата, които вече имат свои деца дават надежда на други, че понякога дългогодишното им  ходене по мъките има смисъл?

Не си права. Ако някоя от нас се чувства зле от чуждото щастие, то си е за нейна сметка. Това е форум за надеждата и подкрепата, а не за завистта. Тук споделяме болките, страховете си и детайли от лечението си, които не бихме разказали на всеки. Защо да не споделим и радостта си? Или защо трябва да я споделяме избирателно? Ако някое момиче се дразни от това, че друго вече е надмогнало болестта си, то първото ще се дразни и ежедневно, когато види малко дете по улиците, в парка, в заведението и т.н. Това аз наричам човешка злоба. Може и да не сте съгласни с мен, но никой няма да убори възгледите ми. Аз не съм такава и се надявам да не стана. Всяко малко бебче в количка предизвиква усмивка в мен и всички бебчета на мои близки затрупвам с внимание и подаръци, а не карам приятелите ми да си крият децата от мен, защото аз все още нямам.
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
valeria22 , нещо май не си разбрала........ :?
Никакви кодекси и правила няма да се пишат и променят. Говри се образно и правилата и кодексите са в главата на хората, дето им викат неписани закони  :wink:
Ако можем, благодарение на дискусия да преосмислим нашите собствени възгледи, да бъдем по-етични и т.н. Все пак всеки интелигентен човек знае що е етика, има си някакви общоприети норми.

Ай стига с тая злоба бе!!!
Аман!

« Последна редакция: Май 18, 2008, 01:01:38 am от Nina »
valeria22 , нещо май не си разбрала........ :?
Никакви кодекси и правила няма да се пишат и променят. Говри се образно и правилата и кодексите са в главата на хората, дето им викат неписани закони  :wink:
Ако можем, благодарение на дискусия да преосмислим нашите собствени възгледи, да бъдем по-етични и т.н. Все пак всеки интелигентен човек знае що е етика, има си някакви общоприети норми.

Ай стига с тая злоба бе!!!
Аман!



Извини ме, Нинче, аз съм адвокат и когато чуя или прочета Кодекс, си представям точно това. Това ми е работата - да чета всяка дума  :D и понякой път да се хващам за всяка. Много организации имат Етичен кодекс и наистина помислих, че предложението се касае за въвеждане на ново правило във форума.

Относно дискусията - ами включих се и аз в нея с мнението си, ако е важно за някого естествено. Мисля, че съм що-годе интелигентен човек, но това предложение съвсем не отговаря на етичните ми възгледи, въпреки че и аз нямам деца. Смятам, че също да криеш или поставиш граница в споделяне на радостта си все още не е общоприета норма. И пак се връщам на вече написано от мен - не може да роним сълзи заедно, да се борим заедно, да споделяме най-съкровените си мечти и страхове, да организираме ДРЗ и накрая, когато мечтата ни се сбъдне да си поставим граница на споделянето. Или пък да напуснем форума, защото той вече ни е дал това, от което имаме нужда. Точно това според мен е неетично - да подкрепяме някое момиче в болката му, а от радостта му да ни боли. Ами тогава цялата хуманна цел на форума се обезсмисля.

Виждам, че споменаването на думата злоба предизвиква у теб раздразнение. Ами да те боли от чуждото щастие за мен е точно това. Сърбите имат даже и по-точна дума, когато някой се чувства зле от твоите успехи, казват, че у него има "любомора", т.е. твоята любов го убива. Ако ти имаш друг възглед и смяташ, че това не е злоба, а някакво добро и хуманно чувство ще се радвам да го чуя.

Както и да е. Ще следя темата. Ако надделяващите мнения в нея са противоположни на моето ще ги уважа и ще се придържам към така направеното предложение, но в никакъв случай няма да го одобря.

Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават :?


Защо бе, Рали, ще ти е болно? Не виждаш ли и ти в тази радост стимул и надежда да продължиш напред? Ами живеем в 21 век, ясно е, че неуспелите не са такива поради заслуги, а поради здравословен проблем. Не се заяждам, но просто не ви разбирам. Потретям и натъртвам - и аз нямам деца, но пак не ви разбирам. Никой не казва, че неуспелите не го заслужават, най-малкото заради това, че преди известно време е изминал част от техния път. Защо трябва да си интерпретираме изявленията на успелите момичета по този, извинявайте ама ще го кажа - извратен начин.
Отскоро съм в този форум, страшно много го харесвам, благодаря на всички момичета за подкрепата, която получавам, благодаря и на теб, Рали, но тази тема ме кара да се чувствам зле и ненамясто. Написах и на Нина, че ще се съобразя с преобладаващото мнение по темата, но ако то е противополжно на моето и държите форума да е само за болката, а не за радостта, може би ще го напусна. Не желая мирогледът ми да бъде деформиран и да започна да се дразня от най-съкровеното щастие на членовете на форума, а именно щастието от рожба. Това за мен е чудовищно.
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
valeria22, нито веднъж ли не си плакала или поне натъжавала за това че друга чака бебе, а ти преди дни си видяла поредния отрицателен тест?!

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
valeria22, нито веднъж ли не си плакала или поне натъжавала за това че друга чака бебе, а ти преди дни си видяла поредния отрицателен тест?!

Не плача по принцип, натъжавала съм се естествено заради здравословния си проблем, но никога не съм се натъжавала от това, че друга чака бебе или е родила, докато аз все още нямам. Напротив - много се радвам за близките си, а когато скоро видях пост на поредното момиче с  :bfp: във форума се разтреперих от вълнение и ми беше толкова драго, все едно се е случило на мен. Не ми прамаля от тъга, а от радост и надежда. Отговарям ти най-искрено.
*
Отскоро съм в този форум ...
Това донякъде обяснява нещата. Пожелавам ти никога да не се промени усещането ти към тази тема и скоро да пуснеш такава, в която да ни съобщиш прекрасната вест!
Всички сме били някога отскоро. Някои прекарват години тук.
Тези чувства претърпяват метаморфози.
Когато бях отскоро в "този форум" (тогава беше още дир-а де) скачах до небето, когато прочета за момиче с положителен тест. Подсъзнателно сигнала е: "Ето, тя има проблем , успя, и аз ще успея!"
Когато минат няколко години подсъзнателния сигнал е: "А, аз кога. Ще дойде ли този момент. И сълзите напират. Радваш се за успеха й, но плачеш за себе си." Стотици пъти съм писала наум темата в която съобщавам бременноста си, без да знам дали някога ще го бъде този момент. Точно теми на успели момичета са ми били вдъхновение за тези мечти. Но с всяка изминала година болката и неизвестността, безсилието се усилват.
Вероятно съм много злобна щом се е достигало до момент да не кликна тема на успяло момиче. А вероятно е било инстинкт за самосъхранение. В тази тема да се говори за злоба е цинично. Аз така го чувствам.
Етичния кодекс е метафора просто, много подходящо избрана.
Няма правила, мярката всеки я определя за себе си. Общо взето каквото и да кажа по темата вече е казано няколко пъти в нея.
« Последна редакция: Май 18, 2008, 12:21:24 pm от cygnus »
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Валерия, ние тук сме дълго време заедно - някои още от началото - в дира, други от началото на Зачатие...
Не знам колко време опити имаш, какви са проблемите ти, но когато един човек е например 11 години по този път - дори не успява да се зарадва на евентуална бременност. Повечето момичета тук имат такива проблеми, че забременяването им граничи със сферата на чудесата и на Божията благословия. Има случаи, в които безнадеждни случаи, докато чакат подготовка за АРТ - успяват. Има такива, които никога не успяват, за жалост... Там нито човек, нито природата има обяснение защо става така.
Всяка една от нас в един момент се обръща към инстинкта си за самосъхранение, този, който я предпазва от по-големи сътресения и й дава сили да продължи напред.
Да, ние се радваме на всяко едно успяло момиче. Сигнус го е казала прекрасно. Но вътре в нас, там, дълбоко остава болката от това, че ние не успяваме, че нащите тестове не са положителни, че не сме видяли как тази точка расте, как се превръща в ембрион, как този ембрион расте и как става бебе, а това бебе идва живо и здраво на бял свят.
Всяка една бременност тук, в този форум е изстрадана от всяка една от нас. Без значение дали е на 8 месец успех, дали е на 2-та година, дали е на 5тата или на 11-та. Всички ние тук сме заедно в болката, в радостта, в щастието. Без помощта на момичетата аз не бих се изправила след миседа. Предполагам има още много такива тук.
Форума е роден от болка... Болката да нямаш дете... Болката да се огледаш в очите на другите и да те нарекат ялова крава... бездетница... и още хиляди грозни епитети...
Да, сега е превърнат в апотеоз на радостта - радостта от успеха, радостта от прекрасния завършек на една бременност, от това, че въпреки всичко и въпреки всички  ти си успял...
А тези, които никога няма да успеят??? Защо да не се малко поне толерантни към болката на другите? Независимо от радостта...
И повярвай ми, не завиждам и не злобея, просто не съм такава. Изпитвам болка, истинска болка - защото умрях с ехографската си снимка, там на масата за кюртаж...
Съжалявам, не мислех да пиша повече, защото ме боли ужасно. Боли ме за това, че имам прекрасни приятели тук, на които мечтата с всеки изминал ден става все по-далечна. Боли ме, от това, че дори и да се радват на нашето щастие, те не могат да прегърнат децата си. Боли ме от това, че когато на мен ми е мъчно за моята ехографска снимка, има кой да ме прегърне и да ме утеши. Моя свят е събран в две детски ръчички. Докато тяхната ехографска снимка никога няма да се превърне в утеха...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Уф, навлизам вече в диспут..., но се опитвам да взема преценка дали да продължавам с постовете си тук, дали това е правилният форум за мен, така че ще ви помоля да ме изтърпите още малко и ако е възможно да ми дадете някои мотивирани отговори. Ако желаете естествено. Благодаря за пожеланието в първоначалните редове, cygnus! Оценявам го.

Ок, въпросът "аз кога" може да дойде и на втория месец от опитите, може да дойде и на втората година. Това несъмнено води до болка, понякога до сълзи, но да не се радваш на нов живот и да го свързваш със собственото си нещастие, да те кара да се чувстваш зле - правилно и морално ли е това според вас? Може би примерът ми няма да е много на място - но аз от години си мечтая да си купя Ламборгини, а нямам възможност. Трябва ли като видя жълтото по софийските улици, от (хайде няма да кажа злоба), а от неприятно чувство да го засека и да му издера боята. Това не е моят начин - предпочитам да му присветна с фаровете и да му кажа "супер, имаш страхотна кола" Вярно, че бебетата не са автомобили, но няма да кажа и на майка "махни си бебето от мен и не ми обясбявай за всекидневните ти грижи", а с радост и интерес ще я изслушам и ще го гушкам с часове.

Когато прочета за момиче с положителен тест нямам подсъзнателен сигнал  "Ето, тя има проблем , успя, и аз ще успея!", а се радвам страшно, че е успяла, а аз дали ще успея е в ръцете на медицината и Бог.

Не мисля, че сме животни, за да проявяваме инстинкта си за самосъхранение по този отвратителен начин. Инстинкт за самосъхранение е и желанието да убиеш, да нападнеш и т.н. Означава ли това, че трябва да се оправдаем и да се скрием зад инстинктите си, да кажем че това, което изпитваме не е злоба, а именно инстинкт.

Още веднъж ви моля да ми отговорите, опитвам се да разбера какво наистина става в този така хуманен форум.
 
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Всяка от нас се радва, явно това не можеш да разбереш. Но изпитва болка и съжаление от това, че тя не успява. Аз имам двама кръщелници, които обожавам. Не съм съжалила и за минута, че приятелките ми имат деца. Обожавам децата им. Но вечер, когато се прибирам, не съм имала кой да ме прегърне, да осмисли деня ми.
Инстинктът за самосъхраниение прави най-доброто за теб, за да съхраниш разсъдъка си и да не полудееш в дните, когато поредния ден от борбата е приключил неуспешно, за да имаш сили да продължиш на другия ден.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Цитат
какво наистина става в този така хуманен форум

И какво ли точно става в този така хуманен форум? Ами излива се болката и страданието от толкова очакващи души. Щом не можеш да разбереш хората, пишещи в тази тема просто не я чети. Явно не можеш да разбереш, че и у нас я има радостта към децата на другите, но я има и мъката. Аз всеки ден прегръщам едната си племеница/другата е доста далече, но по скайп често я виждам, слушам песните й, казва ми стихчетата, които е научила и пише новите за нея буквички/, виждам я как расте от първия й ден на тази земя, радвахме се на първите й зъбки, на първите й крачки на първите й думички сега, но вечер се прибирам и няма нужда да скривам сълзите си. Не се срамувам от тях, защото те не са от завист, от лошо чувство, а от мъката по загубата на едно пупкащо сърчице, нямало шанса да се роди, от мъката на несбъднатите мечти...Често посещавам темата на бременните и се радвам на хубавите новини там, тъгувам с лошите. Радвам се и на всеки положителен тест, но ме обземат съмнения - ще видя ли отново двете чертички след няколко дни и зная, че дори да ги видя няма да мога да се зарадвам с пълно сърце, защото... има я сянката на мъката от не толкова далечното минало, защото не зная ще гушнем ли някога нашето бебе. Ами това са ми чувствата и не се срамувам от тях, дори да ги наричат първични
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
не може да роним сълзи заедно, да се борим заедно, да споделяме най-съкровените си мечти и страхове, да организираме ДРЗ и накрая, когато мечтата ни се сбъдне да си поставим граница на споделянето. Или пък да напуснем форума, защото той вече ни е дал това, от което имаме нужда. Точно това според мен е неетично - да подкрепяме някое момиче в болката му, а от радостта му да ни боли. Ами тогава цялата хуманна цел на форума се обезсмисля.

Напълно подкрепям тези думи, с единственото уточнение, че аз ,вероятно като много други, съм плакала и съм се радвала хиляди пъти при вида на бременна или малко дете...работя с деца и повярвайте ми боли ужасно когато ме попитат :" имате ли деца?" Боля ме дори когато собствената ми сестра , по-малка от мен с пет години, забременя. Това не значи,че не я обичам или че и завиждам или че злобея. Радвах се за нея и страдах за себе си.
Независимо от всичко случващо се с мен, НЕ смятам, че светът трябва да спре да се върти и всички да започнат да се съобразяват само и единствено с мен и моите чувства. Има нужда от толерантност, но дотам. Че около мен вече всички имат деца, ако се отдам изцяло на болката си и ако заради страданието си избягвам всички тия човешки радости, до къде ще стигна?! Напротив след всеки чужд успех желанието у мен напира с пълна сила и ми дава сили да продължа борбата с надеждата, че утре ще е по-добре от днес. А когато видя,че някой е успял в този форум, след години борба , и виждаш радостта, строяща от всеки пост...казвам си И АЗ МОГА ,И АЗ ИСКАМ. Точно такива +++++ съобщения и снимки НЕ могат да ни накарат да се откажем. Видейки всички тия неща....да си признаем...на кого му е дошла мисълта- ОТКАЗВАМ СЕ. Напротив те ни провокират да търсим все по-ново и по-разумно решение за решаване на нашите проблеми.
« Последна редакция: Май 18, 2008, 13:21:21 pm от everything_possible »
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
Нямах намерение да пиша по темата. Преди време писах доста обстоен (макар не това да беше намерението ми) пост, с който за мен каквото и да е по темата се изчерпи. Както се казва - който разбрал, разбрал. Който не е.....да се замисли поне.
Аз имам два въпроса Към Валерия22:
1. Дали, ако разбереш, че си загубила нероденото си дете - независимо от начина на забременяване, независимо от кой етап на бременността....та точно тогава дойде някоя приятелка с дете..... ти дали пак така с готовност ще разтвориш прегръдката си и ще слушаш за ежедневните проблеми на майката....Прегръдката, която си била сигурна, че ще е за твоето дете......
2. От горния въпрос произтича и следващия - за теб това завист ли ще е или акт продиктуван от болката, която преживяваш в момента...... Има ли разлика между злоба (завист) и болка? За мен това са две напълно ралзични понятия....а за теб?


Всяка от нас се радва, явно това не можеш да разбереш. Но изпитва болка и съжаление от това, че тя не успява. Аз имам двама кръщелници, които обожавам. Не съм съжалила и за минута, че приятелките ми имат деца. Обожавам децата им. Но вечер, когато се прибирам, не съм имала кой да ме прегърне, да осмисли деня ми.
Инстинктът за самосъхраниение прави най-доброто за теб, за да съхраниш разсъдъка си и да не полудееш в дните, когато поредния ден от борбата е приключил неуспешно, за да имаш сили да продължиш на другия ден.

Щом всяка от нас се радва, защо призоваваме към граници на споделяне родилите или бременните момичета? Този призив, породен от "инстинкт за самосъхранение", както го наричате, според теб прави най-доброто за теб? Съхранява разсъдъкът ти - според теб да помолиш бременно или родило момиче да има граница в споделянето с теб е съхранен разсъдък? За мен е по-скоро изгубен.

Момичета, виждам, че на постовете ми отговарят активни потребители. Това е ядрото на форума като цяло. Няма да променя мирогледа ви, но не искам да се въздейства върху моя, особено по този гаден начин, прикрит зад "инстинкт за самосъхранение". Затова взех решение да напусна Зачатие. Не желая да участвам, в това, което прикривате зад молба за толерантност.

С тази "толерантност" не си помагате на емоционалните проблеми по никакъв начин и вобще не си съхранявате разсъдъка, а се убеждавате взаимно да повярвате в нещо, което е очевадна злоба.

Ами ще обърна медала от другата страна - момичетата, които са успяли, не са ни виновни, че ние не сме и към новият живот трябва да се проявява много повече толерантност.

Извинете ме за силните думи, чувствам се виновна, за това, че с тях ще натъжа някого, но не се чувствам виновна за това, че не ви подкрепям в тази лудост.

Благодаря ви искрено за ценните съвети, които получих за краткото време, в което бях потребител на форума. Ако основателите му нямат нищо против ще продължа да ползвам Овулационния календар.

Пак с риск да обидя някого, но с крайно добро чувство - тези, които се чувстват зле от новият живот имат нужда от спешно психиатрично лечение, а не от завеси като напр. "инстинкт за самосъхранение", зад които да се крият.

Желая много бебчета на всички, много радостни мигове. Благодаря ви, момичета  :bighug: Довиждане от мен.
*
Валерия, няма да спечелиш кой знае какво ако напуснеш форума. А ще се отделиш приятели или бъдещи такива. Замисли се. Всеки има свое мнение и го споделя, никой не изисква от теб да го приемеш на 100%. Мисля, че темата е полезна, дава повод за размисъл, няколко момичета го написаха.
Ако забеляза в темата писаха предимно и "т. нар. успели" момичета.
Каквото и да решиш за себе си, аз ти пожелавам успех и то скоро!  yahoo_17
« Последна редакция: Май 18, 2008, 13:35:36 pm от cygnus »