0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Спомням си как след предишната подобна тема, голяма част от момичетата, които вече са станали майки, махнаха снимките на децата си от аватара. Аз не го направих, защото не считам, че това е редно. Държа снимка на дъщеря си там, не за да парадирам с нея, а само и единствено защото така денят ми минава по-смислено. След като я чакахме дълго време, се наложи да тръгна на работа, когато тя беше едва на 7 месеца. Това, че я виждам на снимка по-често през деня, стопля сърцето ми и ме кара да се усмихвам всеки път щом я видя. Съжалявам ако някой се дразни от снимките, но разберете, че те не са провокативни и парадиращи, а чисто и просто израз на обич. Винаги се съобразявам къде пиша и как се изразявам, но съм наясно, че нищо и никой не може да смекчи болката на всички онези, които още се борят за рожбите си. Много често абсолютно случайно изказани мнения се натоварват с много по-големи смислови значения, отколкото имат в действителност. Чисто и просто болката и емоциите надделяват над разума понякога. Но съгласете се, че и радостта, и щастието също са емоции и споделянето на тях също е човешко и разбираемо.
<br />[link=http:
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
 :offtopic:
Мели, само дето не разбрах, що махна линка от поста на Ния72? Като изключим това, че хич не ме вълнува персоната на Касиел, а кликнах линка от любопитство да видя кво е правила Касиел в изписан по такъв начин форум,  се поразрових в този въпросен форум ...Ми там говорят за страшни неща, брей !  Ракът го нямат за нищо, камо ли един такъв  "дребничък проблем" като стерилитета... Лично аз, признавам си със срам съм ходила при врачка, ходих и при ходжа, молила съм се в Хасковските бани на некъв камък с единствената цел да имам дете. Обаче след като се порових в този форум още повече /не че преди не съзнавах/ ми се стори крайно глупаво и наивно. Чувствам се като пълна  :a_sheep_01:. Само дето не звъннах на онзи шарлатанин с егологията, за който  една приятелка като ме убеждаваше, че е забременяла след 8 годишен стерилитет благодарение на него.
А още по-голяма овца се чувствам за това, че се смях в отделението за Паталогична бременост на едно девойче, което вярваше, че пастора от евангелиската църква и е казал, че ще забременее до три месеца след 11 години стерилитет и тя забременяла, а междувременно има три лапароскопии и две пластики на тръби, но това за нея е друго нещо.
*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Сайта е създаден за да бъде полезен на нас потребителите.Но наред с полезното, нали сме хора и преживяваме различни емоции, при това предимно ЖЕНИ, та съвсем естествено е да споделяме нашите преживявания. Е, някои не споделят....зависи от много фактори. Но, не виждам нищо нередно нито в бебешките снимки, нито ехогравските, нито графиките, линийките и тем подобни неща. Вероятно сте гледали " ТАЙНАТА", защото аз от ТУК разбрах за този филм, та там се разказваше за един художник на когото не му вървяло в любовта....Да не преразказвам...акцентираше се върху това,че ако оградиш себе си с приятни неща- картини, снимки, статуетки...., които да ти носят положително настроение и те карат да МЕЧТАЕШ, рано или късно тези неща се сбъдват. Вярно или не....Кой знае. Но аз, за себе си, реших вместо да се отчайвам и да се самосъжалявам....опитвам се да откривам всички красиви неща в живота, от които най-прекрасното са децата, и да се зареждам от техните усмивки, от тяхната невинност.
Признавам, че аз също съм била засягана от нечии постове...е и? Всички ние сме мисля достатъчно възпитани за да нараняваме някого нарочно.
Колкото и да се старая понякога наранявам с непремерени фрази дори най-близките си и любими хора. Какво остава за сайта, в който сме вече над 10 хиляди потребители с толкова различни характери и съдби.
ТРЯБВА ДА СЕ СЛЕДИ ЗА ГРУБО И АРОГАНТНО ОТНОШЕНИЕ!
НО ДА СИ ЗАБРАНЯВАМЕ СНИМКИ НА ДЕЦА или ехографски снимки, споделящи трепетите на една бъдеща майка-жена на прага да осъществи най-желаната мечта....В ТОЗИ САЙТ....МОЛЯ ВИ...ДА НЕ СТАВАМЕ СМЕШНИ.

До днес в подписа ми стоеше тази толкова готина снимка, която трябваше да махна вероятно заради формата /надявам се/. В знак на малъъък протест я публикувам тук. Може ли нещо толкова красиво да поражда болка....Бях си я сложила за да предизвика ВАШИТЕ усмивки.



« Последна редакция: Май 12, 2008, 20:07:27 pm от everything_possible »
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
:offtopic:
Мели, само дето не разбрах, що махна линка от поста на Ния72? Като изключим това, че хич не ме вълнува персоната на Касиел, а кликнах линка от любопитство да видя кво е правила Касиел в изписан по такъв начин форум,  се поразрових в този въпросен форум ...Ми там говорят за страшни неща, брей !  Ракът го нямат за нищо, камо ли един такъв  "дребничък проблем" като стерилитета... Лично аз, признавам си със срам съм ходила при врачка, ходих и при ходжа, молила съм се в Хасковските бани на некъв камък с единствената цел да имам дете. Обаче след като се порових в този форум още повече /не че преди не съзнавах/ ми се стори крайно глупаво и наивно. Чувствам се като пълна  :a_sheep_01:. Само дето не звъннах на онзи шарлатанин с егологията, за който  една приятелка като ме убеждаваше, че е забременяла след 8 годишен стерилитет благодарение на него.
А още по-голяма овца се чувствам за това, че се смях в отделението за Паталогична бременост на едно девойче, което вярваше, че пастора от евангелиската църква и е казал, че ще забременее до три месеца след 11 години стерилитет и тя забременяла, а междувременно има три лапароскопии и две пластики на тръби, но това за нея е друго нещо.

Точно затова, Лейди, го махнах - защото не мога да се съглася от Зачатие да препращаме към такова нещо. Защото вместо да изпишем вежди, ще извадим очи, а ти сама знаеш колко лесно става това. А и темата се изроди в друга посока. Границите на споделянето, нашите вътрешни, не тези на форума, са важни, самата тема е важна, но трябва да се абстрахираме от конкретните потребители.


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Хората, които нямат нищо против да се споделят всякакви подоробности покрай бременността и да няма граници на споделянето при бременните и родилите вече момичета!!! /това е заглавието на темата/, смятат, че всички трябва са по калъп - да се радват, да са щастливи, да са весели, абе пей сърце, изхождам от контекста на темата!!!!! Ами мили момичета, не е възможно. Отличваме се като съзнателни същества от животните, по това, че изпитваме чувства и емоции, разумни сме и можем да контролираме тези неща и да живеем в хармония с другите човеци, съобразявайки се и с техните чувства и емоции. Не прекалявайте със самоувереността, че винаги и на всичко ще се радвате, никога не знаете какъв емоционален катаклизъм ще преживеете и кога ще имате нужда от спокойствие, от това да не се радвате, от това да тъгувате, кога ще ви се иска никога да невиждате неща, които ви напомнят за някакъв ваш неуспех, болка, несбъдната мечта. Нека сме по-толерантни, не вие, а всички, и аз, и всеки един. Не да има забрани, не да не се радваме, а благодарение на възможността да оценяаме ситуациите, да чувстваме и да разсъждаваме, се опитаме да бъдем разбиращи.


*

    everything_possible

  • ****
  • 957
  • Всичко е възможно, ако го пожелаеш истински.
Не прекалявайте със самоувереността, че винаги и на всичко ще се радвате, никога не знаете какъв емоционален катаклизъм ще преживеете и кога ще имате нужда от спокойствие, от това да не се радвате, от това да тъгувате, кога ще ви се иска никога да невиждате неща, които ви напомнят за някакъв ваш неуспех, болка, несбъдната мечта. 

Надявам се тези камъни да не са насочени към моята градина, защото и за секунда не съм парадирала със своята самоувереност. Преживяла съм много болки и разочарования, така че ....
ВЯРВАЙ! Мечтите се сбъдват!
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
[Надявам се тези камъни да не са насочени към моята градина, защото и за секунда не съм парадирала със своята самоувереност. Преживяла съм много болки и разочарования, така че ....

Не, не са насочени към твоята градина, спазвам изискванията на авторката, максимално да спестя конкретизиране. Няма как да не се "виждаме" по някакъв начин в нечии думи. Към всички е. Сгреших, по-правилно би било да започна изречението така: Да не прекаляваме....

Сигурна съм, че си преживяла болка и разочарования. Надявам се това да се промени. Искрено.
« Последна редакция: Май 12, 2008, 23:53:59 pm от Nina »
От няколко дена следя развитието на темата, но все нещо ме възпираше да пиша. От страната на все още чакащите съм, но въпреки това ми идва малко в повече чак такова ограничение да не се слагат снимки на деца или ехографии в аватарите или въобще в постингите. Болката .. тя е неизбежна, тя е във всекидневието, но макар и да боли не се ли радваме и изпълваме със странно топло чувство, когато погледът ни се спре върху малко, сладко бебенце???... В много теми има неподходящи изказвания. Има и снимки/снимка на ехография на бебе/,което ме накара да пиша днес, въпреки скорошното спречкване по такъв повод и въпреки съществуването на тази тема. Иска ми се да спазя условието и да не свързвам темата с определени личности, но е неизбежен паралелът. Нека условията са еднакви за всички.
Надявам се правилно да бъда разбрана.
Ако ли не, ще си понеса критиките.
*
Мине се не мине време и се опира неизбежно до тази тема. Както е написала розата, отдавна търся тази дума, "Етичен кодекс". Има една статия казва се Етикетът на безплодието - много силен и верен материал за чувствата и емоциите. Има моменти, когато едно и също нещо окрилява, а в други  причинява болка. И не става дума дори за различни хора. Дори при един и същ човек в различни периоди от борбата му, дори и в рамките на една процедура. Думите завист и злоба нямат място тук. Става дума за болка, когато някой има нещо, което ти бленуваш да имаш, правиш всичко възможно, но нямаш контрол и нищо не зависи от теб. Ето аз си признавам, заобикаляла съм градинки с майки и бебета, за да си спестя буцата в гърлото. Това прави ли ме завистлива и злобна? А тук е мястото не само да се информираме, но и окрилим и съхраним. Необходим е много куража от успелите, но и тяхната деликатност.
Мисля, че всеки може да намери сам за себе си баланса, да се опита да се постави на мястото на другия, да намери изразните средства правилно, за себе си, за да може всеки да се чувства конфортно и добре.
« Последна редакция: Май 13, 2008, 06:27:21 am от cygnus »
Аз също съм от все още неуспелите. Понякога ме боли по-малко, понякога повече... тогава си поплаквам... Но разбирам успелите момичета, защото и те са били като мен. С кого , ако не с нас да споделят еуфорията на успеха си? Кой, ако не ние, ще разбере колко много се радват? Дали роднините, които не са били в течение на борбата, или колегите, за които нашия проблем е само повод за разговори, или приятелките, отгледали по едно-две деца??? Може би само най-близкия човек до нас вижда борбата ни така, както ние я виждаме.  И ние, момичетата на форума.  Не знам как ще постъпя аз когато чудото се случи :wink: Сигурно ще се замисля какво ме е натъжавало .... деликатността тук е много тънък момент. Няма да забравя болката  :( 
 Но със сигурност ще ми се иска целият свят да разбере
 :bighug:
« Последна редакция: Май 13, 2008, 07:58:57 am от Danny S »


Мине се не мине време и се опира неизбежно до тази тема. Както е написала розата, отдавна търся тази дума, "Етичен кодекс". Има една статия казва се Етикетът на безплодието - много силен и верен материал за чувствата и емоциите. Има моменти, когато едно и също нещо окрилява, а в други  причинява болка. И не става дума дори за различни хора. Дори при един и същ човек в различни периоди от борбата му, дори и в рамките на една процедура. Думите завист и злоба нямат място тук. Става дума за болка, когато някой има нещо, което ти бленуваш да имаш, правиш всичко възможно, но нямаш контрол и нищо не зависи от теб. Ето аз си признавам, заобикаляла съм градинки с майки и бебета, за да си спестя буцата в гърлото. Това прави ли ме завистлива и злобна? А тук е мястото не само да се информираме, но и окрилим и съхраним. Необходим е много куража от успелите, но и тяхната деликатност.
Мисля, че всеки може да намери сам за себе си баланса, да се опита да се постави на мястото на другия, да намери изразните средства правилно, за себе си, за да може всеки да се чувства конфортно и добре.
:good_post: този пост изказва и моето мнение..
а ето и допълне -и аз избягвам доста често да минавам покрай детски градинки и т.н.,избягвам дори приятелките си,които имат деца/независимо дали са се борили за тях или не/ и не защото не се радвам за тях,а просто защото ме боли толкова много ,че немога да изпитам тяхната ртадост.. и страхът дали ще я изпитам е толкова огромен,че предпочитам да не ги виждам,за да мисля по-малко за това/до колкото е възможно/!
не мога да разбера,защо когато някой се натъжи го окачествяват като безчуствен,че неможел да се радва за другите?????ами по същата логика,аз би трябвало да категоризам моите приятелки,които имат деца,като безчуствени защото са щастливи,а не тъжат заради мен..това е абсурдно..те са щастливи и няма как да тъжат заради мен,както и аз няма как да съм щастлива постоянно заради тях,просто защото не съм щастлива заради себе си!това в никакъв случай неозначава,че не искам околните да се радват и да бъдат щастливи..
нещастието на един човек,немисля че се провокира от щастието на друг,но и не може да се очаква някой,който буквално едва се държи от мъка и отчаяние..да се иска от него да бъде щастлив заради другите!!
иначе съм съгласна с мнението на някои момичета,че в крайна сметка,когато си в период на огорчение,изнервен,болезнено чуствителен и т.н.,е трудно да не реагираш..затова аз също в такива периоди избягвам да влизам във форума/както по-горе споменах избягвам дори приятелите си,които несъзнателно ще ме наранят/..това е моят начин да се защитя,защото немога да искам от никой да крие щастието си и емоциите си,заради моята болка..,както и неискам ,когато цялото ми същество е изпълнено от мъката - някой да ми казва "вземи се стегни"  :balk_145: .. през по-голямата част от времето всички се стараем да сме силни,но сме хора и имаме право понякога да сме слаби!!
желая успех на всички неуспели,ДАНО сбъднем по-скоро мечтите си и да има по-малко огорчение..
« Последна редакция: Май 13, 2008, 09:29:12 am от любопитка »
"Любовта е състояние,при което е невъзможно да си щастлив без щастието на друг човек."-Робърт Хайнлайн!!!
Наистина тази тема я има периодично. В предни аз съм споделяла личното си мнение, че не ме дразнят разговорите на бременни, макар и "по-лековати". Споделяла съм, че според настроението си чета в Дългоочаквана ... , по-често не чета, но понякога се пренасям в този свят и ми става хубаво. Споделяла съм, че даже се чувствам тъпо, някоя приятелка оттук като забременее, и се почва една за мен излишна деликатност, заключаваща се в "добре сме, мила", без никакви подробности. До вчера сте си обсъждали всяко уз, всяко изследване, и изведнъж - мълчание...
Мисълта ми е, че това е около нас. И мен ме е боляло, усещала съм се, че по улиците не поглеждам млади жени в лицето, а в коремите - бременни ли са? Погледът ми е отбягвал какво има в тази сладка детска количка, и още какво ли не - мисля, всички познаваме чувството. Реалността е такава и за психичното ми здраве е било положително да се боря да я приемам трезвено.
Тук в Зачатие не съм се почувствала зле от постове на успели.
Сега за момента се оказах от другата страна на нещата и като чета темата, се замислям. Дали не съм неделикатна, като говоря с приятелки за бременността? Колко хубаво щеше да е да има "етичен кодекс" - това да, това не - според някакви средноаритметични представи, щото гледам как моите са различни от тези на други момичета :?
Благодаря ти, Бени!







*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Сега за момента се оказах от другата страна на нещата и като чета темата, се замислям. Дали не съм неделикатна, като говоря с приятелки за бременността?

а пък от друга страна, как му се иска понякога на човек да поговори и за това, нали? да сподели - било притеснение, било радост, било просто новата емоция от така дълго мечтаното и непознато до сега състояние на тялото...

така се получава понякога, че ние - проблемно забременяващите, доброволно се лишаваме от някои емоции около бременността, водени именно от етикета на безплодието. знам това, защото съм минала оттам. и на мен ми се искаше да споделя с някой как ми се гади от фурната с хлебчета в Билла. ама почти нямаше с кой - освен с доброто дете Cygnus :)
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Мда, наистина тази тема се появява от време на време. Ще ви кажа следното: две от приятелките ми забременяха, докато аз се борех (и още се боря, де). Едната я чух чак след като роди. С другата бях всеки ден, преживях всеки миг от бременността й и обичам детето й много, може би защото го познавам от една точка на уз-снимката. Още в началото й казах, че не желая да се ограничава по никакъв начин и бих предпочела да ми споделя всичко, а аз от своя страна, ще й кажа, ако нещо ме подразни или ми влияе зле. Тя прояви разбиране. Аз пък не се подразних.

Не може да се ядосвам на щастието на момичетата, постигнали това, към което аз се стремя. Много добре знам какво е и някак не мога да им завидя. Смятам, че повечето тукашни мами са доста внимателни и предпазливи в изказванията си.

И последно: разбирам много добре, че някои хора имат друг поглед върху нещата, по-емоционални са и очите им се пълнят със сълзи само като си помислят за нечие дете. Всяка от нас е плакала не само заради отрицателния тест, но и заради това, че другите забременяват от раз, а ние се мъкнем по болници. Това не ни прави лоши, а просто показва колко сме наранени.

Въпреки това смятам, че налагането на какъвто и да било етичен кодекс е смешно и идиотско - никакви правила няма да ни накарат да се чувстваме по-добре. Само дето много по-дребни прояви на "демонстративно бременеене или майчинство" ще ни вбесяват и огорчават.

Поздрави и успех на всички!
Мненията, които изразявам в този форум, са мои лични мнения, без претенции да бъдат единствената и неоспорима истина. Понякога си позволявам да цитирам и други хора, което специално упоменавам.

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Следя темата от както започна....
Много пъти съм си мислила, прекалявам ли, а дали съм деликатна и ненараняваща?
Много момичета преди мен написаха, мярката всеки сам за себе си определя...
Аз се лекувах от мъката по моето незаченато бебе с мазохистично присъствие навсякъде където имаше деца!
И съм плакала после, и сърцето ми се е късало на 100 парчета...
Но там в детските очи още тогава виждах неговите!
Винаги съм вярвала, че ще срещна детето си!
Ще го зачена или намеря и то за нас ще бъде целия свят!
А бебетата на Зачатие бяха моето вдъхновение и спасение.
 yahoo_17Късмет, винаги има утре!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Мише, всеки търси и се оглежда в очите на вече създадените деца. И аз съм го правила, и аз така се лекувах... За мен нямаше нищо по-красиво от децата на приятелките ми, от кръщелниците ми, от прекрасните деца навън, в които търсех очите на моето собствено...
Но не и в ехографските снимки... Там мога да открия само болка и тъга...Въпреки желанието ми да носят радост...Боли, и то много... За тези, които не са успяли... И които утре няма да видят нищо друго освен тази последна снимка на точица...
П.С. Моля ви, не махайте снимките на децата си от аватарите!!!! Умолявам ви, аз отказвам да го направя пак! За мен това е най-хубавото нещо в живота ни и най-тежката спечелена битка!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
П.С. Моля ви, не махайте снимките на децата си от аватарите!!!! Умолявам ви, аз отказвам да го направя пак! За мен това е най-хубавото нещо в живота ни и най-тежката спечелена битка!

И аз ви моля.  Ами те, вашите вече родени деца, са и наши деца.  Аз поне така чувствам всички, чието развитие, раждане и растеж проследяваме - в мненията ви и в снимки. 

П.С. И много ми липсва дяволития син поглед на Мартин на jam - не се познаваме, но това момче ми е вдъхновението и вярата в борбата.
*

П.С. И много ми липсва дяволития син поглед на Мартин на jam - не се познаваме, но това момче ми е вдъхновението и вярата в борбата.

 и на мен така. :oops: Когато чакам пред кабинета на Владимиров той ми се усихва от таблото със снимките точно с едно таково закачливо изражение, че ми става топло и хубаво... И Митачето на Мишето също, с тези големи бузки... Мисля, че убийствено гадно, тягостно и самотно би ми било да стоя пред една празна, бяла болнична стена. А снимките на тези дечица ми стоплят сърцето.  :D
« Последна редакция: Май 14, 2008, 12:04:29 pm от solei »
*
И аз съм от неуспелите...И на мен не ми пречат нито снимки на бебета, нито снимки от ехографи, нито лентички. Радвам се за всички успели. Мисля си, че ако не ми е писано да имам дете, значи ми е писано да страдам.Не че се примирявам, но се опитвам от всичко да извлека поуката, есенцията.Опитвам се да се поставя на мястото на всеки, и това ме спира да извадя голямата брадва , когато ме засегнат...Не избягвам градинките с деца, напротив. Играя си и помагам на всички приятелки, които имат дребосъци. Със всички бебешоци и дребчовци се разбирам много и ме искат и понякога си мисля- дали изобщо ще стане при мен или ще трябва да се радвам само на обичта от чуждите деца? И така да стане, поне има на какво да се радвам. Преди плачех със идването на всеки цикъл, вече не.Остана ми само надеждата, вече дори не бързам за нея.Просто вярвам, че ще дойде и моят ред.Дали-времето ще покаже.
Смятам, че обидите в този сайт се дължат на личните възприятия, възпитания, и себеусещане на всеки отделен потребител.Нима на улицата не сме същите-има всякакви хора. Аз не се обиждам,не се наранявам -просто преценявам, осмислям и действам така, че да не се чувствам зле, но без да връщам агресия.
 В сайта има много самоуверени хора, много "многострадални Геновеви", много страхливи, много лабилни, много силни , много читави,много ХОРА!!!На мен ми е интересно както тук , така и навсякъде другаде в живота ми.
*
Svetal4y, ех, че хубаво мислиш... :bighug:


Толкова ме зарадва, а днес се чувствах малко изтощена и самотна...
Особеност на огъня е, че гори независимо от посоката на вятъра!