За "плъоснатите" неща не говорех. Нямам толкова свободно време да говоря за всички аспекти.Говорех конкретно- за случаите, когато опира до аватари и подписи и за тези които не знаят, че има възможност  и да не ги виждат. Спести си, моля те, думичката "жалко" - разбрала недоразбрала не обсъждай чуждите "настройки в главата"

Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в   ПРОФИЛ, опция  НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира  "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"

В сайта има много самоуверени хора, много "многострадални Геновеви", много страхливи, много лабилни, много силни , много читави,много ХОРА!!!

Или за мярката (обратното на парадирането), тактичността, деликатността и за съобразяването с чувствата на незабременелите все още момичета!

Момичета, човешко е да се греши и да се казват излишни, прибързани думи понякога особено, когато става въпрос за място, населявано само от женски души!  Още по-човешко е да ти бъде даден и шанс да се поправиш и поучиш от грешките си, които може да са полезни и на останалите. И за да не минават някои за “лоши герои” (тип: "злобни и завистливи кучки"  ), а други за "жертви", нека да си споделим как го разбираме това със споделянето. Докъде стига здравословното и за другите споделяне на подробностите и детайлите от радостите, които носи бременността и роденото вече дете? Защото определено има неща, които са полезни като споделен опит, емоционален и не само, но също така има и споделена информация, от която на незабременелите все още момичета им се свиват сърцата. Предполагам ще е полезно да се знаят тези неща – нещо като “Етичен кодекс” на споделянето на радостите.
Или и тук важи правилото да не казваш неща, които ще предизвикват сълзи и в теб самия, но в минало време.
 Или уж тези неща се ясни от само себе си, пък  понякога радостта така напира отвътре, че изпускаме контрола над това колко да пуснем навън и колко да остане вътре за собствена, домашна консумация само.
Дано не си остана сама в темата, която е за всички.

Само, моля, без имена, а по принцип да се говори!  За да не се получи "бой на женски в тъмна нощ" с продължение! 
 

valeria22 , нещо май не си разбрала........
Никакви кодекси и правила няма да се пишат и променят. Говри се образно и правилата и кодексите са в главата на хората, дето им викат неписани закони 
Ако можем, благодарение на дискусия да преосмислим нашите собствени възгледи, да бъдем по-етични и т.н. Все пак всеки интелигентен човек знае що е етика, има си някакви общоприети норми.

Ай стига с тая злоба бе!!!
Аман!

Извини ме, Нинче, аз съм адвокат и когато чуя или прочета Кодекс, си представям точно това. Това ми е работата - да чета всяка дума  и понякой път да се хващам за всяка. Много организации имат Етичен кодекс и наистина помислих, че предложението се касае за въвеждане на ново правило във форума.

Относно дискусията - ами включих се и аз в нея с мнението си, ако е важно за някого естествено. Мисля, че съм що-годе интелигентен човек, но това предложение съвсем не отговаря на етичните ми възгледи, въпреки че и аз нямам деца. Смятам, че също да криеш или поставиш граница в споделяне на радостта си все още не е общоприета норма. И пак се връщам на вече написано от мен - не може да роним сълзи заедно, да се борим заедно, да споделяме най-съкровените си мечти и страхове, да организираме ДРЗ и накрая, когато мечтата ни се сбъдне да си поставим граница на споделянето. Или пък да напуснем форума, защото той вече ни е дал това, от което имаме нужда. Точно това според мен е неетично - да подкрепяме някое момиче в болката му, а от радостта му да ни боли. Ами тогава цялата хуманна цел на форума се обезсмисля.

Виждам, че споменаването на думата злоба предизвиква у теб раздразнение. Ами да те боли от чуждото щастие за мен е точно това. Сърбите имат даже и по-точна дума, когато някой се чувства зле от твоите успехи, казват, че у него има "любомора", т.е. твоята любов го убива. Ако ти имаш друг възглед и смяташ, че това не е злоба, а някакво добро и хуманно чувство ще се радвам да го чуя.

Както и да е. Ще следя темата. Ако надделяващите мнения в нея са противоположни на моето ще ги уважа и ще се придържам към така направеното предложение, но в никакъв случай няма да го одобря.

Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават

valeria22, нито веднъж ли не си плакала или поне натъжавала за това че друга чака бебе, а ти преди дни си видяла поредния отрицателен тест?!

Не плача по принцип, натъжавала съм се естествено заради здравословния си проблем, но никога не съм се натъжавала от това, че друга чака бебе или е родила, докато аз все още нямам. Напротив - много се радвам за близките си, а когато скоро видях пост на поредното момиче с  във форума се разтреперих от вълнение и ми беше толкова драго, все едно се е случило на мен. Не ми прамаля от тъга, а от радост и надежда. Отговарям ти най-искрено.

Отскоро съм в този форум ...

какво наистина става в този така хуманен форум

не може да роним сълзи заедно, да се борим заедно, да споделяме най-съкровените си мечти и страхове, да организираме ДРЗ и накрая, когато мечтата ни се сбъдне да си поставим граница на споделянето. Или пък да напуснем форума, защото той вече ни е дал това, от което имаме нужда. Точно това според мен е неетично - да подкрепяме някое момиче в болката му, а от радостта му да ни боли. Ами тогава цялата хуманна цел на форума се обезсмисля.

Всяка от нас се радва, явно това не можеш да разбереш. Но изпитва болка и съжаление от това, че тя не успява. Аз имам двама кръщелници, които обожавам. Не съм съжалила и за минута, че приятелките ми имат деца. Обожавам децата им. Но вечер, когато се прибирам, не съм имала кой да ме прегърне, да осмисли деня ми.
Инстинктът за самосъхраниение прави най-доброто за теб, за да съхраниш разсъдъка си и да не полудееш в дните, когато поредния ден от борбата е приключил неуспешно, за да имаш сили да продължиш на другия ден.

Щом всяка от нас се радва, защо призоваваме към граници на споделяне родилите или бременните момичета? Този призив, породен от "инстинкт за самосъхранение", както го наричате, според теб прави най-доброто за теб? Съхранява разсъдъкът ти - според теб да помолиш бременно или родило момиче да има граница в споделянето с теб е съхранен разсъдък? За мен е по-скоро изгубен.

Момичета, виждам, че на постовете ми отговарят активни потребители. Това е ядрото на форума като цяло. Няма да променя мирогледа ви, но не искам да се въздейства върху моя, особено по този гаден начин, прикрит зад "инстинкт за самосъхранение". Затова взех решение да напусна Зачатие. Не желая да участвам, в това, което прикривате зад молба за толерантност.

С тази "толерантност" не си помагате на емоционалните проблеми по никакъв начин и вобще не си съхранявате разсъдъка, а се убеждавате взаимно да повярвате в нещо, което е очевадна злоба.

Ами ще обърна медала от другата страна - момичетата, които са успяли, не са ни виновни, че ние не сме и към новият живот трябва да се проявява много повече толерантност.

Извинете ме за силните думи, чувствам се виновна, за това, че с тях ще натъжа някого, но не се чувствам виновна за това, че не ви подкрепям в тази лудост.

Благодаря ви искрено за ценните съвети, които получих за краткото време, в което бях потребител на форума. Ако основателите му нямат нищо против ще продължа да ползвам Овулационния календар.

Пак с риск да обидя някого, но с крайно добро чувство - тези, които се чувстват зле от новият живот имат нужда от спешно психиатрично лечение, а не от завеси като напр. "инстинкт за самосъхранение", зад които да се крият.

Желая много бебчета на всички, много радостни мигове. Благодаря ви, момичета   Довиждане от мен.