Или за мярката (обратното на парадирането), тактичността, деликатността и за съобразяването с чувствата на незабременелите все още момичета!

Момичета, човешко е да се греши и да се казват излишни, прибързани думи понякога особено, когато става въпрос за място, населявано само от женски души!  Още по-човешко е да ти бъде даден и шанс да се поправиш и поучиш от грешките си, които може да са полезни и на останалите. И за да не минават някои за “лоши герои” (тип: "злобни и завистливи кучки"  ), а други за "жертви", нека да си споделим как го разбираме това със споделянето. Докъде стига здравословното и за другите споделяне на подробностите и детайлите от радостите, които носи бременността и роденото вече дете? Защото определено има неща, които са полезни като споделен опит, емоционален и не само, но също така има и споделена информация, от която на незабременелите все още момичета им се свиват сърцата. Предполагам ще е полезно да се знаят тези неща – нещо като “Етичен кодекс” на споделянето на радостите.
Или и тук важи правилото да не казваш неща, които ще предизвикват сълзи и в теб самия, но в минало време.
 Или уж тези неща се ясни от само себе си, пък  понякога радостта така напира отвътре, че изпускаме контрола над това колко да пуснем навън и колко да остане вътре за собствена, домашна консумация само.
Дано не си остана сама в темата, която е за всички.

Само, моля, без имена, а по принцип да се говори!  За да не се получи "бой на женски в тъмна нощ" с продължение! 
 

Дива Роза, много навреме, според мен, идва това предложение.
И аз вчера и днес цял ден си мисля за това. Щях да повдигна темата, но съм нова тук и сметнах, че е по-добре дискусията за излезе от хора, които отдавна обитават този сайт. (За съжаление, аз го открих едва, когато вече бях спечелила битката си.)

Доста съм объркана... Въртят ми се въпроси от рода на "Как така е ОК да постваш снимки на родени деца, а на неродени (от УЗ) се оказва "неделикатност"? Това не е ли двоен стандарт?" "Ами, например, тук забременелите дами имат "лентички" (тикъри) за очакване на дете. Дори това се насърчава, за да е по-лесно да се информираме една за друга. Това обаче не е ли също "парадиране"?". Нали сайтът, освен да дава информация, освен, като подкрепяща среда - трябва да дава и надежда. Как ще стане това с надеждата, ако всяко забременяло момиче млъква и гък не казва, за да не подразни? Надявавам се, че никой не очаква да се спусне желязна завеса между забременелите и незабременелите.

Аз, например, от два дни имам нещо като слабо кафеникаво зацапване отвреме на време, но чета стари постове по темата и дума не отварям да попитам. За да не излезе, че парадирам с факта, че съм бременна. Питах лекаря си, пия си лекарствата, но друго си е да го чуеш от някого, на когото вече му се е случвало, нали?   

Според мен, ще е доста трудно да се изработят рамки, в които никой да не се чувства ощетен. Трябва да бъдат взети под внимание и уважени всички мнения, въз основа на които да се стигне до някакъв консенсус. Най добре, може би, е да започнат с предложения дамите, които не одобряват конкретни неща. И на базата на тях да мислим всечки заедно.   

Без конфликти обаче не вярвам да мине  . Темата е щекотлива.

Граници няма.

Жените сме твърде емоционални и рядко съзнаваме, а още по-рядко успяваме да контролираме, първоначално завладяващите ни чувства. Просто те са по-силни от нас.

Въпрос на темперамент и характер може би, а не чувство за превъзходство. Предполагам, че само който не е имал репродуктивен проблем, не би се съобразил. По-скоро става въпрос за недооценена чувствителност и обострени сетива...

Аз съм от групата на незабременелите все още.
Но не ми пречат постовете и подписите,и снимките на бременните и мамите.Не ме дразнят техните графики,напротив намирам надежда в тях.За мен всеки положителен резултат е още една надежда,че и моята борба ще завърши с успех.Всяка чужда радост е и моя радост,а ако в момента ми е тъжно и не мога да понеса чуждата радост,прото няма да вляза във форума.Но знам,че когато моето чуда се случи,а аз вярвам,че ще се случи,та знам,че ще искам тогава да го споделя на момичетата,които са чакали с мен.И ще искам с моя успех да им дам надежда.Дано да дойде този момент.
А освен това браменните и мамите си имат свой подфорум,в който коментират подробностите и,в който аз не влизам,защото не ми още мястото там и защото може наистина да не ми е приятно.Не знам,никога не съм влизала.
Но имам нужда от натрупаният опит и съветите,на тези,които преди мен са минали по този път и очевидно са успели.
За мен трябва да се ограничават и да не четат тези, на които им пречат чуждата радост,а не тези които имат радост за споделяне.Ако искам да разговарям с бременни и мами,които не знаятт какво е дълго и мъчително да си чакал рожбата си и да си я измолил от Бог,ще си говоря с всички около мен.Аз искам да споделям със себеподобни.Затова съм щастлива,че открих Зачатие.
Обичам всички тук!!!И тези-които се опитват да забременеят,и тези-които сега са бременни,и тези-които вече гушкат своите бебчета!!!

Ами аз, като представител на все-така брещите се и все по-изгубилите надежда, ще споделя как ги виждам нещата.
Сайтът като цяло е насочен към хората с репродуктивни проблеми. Освен като най-ценния извор на информация, Зачатие /поне за мен, а вярвам, че и за болшинството от вас/ е емоционалния пристан, който не намирам никъде другаде. Влизайки тук, не искам да чета как някой се притеснява как ще сваля килограмите, натрупани от бременността или кой къде го подпирал и му тежал корема. Смятам, че подфорума "Дългоочаквана бременност" е мястото за обсъждане на всякакви бременни въпроси.
За момичетата в много ранна бременност след арт е нормално да споделят в началото в темата, в която са споделили протичането на цялата процедура. Но от един момент нататък е по-етично да задават въпроси и вълнения в Дългоочакваната и по-рядко надявам се в "Усложнения при бременност". Там определено ще получат не по-малко помощ, а няма риск да засегнат някого.  
Това са границите на добрия тон, според мен. И той, до колкото съм забелязала, се спазва тук. За което благодаря на всички, които се замислят преди да пишат!
  
  

Моето мнение е че няма нетактичност тук в Зачатие. Докато бях от борещите се момичета влизах Дългоочаквана... и четях историите в темата Статистика на успеха, даваха ми много надежда и сили да продължавам, незнайно защо вече не се пише там. Разбира се, че всеки е имал момент, в който се е почувстал наранен или засегнат от дадено мнение или нещо написано и няма как да бъде по друг начин, защото общото което ни е събрало тук е най-важното в живота на една жена - да дари живот!и Това не е някакъв временен приоритет, това е нещо изконно.
Всеки се опитва да бъде полезен с мнение, подкрепа, когато има нарушение на правилата на форума, мисля че модераторите си вършат работата. всеки минава различно дълъг път до така желаното дете, естествено, че ако някой е успял от първи опит ин витро не познова болката, на този който минава през 3 или 4-5 опит, просто всеки си минава по собствения път и няма нетактичност.
За мен нетактичност и неделикатност идваше от кръга познати и приятели, които бяха забременели ей така.
А и хората по различен начин показват радостта си от бременността, някои споделят малко повече детайли, други пък изобщо и лентичка не си слагат, всеки според разбиранията си.

Ние със съпруга ми сме от онези все още не изпитали радостта от моята бременност.
Аз обаче не се смятам за неуспяла а да не говорим, че не си и помислям за отказване поне докато съм жива:)))
Моето мнение е, че така както има снимки на "децата на зачатие", лентички на бременни, дневници на потребители пожелали да си създадат такива и да пишат в тях от началото на борбата със стерилитета та до отглеждането на вече родилото/лите им се дете/ца, така ниама нищо лошо да се говори и споделя радостта от бременността под каквато и да е форма.Та нали този сайт е помогнал в много голяма част за тази радост?трябва ли след като забременея да помоля да "бъда изтрита" защото някой с лабилна психика в даден момент може да не му се хареса моята бременност?Ами, аз мисля, че не трябва.Тук съм по собствено желание и чета това което ме интересува или ми е интересно. Влизам и в темата на бременните и дори им се "меся" понякога с глупавите си пожелания и радостта от прекрасните им бебета които виждам в аватарите им и не само.  Радвам се за успелите защото утре аз ще съм една от тях.Страдам с момичетата с неуспешни опити и се моля да намаляваме. И ако някога нещо ми дойде в повече и се почувствам тъжна, ще затворя страницата и ще потърся причината в себе си или ще си го изкарам на партньора си:)но не бих искала да нараня и да помрача радостта на някой като мен, като нас.
Границата???за мен това са моите усещания. Може и да е егоистично, но искам да оцелявам без да наранявам. Така не позволявам да нараняват и мен.
И не е ли същото на улицата???Колко много момичета споделят, че ги боли като видят бременна жена или бебе?И какво...тези момичета да не би да са се затворили в къщи и да не излизат никъде защото някой нарушава границата им на приемливост на чувствата им в момента? А ако 10 от срещнатите 15 бременни или майки с деца са се борили години наред с проблеми като нашите???И това ли няма значение?
Незная мили момичета...много неща няма да науча защото понякога и не искам, но според мен доброта и толерантност са пътищата. Неможе (не визирам никой конкретен потребител тук) да се бориш за нещо толкова хубаво като дете и да не изпиташ поне малко радост дори и към напълно непознат човек вече успял.

Пожелавам спокойствие и уют в сърцата ви и се грижете за себе си.Едва ли някой го умее по-добре от нас самите.

На мен това ми е втора бременност. При това втора бременност след стерилитет.
Не зная ако имах тази възможност при първата бременност дали и кога щях да споделя. Дали бях щастлива като разбрах - определено, но страхът много бързо взе връх. Тресях се от страх и първите месеци след като родих. Мислех, че този път ще е различно, но не.
Така че аз НЕ смятам, че има с какво да се "хваля". Няма какво да ми се честити и едва ли някой може да ме успокои. А само при мисълта, че и още някой може да се почувства зле... определено предпочитам да не говоря за това.
Преди да забременея първият път такъв сайт още нямаше и не зная как бих се почувствала ако го имаше и момичетата споделяха. Но за сега съм сигурна, че всяка добра новина ме радваше. След като толкова много момичета успяват, значи и медицината се развива и за всички има надежда. И не за мен разбира се. Аз все още не бях готова за най-новите технологии. Нещо ме спираше, не знам какво е, но не е религия или пари. Знаех, че при мен може и да не се получи втори път. Радвах се на хлапето, което вече имах. И се радвах, че повече никой няма да си помисли, че при него няма да се получи. Е ако има някакви задръжки, като мен, сам си е виновен.

Има постинги, които ме дразнят. Има момичета чиито постинги ме дразнят. Някои от тях са успели. Но не ме дразни това, че са успели. Не ме дразни това, което казват. В огромната си част от случаите ме дразни начинът по който се изразяват. Сега ако някоя от вас си е помислила, че визирам нея, значи не е така. А и това което искам да кажа, че в огромната си част от случаите проблемът не е в това кой е успял и кой не, а някъде другаде. Никой няма да завиди на някое момиче, което е забременяло след 10 години борба, нали.

Принципно гледам да съм толерантна с болката на другия. Ето защо спрях  да пиша /но не и да чета/ в другите подфоруми тук, освен в "Дългоочакваната". Ще се включа по други теми извън бремеността и майчинството, само ако съзнавам, че давам добронамерен съвет или изказвам мнение, което до момента не е дадено на питащия /надявам се да ме разбрахте какво имам предвид/.
Дразня се от "хвалбите" и не мога да ги приема.
Хубавото на "Дългоочакваната" е , че сме шепа народ и че се познаваме и някак си се чувствам в по-свои води.
Към все още незабременелите или неродилите момичета - всички ви чакам там!

Границата в реалния живот се научих сама да си я поставям.
Там със сигурност малцина се грижат за моята чувствителност.
Имам приятелки , чиито деца израстнаха пред очите ми и повярвайте ми , нито за миг не са ме карали да се чувствам зле , да събудят тъга или да ме " ударят " по тънката струна.
Но има и такива , които дръзко завираха "на мама манекенката " или "на тате гордостта"  в лицето ми , изпълваха цялото време докато сме заедно с разговори за памперси , биберони , детски обувки , лошата госпожа в детската градина и всякакви конкретики свързани с отглеждането на децата им.

Не мисля , че са го правили съзнателно. Късно осъзнах това.
Просто обичаха парада на суетата. Липсваше им деликатност , въпрос на характер и възпитание.
Е , аз просто ударих по един "игнор" и си реших проблема.

 Всеки от тях ,също имаше слабо място , семейни проблеми , липса на собствено жилище , любовен триъгълник , лоши родители , кофти началник , развод и още куп житейски драми.
 Никога не си позволих да развявам пред тях моето собствено  , лишено от подобни проблеми , битие.
Досещах се, че ще ги заболи!
Толкова ли е трудно?!
Но пък от друга страна , коя съм аз да ги съдя. Просто ги заобикалям и толкова.

 Във форума :
 винаги ме е боляло ,когато се случи точно тук ,да има подобни прояви.
Предполага се , че след всичко , което сме преживели , ние трябва да знаем най-добре от всички останали , кога точно прекаляваме.
Естествено е , че всяка бременност тук , всяко родено е изстрадано , чакано , свръхжелано и служи за мотивация на борещите се.
Но нека има граница , не случайно форума е структориран в подфоруми.
А другата , етичната граница трябва да сме я научили къде е , поне ние.

И аз съм от все още незабременелите,но се радвам на всеки положителен тест тук!Разплаках се когато про4етох,4е Mary е бременна!От радост,без да я познавам.Не ме дразнят ни4ии ленти4ки,дай Боже вси4ки да си сложим такива!Радвам се,4е през вси4ките 11 години мъка,не се озлобих.Вярвам,4е един ден и аз ще се разпиша в Дългоо4аквана!Единствено ме подразни поста на едно моми4е,което искаше да забременее,за да спре да я боли корема при цикъл.Като ми стане много мъ4но 4ета постовете на ве4е успелите,за кураж.А снимките на бебоците винаги връщат усмивката на лицето ми(особено юнаците на Каси).Дано вси4ки успеем и да напълним форума със снимки на сладки бебета!

Всеки по различен начин я разбира толерантността и показността. По въпроса за снимките  от узи и на родените вече деца - има специална тема за снимките на децата, изстрадани и вече плод на една такава борба. Само че някак си като видиш снимка от узи - понякога можеш да се замислиш преди да я постнеш, че има момичета, които съвсем скоро са видяли такава снимка и са загубили и малкото, което е останало в живота им... Че това ще е единствената снимка, която ще имат и докато някой се хвали с атрибутите, които се виждат на снимката, друг е загубил надеждата още на точката или е разбрал какви са на операционната маса... Ето това е тъжното и тънката граница...
Не ме разбирайте криво и моля да не ме съдите...
Има неща, които е трудно да се преглътнат, когато сърцето ти кърви...
П.С. Радвам се за всяко едно момиче тук, защото съм изстрадала с много от тях бременностите им, но просто дори и аз не мога да приема някои неща...

аз вече съм от страната на успелите,ако може вобще да става въпрос за страна.Имам и 2 аборта - пожелание и мисед.из форумите съм от 2000г май.пускала съм снимки на определеното място на детето ми,но НИКОГА не съм парадирала и показвала - точки,развитие на ембрион,да не говорим - за атрибути.струва ми се неетично и жестоко спрямо останалите.Ще гледам аз ембриона на някой в 10 г.с и ще си представям моя който, точно тогава спря да се развива и го отстраниха.или ще ме посъветвате да не чета постове с ембриони?чудя се толкова ли жестоки можем да бъдем,толкова ли нямаме милост към останалите.кое чувство кара някой да публикува ехографски снимки с коментари......съчувствам на тези които виждат тези неща и сърцето ги боли.

Никога не ми е ставало мъчно, защото някой е успял и се радва на това.  Не и тук.  Изборът да влеза или не във форума е мой и ако нещо ме дразни не влизам известно време или просто игнорирам дадени теми.  И тъй като виждам, че се дискутират по-специално снимки от УЗИ - на мен хорските такива не са ми интересни и не могат да предизвикат у мен никакви чувства.  Мисля си, че това, че някои от нас са по-емоционални не прави публикуващите снимки/лентички/пр. коравосърдечни и недосетливи - проблемът е на тези, които се чувстват засегнати и натъжени.  Да, форумът е с тематична насоченост репродуктивни проблеми и преодоляването им и тъкмо заради това не виждам защо да е ОК някой да сподели цялата си болка, а друг да не може да сподели цялата си радост.  Винаги ми е било по-болно от истории за по няколко спонтанни аборта и подробното обяснение как са протекли, отколкото от подробното описание на снимка от УЗИ и къде по нея какво се вижда.  Лично аз бих се подразнила, ако се определи какво и колко може да се каже по дадена тема, защото това засяга правото ми на свободен изказ и достъп до информация.  Животът не е единствено ласкав в никое отношение и аз нямам нищо против (нито пък това подлежи на избор) различните му аспекти.  Това ме учи да се справям по-добре, отколкото ако някой, за да ме защити, сложи изисквания какво и колко може да се казва.

Всеки има своята истина, и я носи дълбоко вкоренена в себе си - в сърцето си, в душата си, в начина си на възприятие на света.
Не съм успяла, може и никога да не успея - такъв е живота.
Радвам се на момичетата, които успяват, радвам се на малките слънчица, които огряват Дългоочакваната, когато ми е тъжно, отварям темата със снимките на Зачатските бебета, и те ми дават кураж да продължа, като ги видя - изпитвам желание да ги намачкам като за последно.
Но! не мога да понеса тези, които парадират с успеха си, които гордо и безогледно го навират в очите на тези, които не са успели. Независимо къде, дали в дългоочакваната, или в други теми. Иска се малко деликатност, малко разбиране за нещата, което явно липсва при някои от посетителките на форума.
Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават

Рали

Но! не мога да понеса тези, които парадират с успеха си, които гордо и безогледно го навират в очите на тези, които не са успели. Независимо къде, дали в дългоочакваната, или в други теми. Иска се малко деликатност, малко разбиране за нещата, което явно липсва при някои от посетителките на форума.
Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават

Ама, Рали, не може на всеки тъпак да се връзваме!  Нали след няколко поста на човек се вижда що за стока е и след това може просто да му се пропускат коментарите.  Това е по-здравословно, отколкото да им страдаме...

Гане, 
*Принцеска* - принципно съгласна, ама реално доста по-трудно се получава Защото жените сме си любопитни, и колкото и да не искаме да четем на този и на онзи поста, ама все пак го четем, нали?  Нищо, че знаем, че ще ни заболи, нал тъй? Таааа, иска се малко деликатност, и уцелване на правилната мярка, нищо повече

Принцеска, нямам нищо против да не четем, но когато някои неща ти се навират в очите - боли, да му се не види Много при това...

Всеки има своята истина, и я носи дълбоко вкоренена в себе си - в сърцето си, в душата си, в начина си на възприятие на света.
Не съм успяла, може и никога да не успея - такъв е живота.
Радвам се на момичетата, които успяват, радвам се на малките слънчица, които огряват Дългоочакваната, когато ми е тъжно, отварям темата със снимките на Зачатските бебета, и те ми дават кураж да продължа, като ги видя - изпитвам желание да ги намачкам като за последно.
Но! не мога да понеса тези, които парадират с успеха си, които гордо и безогледно го навират в очите на тези, които не са успели. Независимо къде, дали в дългоочакваната, или в други теми. Иска се малко деликатност, малко разбиране за нещата, което явно липсва при някои от посетителките на форума.
Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават

Голям процент истина съдържат твойте думи,Рали ,но ще си позволя да допълвам още малко.По мойте скромни наблюдения парадират или са нетактични 2 категории: едните го правят без да осъзнават и донякаде им прощавам,НО има такива коита го правят целонасочено....ей тези не мога да ги разбера,но предполагам, че избиват комплекси....и за тях едно дете е голямото и в много случаи единственото постижение в живота....както се казва в една българска поговорка,която ще се опитам да цитирам:"роди ме мамо с късмет и ме извърли на кучета".......
ПП:Извинявам се,за правописните грешки и по-трудния начин на изразяването(българският език не ми е майчин).