0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Бих искала да кажа, че няма бебешка снимка на света, която да ме подразни, пък било то и ехографска  :D Когато не се чувствам добре, просто не гледам, но не ми е минавало даже през ума да искам от другите да не споделят. Това не е никак резонно, защото сайтът, форумът, е част от живота, а в живота има всичко - и хубаво, и лошо.
Всяко момиче тук има свой път и съдба, кой по-рано, кой по-късно успява, някои така и не успяват, някои осиновяват, други не - всичко е толкова различно и индивидуално.
Това е най-общо.
Тънкият нюанс е границата, деликатността и такта, и то не само по отношение на стерилитета, а изобщо - за някои тези понятия са личен приоритет, за други не толкова, но то е въпрос на цялостно светоусещане и нагласа, пък и на възпитание, и хич не може да се регулира с правила  :lol:
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



 Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в   ПРОФИЛ, опция  НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира  "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в   ПРОФИЛ, опция  НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира  "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"
Много си мила!

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Aбе момичета, някъде в заглавието на темата да виждате да пише аватари и снимки и кой казва, че само това се подразбира в тая тема? Кой е казал, че става въпрос за аватари и снимки? Говори се принципно. Не всичко се оправя с "настройки". Има хора, които се мотивират да продължат борбата с едни стимули, други се натъжават. Нека съумеем да се поставяме на мястото и на двете страни и да търсим баланса и умереността между двете. И пак да кажа - не е въпросът винаги в това каква информация поднасяш, а как!
Не е идиотско човек да спазва някакъв морал или етика, моля!!! Понякога, ако е възможно.....
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в   ПРОФИЛ, опция  НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира  "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"

Извинявай, а там където е пльосната в огромен ръст в някоя тема снимката? Какво се прави? Игнорираме темата, изтриваме я, спираме монитора??? Има тема за снимки на бебетата и това е. А не навсякъде из форума да ти изникват натуралистични снимки от 3D. Ето за това иде реч. Жалко, че не го разбираш... И проблема не е в настройките на форума, а в настройките в главата...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Ganka, а каква е разликата между ехогравската снимка, снимката на бебе или порастнало детенце?....
Може да не ми отговаряш...Държа да отбележа,че това не е заяждане, а поскоро недоумение. Защото освен нашите болни чувства съществуват и други. Ако някой има нужда да сподели радостта си....нека го направи...кой ще го спре. Ако нещата бяха различни, дали щяхме да мислим по същия начин. Толерантност трябва да има, но мисля че няма човек, който да може да я наложи.

п.п. Защо се заформят все теми по-които да се разискват такива сериозни теми. Май нямаме нужда да влизаме в излишни спорове. Който е влязъл в сайта е прочел ВЕРОЯТНО правилата и малко или много се опитва да ги спазва. А и в крайна сметка си има модератори, които като забележат нередност вземат отношение.
Кой какво да показва и кой как да се изказва всеки прави сам за себе си. Изборът е наш.
« Последна редакция: Май 15, 2008, 22:49:36 pm от everything_possible »
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Толерантност трябва да има, но мисля че няма човек, който да може да я наложи.

Aaa, може, може - с говорене/писане явно ще стане. Те затова и изникват тези теми, за да си "сверяваме часовника". Щом ги има, значи е имало нужда. Надявам се да няма обидени и сърдити. Големи хора сме.

 
Поздрави!  :D
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Ganka, а каква е разликата между ехографската снимка, снимката на бебе или порастнало детенце?....
Може да не ми отговаряш...Държа да отбележа,че това не е заяждане, а по-скоро недоумение. Защото освен нашите болни чувства съществуват и други. Ако някой има нужда да сподели радостта си....нека го направи...кой ще го спре. Ако нещата бяха различни, дали щяхме да мислим по същия начин. Толерантност трябва да има, но мисля че няма човек, който да може да я наложи.

Кой какво да показва и кой как да се изказва всеки прави сам за себе си. Изборът е наш.


Не за да се заяждам, ще ти отговоря - има специално тема, в която може да покажеш бебето си, да се зарадваш на вече порасналото си дете и т.н., и т.н. не ми се изброява. Но на място, където едно момиче загуби бебето си в 7-ма седмица, или две едновременно, и чака да разбере дали няма да загуби третото /съжалявам, че правя този паралел, но явно има нужда/, или такива, които са в процедура и са научили поредния отрицателен тест, някак си не е най-малкото честно спрямо тях да го правиш.
О, повярвай ми, има начини и начини да се зарадваш. В момента знам за няколко момичета, които са бременни и не смеят да го кажат, не смеят да се зарадват, не смеят и да помислят за нещо друго освен следващия преглед. Как мислиш - те дали не искат да покажат ехографските си снимки? Дали не искат да изкрещят на целия свят, че са бременни? Дали нямат нуждата и желанието да го направят???
Аз съм от двете страни и знам колко ми се иска да покажа детето си, да разкажа на целия свят колко безумно щастлива съм и какво е направило във всеки един момент. Но също така знам, че моята ехографска снимка умря на операционната маса, също там беше и мястото да разбера какви са "атрибутите" на моето бебе... Повярвай ми, никога, ама никога не бих си позволила да покажа тази снимка... Защото знам какво е да свърши надеждата от тази снимка в един леген... Или на масата за хистология...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
И преди го написах и сега ще го напиша. Когато забременях наистина не знаех как да се държа. Едни се сърдеха че не споделям, други че споделям. Едни че пиша, други че не пиша. Трети че сложих снимка на малката, четвърти че я махнах. Всяко едно момиче ми е близко и копнея да видя темичката в която да напише за своят успех. Същевременно треперех да налучкам как се чувства и да му напиша нещо което да го ободри. Да не го засегна. Толкова скъпи за мен хора. В един момент просто трябваше да се отдалеча от тях. Разбрах че в болката си човек понякога найстина и той не знае какво иска и как се чувства. Спомням си на едно момиче написах че ми е положителен теста(съшност то ме попита как мина инсеминацията), а то каза: Е аз колко теста имах положителни и все на аборти го докарах. Кво се радваш. Е това ми дойде в повече и просто изчезнах.Наистина ме разтрепера и още мисля че не го заслужавах. Ако бях излъгала пак щях да си навлека гнева и. Та затова спрях да пиша, не защото съм си вирнала носа или съм забравила. Отговарям на всеки който ми пише и помагам с каквото мога. Вече не мога да помогна много, мина доста време, но все пак.За едно моля всеки един потребител. Помислете преди да напишете нещо. Съжалявам и аз, няма нужда да се изреждате, няма да кажа коя е девойката, дори да се сети и познае, не ми се спори за толкова минали неща. Просто го давам като пример, на къде могат да избият чувствата и до какво водят. Та дано някой преди да вземе да се засяга да помисли. А с каква болка си спомням за едно момиче което забременя наравно с мен и направи спонтанен аборт. Питах се имам ли право дори да се зарадвам като някой друг плаче в този момент. Какво мога да и напиша, дали няма да я нараня вместо да и помогна. Казвах си: Господи толкова скъп човек и толкова много ми е помагал. Как да му помогна сега. Съдя по моята крехка душа.  От къде намери сили да не спира да ме пита как съм. Страхотен човек найстина, дай боже повече такива хора. Може би аз съм и досаждала, но геройски ме е търпяла найстина. Много скъп приятел си ми да знаеш, знам че ще се сетиш. Много много съжалявам че те връщам толкова назад към този момент, но така ясно изплува всичко сега и не мога найстина да не го напиша.И това го давам като пример. Хора и хора. Не може да има правила, не е възможно да има праг еднакъв за всички. Никога няма да се получи. Различни хора, различни идеали. Не може да има злоба, мъка и болка. Това са водещите чувства. Важното е да има толерантност. Ако някой прекалява, забележка и толкоз. Ако още прекалява две забележки. Ще му се обясни и сто пъти. Аз казвам: Не ми е приятно в момента, не ми е до това, не се чувствам добре, не ме занимавай и така.
Искам да ви кажа едно. И три деца да родя, буцата застава когато се сетя или видя или чуя за бореща се двойка. Няма забравяне момичета. Това не се забравя.
Страшно ви стискам палци и се моля с вас. Ако си махна снимка, лентичка или каквото и да е. Ако и мен си махна, няма да ви стане по добре. Няма да премахне болката ви. Не там е проблема.
 Понякога нощем болката се връща и сърцето ми се свива. Мисля си за някой за който съм чела, усетила и видяла сълзите му. и сърцето ми се свива ли свива. Гледам звездите и си мисля, ако можех да ги превърна в дечица и да ги раздам, колко хубаво щеше да е.  :(

Прощавайте за многословието. Понякога ми е много мъчно. Мисля си за хора които не съм чувала отдавна и не знам какво е станало с тях, а последно не са били хич добре и ми е едно такова никакво. Избива ме на чувства и сълзи. Искам да напишат че са добре. Искам да знам че са успяли.  :(
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
Лиденце, спомних си аз .....всичко си спомних.  :balk_21:. дали някога ще се забравят тези моменти???
17.01.2005                                                                              21.11.2013
*
Момичета, да успокоим малко топката!  Никой не забранява на никого нищо! Ако някои разбират темата като опит за цензура. Смешно е да се мисли това, защото аз лично нито съм модератор, нито съм от сдружението, за да ви налагам нещо. Една от вас съм и както се вижда доста хора са си мислили за тези неща и по някакъв начин са се почувствали засегнати - в положителен и в отрицателен смисъл. Факт е, че всички ние тук сме много различни. Различни сме като социален опит, като възраст, като преживян опит в областта на стерилитета. И всичко това налага отпечатък на нашето поведение тук - къде подсъзнателно, къде напълно съзнателно. Да, това е форум за споделяне на такива като нас. Но това не е нашият личен дневник, който крием под възглавницата или в шкафа вкъщи, за да не го намери никой. Това е публичен дневник, което означава, че освен мен тук има и други хора, с които трябва да се съобразяваме. Нещата са прости. Така, както бихме искали и с нас да се съобразяват в даден момент. Освен това сме на различен етап от постигането на целта си - да имаме дете. Това от само себе си налага вътрешни (в нас самите) правила на действие и поведение. Няма по-естествено нещо от това да си деликатен и умерен, когато не знаеш отсреща на какъв етап са. Всичко може да бъде споделено, но трябва да се намерят точните думи, които хем ще предадат нашата радост, но и ще пощадят човека отстреща, който току-що е загубил бебето си например. Разбира се, че всички се радваме на вести за бебета! Някои се изплашиха да не ги заподозрят в нечувствителност и в неспособност да се радват на чуждата радост. Напразно, защото щом искаме деца, значи сме способни и да им се радваме, няма значение къде ги виждаме. Въобще не става въпрос за това. Но понякога ни се свива сърцето не заради чуждата радост, а заради нашето собствено нещастие в същия този момент, което няма връзка с човека, който преживява щастлив момент. Така е, защото сме на различен етап от постигането на целта си.

А що се отнася до форума, както вече стана ясно, има си отделни теми, където можеш да споделиш, каквото ти се иска, но в умерена форма.
За прословутите ехографски снимки. Добре, де, за какво толкова трябва да се показват пък точно те?! Това не е крайният резултат - роденото вече дете. Това е само един много крехък етап от развитието на бремеността, която не е ясно как ще се развие по-нататък. Като се роди бебето - показвайте, ако искате снимки всяка седмица как се развива. Честно казано, аз лично за себе си, не виждам абсолютно никаква нито нужда, нито полза от показването на такива снимки. Разбира се, че това "нещо" там е много далеч още от нашето дете - да не си фантазираме чак толкова много! Лентичката, че си бременна вече е достатъчна сама по себе си, за да ни подскаже всичко останало, докато не дойде време да покажем роденото вече дете. Какво ли са показвали някога, когато не е имало още такива снимки?! Но това са си мои разбирания!

Темата е полезна и само защото ни кара отново да се замислим за другите - не само за себе си. Особено това важи за доста по-младите ни приятели тук, които може и да бъркат понякога публичния общ дневник с личния си такъв.
И още нещо: всички ние тук можем да се зарадваме на всичко, свързано с бебешката тема, но не по всяко време!!! Това е повече от сигурно, защото всички сме на различен етап от постигането на целта си!!! Точно за това е добре да мислим и за останалите, които са малко по-назад с материала от нас. Не е излишно да си освежаваме паметта от време на време!
Това обаче са си мои разбирания, които не налагам на никого, а просто споделям!!! :D
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Лиденце, спомних си аз .....всичко си спомних.  :balk_21:. дали някога ще се забравят тези моменти???
Няма да се забравят  :balk_21:
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Темата е полезна и само защото ни кара отново да се замислим за другите - не само за себе си.
.
.
.
Точно за това е добре да мислим и за останалите, които са малко по-назад с материала от нас. Не е излишно да си освежаваме паметта от време на време!

Точно, точно!

Сеизмолозите казват, че когато има леки трусове, те са дори полезни, така се освобождава напрежението и енергията натрупана в земните ядра. Ако става натрупване и няма освобождаване, то трусовете са опасни, опустошителни и разрушителни.

Това е валидно не само за напрежението в земните ядра, май  :? Хубаво е да освободим напрежението, но същевременно и да си извлечем някои полезни неща.
*
Има хора и хора.Това е истината.Всичко друго е приказки.Този , който трябва да резбере ,разбира.Този , който не може -няма да разбере, ако ще да изпишем сто страници.Мислете, ак можете поставяйте се на мястото на всеки.Има 6 милиарда души. И 6 милиарда истории......
*
Аз съм от двете страни и знам колко ми се иска да покажа детето си, да разкажа на целия свят колко безумно щастлива съм и какво е направило във всеки един момент. Но също така знам, че моята ехографска снимка умря на операционната маса, също там беше и мястото да разбера какви са "атрибутите" на моето бебе... Повярвай ми, никога, ама никога не бих си позволила да покажа тази снимка... Защото знам какво е да свърши надеждата от тази снимка в един леген... Или на масата за хистология...


Малко оф топик,но не можах да се стърпя - Гане,разплака ме от сутринта... :balk_146: Най-искрено и от сърце ти желая никога повече да не изживяваш този ужас! :hug2:

Иначе по темата - за да не се повтаряме,след всичко изчетено ще кажа само,че също така съм съгласна с всичко,казано от теб дотук! :balk_103:

И само ще добавя,че в галерията на зачатските бебенца и аз влизам често, и се радвам и умилявам на всички малки сладки душички там -както и на подобни аватари,имам си фаворити даже! :D


Митко остана на 1г. 7м. и 21 дни :(
14.04.2009 - 5.12.2010
Почивай в мир, мое мило изстрадало детенце!Винаги ще те помним и обичаме!
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Спомням си на едно момиче написах че ми е положителен теста(съшност то ме попита как мина инсеминацията), а то каза: Е аз колко теста имах положителни и все на аборти го докарах. Кво се радваш. Е това ми дойде в повече и просто изчезнах.Наистина ме разтрепера и още мисля че не го заслужавах.
Мои приятели ми се разсърдиха, че не им съобщихме заедно със съобщението към кумата ми.
Не са ми  го казали директно, но то се усеща, когато с половин уста те поздравят. Момичето от въпросната двойка ми каза един ден: "Е какво толкова, че ти е гадно, мойта кака се скъса да повръща, пък накрая се оказа кухо яйце!" Малко грубо ми се видя, още повече, че доколкото знам тя все още не мисли за деца, а това ми прозвуча направо страшно, добре че вече бях чула пулса на моето бебе, иначе как мислите щеше да ми се стори?
Истината е, че ние също сме се борили, не сме минали през тежките перипетии на повечето тук, но факт е, че когато видях бледата втора чертичка, така се уплаших и стреснах, че набързо изхвърлих теста от страх че е грешен :( Все още изпитвам страх и тръпна в очакване на следващия преглед, защото съм чела много в сайта, толкова много мъка и толкова много борбени момичета. Казвала съм го и друг път, че просто се прекланям пред куража и смелостта ви да продължавате напред и да се борите, но понякога и ние имаме нужда да споделим, да се порадваме или оплачем. Напълно разбирам мъката на тези от вас, които скоро са прежиели голяма загуба или са след пореден опит инвитро без резултат. Дплака ми се, когато в близнашката тема, момичето, на което при всеки преглед и порастваше бебенце :) скоро съобщи, че е загубила двете и трепери за третото. Тя определено е изстрадала адски много и не спира и сега да тръпне. На нея и желая успех, на всички неуспели желая много късмет и дано скоро ви се наложи и вие да преценявате дали да се похвалите или да премълчите. Казвам го със съвсем топло чуство,защото съм сигурна, че когато вие минете от другата страна, а съм сигурна че ще успеете защото заслужавате, може би ще искате и вие да изкрещите на света и навсякъде да оповестите за своя успех. :grouphug2:
P.S:наистина има хора и хора, някои са по-тактични, други не толкова, но неможе да се сърдим на грубоватите. Истина е че имаме моменти, когато неискаме да чуваме и виждаме никого, но също така според мен истина е, че сме малко мазохисти и от любопитство можем да изчетем всичко в тема, която ни наранява адски много, след това да се скъсаме от рев, а след това да не поглеждаме форума с дни. Аз лично съм го правила и мъжът ми вече ще ми забранява да влизам и да чета, защото си пълня главата с бръмбари :)
Още веднъж ви пожелавам всичко най-хубаво момичета, дано скоро всички ни сполети една съдба- да имаме дечица, за да не се налагат такива теми повече :)
Интересна тема. и според мен няма правилен отговор. Всеки вижда нещата от своята позиция. Регистрирах се във форума още когато започнахме с опитите. И много се радвах на всяко момиче което забременее. даже съм влизала в стари теми, за да проследя всичко свързано с някоя от Вас. Болка, трепет, успех.
Има момичета, който се задържат малко, има такива и повече. Аз вече съм бременна. Не се чувствам неудобно и не мисля, че ще засегана някоя с лентичката си или ако кажа че чакам дете. Нали това е целта на всяка. Но след дългите месеци чакане и общуване с Вас се научих, че има теми които няма нужда да се засягат и комнтари които дразнят, дори и да са казани добронамерено. Всички сте чували фразите Успокой се и ще стане, Какво чакате още и т.н и т.н
Тези неща ги има и от другата страна, като забременеем: Сега си почивай, пази се, не прави това, прави онова.
Може би въпроса е всеки да се змисли как би се почувствал, ако някой му каже това което самия той се готви да кайе. И тогава да прецени дали да продължи.
]
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Counterfeit, съжалявам, не това беше целта ми  :bighug:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Нямах намерение да пиша в тази тема, но някои от изказванията тук ме провокираха.
Да, когато бързо забременееш или когато за малко се задържиш в този форум нещата са малко по-различни, в началото надеждата те крепи, тогава надеждата е доминиращото чувство, но когато минат 1, 2 или повече години, нещата се променят, надеждата остава някъде по пътя, само леко проблясва в мрака и доминираща остава болката. Нормално е, когато си в началото - да те нараняват по-малко неща и да не обръщаш толкова внимание на прояви на нетактичност.
Но тези, които са минали през целия ад на болката, които са стигнали до дъното на проблема стерилитет, само те могат да разберат за какво става въпрос и те не могат да забравят....
Ето, дори сега в тази тема, усещате ли какво се получава, едно леко мнение се прокрадва ние от едната страна и вие от другата и че ние забременелите, каквото и да направим - самия факт, че сме забременели и ви това ви наранява вас незабременелите...е, да ама не е точно така!!!
Някакси е лесно да се каже - да, аз вече имам дете, ама като нямах много се радвах на всички, които имаха, е да ...ама вече имаш нали? Да, но тука има момичета, които искат да имат деца от 10, 15 години и наистина стават свръхчувствителни и смятам, че това е нормално. Те даже и не пишат в тази тема! Лесно е когато вече си постигнал нещо..., нека се замислим как бихме се чувствали, ако не сме го постигнали.
Освен това, както се каза вече има места, където бременните и родилите могат да споделят, да изказват радостта си, да обсъждат проблемите си, но има места на които трябва да бъдеш тактичен, някакси е добре, човешко е да бъдеш тактичен, това е все едно пред един сляп човек да се превъзнасяш колко е красив един залез...., да залеза е фантастичен, по това няма спор, да чудесно е , че ти се радваш на гледката, но слепия човек никога няма да го види и от това само ще го заболи...и то много...



Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в   ПРОФИЛ, опция  НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира  "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"

Извинявай, а там където е пльосната в огромен ръст в някоя тема снимката? Какво се прави? Игнорираме темата, изтриваме я, спираме монитора??? Има тема за снимки на бебетата и това е. А не навсякъде из форума да ти изникват натуралистични снимки от 3D. Ето за това иде реч. Жалко, че не го разбираш... И проблема не е в настройките на форума, а в настройките в главата...


За "плъоснатите" неща не говорех. Нямам толкова свободно време да говоря за всички аспекти.Говорех конкретно- за случаите, когато опира до аватари и подписи и за тези които не знаят, че има възможност  и да не ги виждат. Спести си, моля те, думичката "жалко" - разбрала недоразбрала не обсъждай чуждите "настройки в главата"
« Последна редакция: Май 16, 2008, 17:59:27 pm от antoanetastat »