Мели, само дето не разбрах, що махна линка от поста на Ния72? Като изключим това, че хич не ме вълнува персоната на Касиел, а кликнах линка от любопитство да видя кво е правила Касиел в изписан по такъв начин форум,  се поразрових в този въпросен форум ...Ми там говорят за страшни неща, брей !  Ракът го нямат за нищо, камо ли един такъв  "дребничък проблем" като стерилитета... Лично аз, признавам си със срам съм ходила при врачка, ходих и при ходжа, молила съм се в Хасковските бани на некъв камък с единствената цел да имам дете. Обаче след като се порових в този форум още повече /не че преди не съзнавах/ ми се стори крайно глупаво и наивно. Чувствам се като пълна  . Само дето не звъннах на онзи шарлатанин с егологията, за който  една приятелка като ме убеждаваше, че е забременяла след 8 годишен стерилитет благодарение на него.
А още по-голяма овца се чувствам за това, че се смях в отделението за Паталогична бременост на едно девойче, което вярваше, че пастора от евангелиската църква и е казал, че ще забременее до три месеца след 11 години стерилитет и тя забременяла, а междувременно има три лапароскопии и две пластики на тръби, но това за нея е друго нещо.

Не прекалявайте със самоувереността, че винаги и на всичко ще се радвате, никога не знаете какъв емоционален катаклизъм ще преживеете и кога ще имате нужда от спокойствие, от това да не се радвате, от това да тъгувате, кога ще ви се иска никога да невиждате неща, които ви напомнят за някакъв ваш неуспех, болка, несбъдната мечта. 

[Надявам се тези камъни да не са насочени към моята градина, защото и за секунда не съм парадирала със своята самоувереност. Преживяла съм много болки и разочарования, така че ....

Мине се не мине време и се опира неизбежно до тази тема. Както е написала розата, отдавна търся тази дума, "Етичен кодекс". Има една статия казва се Етикетът на безплодието - много силен и верен материал за чувствата и емоциите. Има моменти, когато едно и също нещо окрилява, а в други  причинява болка. И не става дума дори за различни хора. Дори при един и същ човек в различни периоди от борбата му, дори и в рамките на една процедура. Думите завист и злоба нямат място тук. Става дума за болка, когато някой има нещо, което ти бленуваш да имаш, правиш всичко възможно, но нямаш контрол и нищо не зависи от теб. Ето аз си признавам, заобикаляла съм градинки с майки и бебета, за да си спестя буцата в гърлото. Това прави ли ме завистлива и злобна? А тук е мястото не само да се информираме, но и окрилим и съхраним. Необходим е много куража от успелите, но и тяхната деликатност.
Мисля, че всеки може да намери сам за себе си баланса, да се опита да се постави на мястото на другия, да намери изразните средства правилно, за себе си, за да може всеки да се чувства конфортно и добре.

Сега за момента се оказах от другата страна на нещата и като чета темата, се замислям. Дали не съм неделикатна, като говоря с приятелки за бременността?

П.С. Моля ви, не махайте снимките на децата си от аватарите!!!! Умолявам ви, аз отказвам да го направя пак! За мен това е най-хубавото нещо в живота ни и най-тежката спечелена битка!

Цитат на: Ganka в Май 13, 2008, 20:24:01 pm

П.С. И много ми липсва дяволития син поглед на Мартин на jam - не се познаваме, но това момче ми е вдъхновението и вярата в борбата.

 и на мен така. Когато чакам пред кабинета на Владимиров той ми се усихва от таблото със снимките точно с едно таково закачливо изражение, че ми става топло и хубаво... И Митачето на Мишето също, с тези големи бузки... Мисля, че убийствено гадно, тягостно и самотно би ми било да стоя пред една празна, бяла болнична стена. А снимките на тези дечица ми стоплят сърцето.