Видях, че си налиния и очаквах постче от теб в седмичната.Но това кооето виждам , не очаквах. Досега ми изглеждаше като голям оптимист. В никакъв случай не се предавай. За съжаление понякога нещата които искаме и за които мечтаем, не се случват толкова бързо и задължително не по най-лесния начин.Моля те не се предавй.Смени лекаря ако в този нямаш доверие.Но не се предавай.Днес четох из форума вече не помня къде точно, че някакъв лекар казал на едно от момичетата че на пръстите на едната му ръка се броят случаите при които наистина не може да се помогне. Недей да си внушаваш, че нямаш шанс.Не спирай да вярваш.Всички сме с теб и се молим за теб както и за всички останали ммичета.Имай вярва и в нас и в себе си,мила.Поплачи си за да ти олекне, но не се предавай на депресия.Моля те.

Исках да ти напиша нещо окуражително и освежаващо,но не мога.Тоест,знам че няма смисъл.То ще ти мине след няколко дни.Знам,че много били.Знач,че като си го споделила,болката ти леко е намаляла.Утре сутринта ще е мъничко по-добре.А мисля,че можеш да направиш 2 неща,за да се почувстваш по-добре.Защо не си пуснеш сама едни изследвания.Или ще разбереш,че док е прав,или ще му занесеш хубави резултати и ще му натриеш носа!!!А може и просто да се консултираш с друг лекар.
Ох така мразя незаинтересувани и безчувствени лекари!
Поне в момента имаш истински приятелки,които много истински те разбират!

Миличка искрено съжалявам за това,което си преживяла и което продължаваш да изживяваш!Знам че ти е много трудно и се чувстваш много зле!Бих искала да те посъветвам нещо,но не мога,тъй като не съм компетентна!Бих искала само да ти изкажа моята подкрепа-не губи надежда,имай сили да мечтаеш!Не унивай-ще видиш,че всичко ще се нареди!Бъди силна и не падай духом!Ние всички с ме с теб и ще те подкрепяме!!
Пожелавам ти от цялото си сърце до другия ти рожден ден вече всичко да е наред и да си бременна!!
Прегръщам те силно!!!!

Наскоми, разбирам те напълно и мисля, че каквото и да ти напишем в момента си мисля, че няма да те успокои. Като си поплачеш ще ти олекне. Всички минаваме през такива моменти на отчаяние, но пак се изправяме на крака и продължаваме битката. И аз в момета до някъде се чувствам така. Мъжът ми на 10-ти има рожден ден и тогава правим 10 г. откакто сме заедно. След 4 дълги години чакане на бебчо все се надявах, че най-накрая за тези два прекрасни повода ще го зарадвам и че ще бъде най-щастлия човек на земята, но НЕ. И този месец не стана и се отдадохме на любов и удоволствие сега и следващия пристъпваме към още по-сериозни неща. Така че почини си ако имаш нужда и после наистина с нови сили те очакваме в борбата. Прегръщам те мила и винаги можеш да разчиташ на мен, а и на останалите момичета, поне за морална подкрепа!

Милата, нямам думи, просто не идват. Но те прегръ6там силно и знам 4е тази болка 6те утихне и 6те намери6 нови сили да повярва6 в 4удото. Знам 4е е така и силно вярвам 4е 6те успее6.  

Здравейте, милички!
Дълго мислих къде да си публикувам мнението, а така имах нужда от вас 
Много ви обичам всички - имам нужда да изплача мъката си, но не исках да ви развалям що годе оправящото се настроение в седмичната.
Знам правилата на сайта и не са много желателни толкова неопределени заглавия на темичките като моята, но просто незнаех как да се обърна....
Днес беше поредното ми разочарование от лекарите, живота и изобщо имам чувството, че силичките и желанието за борба, вярата и оптимизма ми се изчерпаха вече.
Откакто започнах лечението на щитовидната жлеза присъдата на ендокринологът ми беше - 6 омразни месеца на пазене.
След месец-два започна да ми дава надежди, че може и да можем да опитваме, но след следващата ни среща, а като се видехме на другата среща започваше да увърта и да казва, че не е обещавал такова нещо.....
В началото се успокоявах, че наистина така трябва да бъде, че пия лекарства - тирозол, които вредят на една евентуална бременност, но впоследвствие той намали дозата от три, на две, че вече и повече от месе на едно на ден, което е абсолютно нормално и за бременни(така пише в листовката).
Толкова вече се надявах да спре това омразно пазене и да започна пак да се надявам.... И така дългооаквано да се включа вече в списъците на ловуващите, а след това на очакващите....
От миналия месец си мислех и той така ми беше казал, докато не измисли пак, че трябва пак да проверим хормоните и тогава...
А така исках да си направя подарък за рождения ден ( че ми е след два дни - на 9-ти, който се очертава най-тъжния ми рожден ден)
Днес отидох с искрената надежда, че тези дни ще пуснем хормоните и ще ми "позволи" вече опити - само като изричам тази дума и се чувствам като наказана, като смъмрено дете...
Така се и разбрахме, но той изведнъж реши да ми измери температурата - оказа се 37.4 . а аз наистина съм леко настинала през цялата почивка - държи ме и сега..
Той каза, че тази настинка и евентуална инфекция ще повлияе на резултата от хормоните и да изчакам 10-тина дни..
Днес ми е 7-ми ден - така ще изгуба още един ценен месец - и то най-хубавия месец...
Сякаш небето се стовари върху мен - не съм плакала толкова с години
Цялото му обяснение беше, че наистина е добре след като видим хормоните - защо съм бързала толкова.....
Пък и като съм имала настинка не е добре да се забременява, защото инфекцията влияела на най-нежните и слаби клетки и можела да повреди яйцеклетката и т.н...
Абсолютни глупости..
Зададох му въпрос   - момичетата, които опитват с месеци и не са посещавали още лекар дали знаят, че като са настинали трябва да се пазят...
Той взе да ми увърта и вече ми писна от всичко....
Така искам да не го послушам и да си направя най-големия подарък за рождения ден...
От друга страна една част от мен се страхува толкова много, че аз съм много слаба психически и не бих преживяла нещо толкова страшно като спонтанен аборт и подобни най-лоши неща, заради това, че не съм послушала лекар  - това ще ме убие....
Милички, омръзна ми, омръзна ми да се боря с вятърни мелници - поне Дон Кихот е имал сили да мечтае - аз и това вече нямам...щом загубих вярата и в единствение лекар, на който се доверявах...
Незнам какво да правя - иде ми да крещя
Само след ден ми е рождения ден, а това ще е най-кошмарния ден за мен...

Много, много съжалявам за този пост, наистина, но така имах нужда да споделя с вас...
Няма да се обидя ако не го прочетете, защото май стана адски дълго, още повече няма да се обидя ако модератор изтрие темата ми - просто имам нужда от вас толкова много.........

  горе главата момиче! знам , че няма да се предадеш ! знам , че е трудно ( аз бях в подобно състояние по време на лечението с диферелин - след третата инжекция очаквах че няма да има следваща и така 3 месеца и после чакане още 3 докато ми дойде ...колко плаках..) олеква ти като споделиш ...сега обещай на всички че ще се бориш още по-силно за най-сладката награда - на другият ти рожден ден да си МАМА! Прегръщам те!

Ей, мило момиче, я горе главата!
Не знам на колко години си и от колко време правите опити за бебе, но мисля, че живота е пред теб и имаш още много време...
Явно си много емоционален човек, а това означава, че като получиш това, за което мечтаеш, ще бъдеш най- щастливата жена на света.

Всички сме имали такива моменти.
Всички сме имали отвратителни Рождени дни, Коледи и т.н.
Но да знаеш, че след всяко зло идва добро.
Явно трябва да изчакаш още съвсем мъничко, за да усетиш после с пълна сила щастието, което ще те връхлети.

С теб съм , мила!

П.П. Ако нямаш доверие на лекаря си, смени го!

Naskomimi, незнам до каква степен мога да ти помогна, но моята свекърва има проблеми с щитовидната жлеза от миналта година насам. Вярно че при нея май си е вече от възраста, но миналта година провежда лечение, след което го спря, тази година се оказа отново със завишени стойности на хормоните и пак е на хаповете за жлезата. На нея док и беше обяснил, че е много важно по време на лечението и по принцип да си пази нервите и да бяга от всякакъв вид стрес. Тя има много проблеми със здравето, а и е адски натоварена в работата-счетоводител в голяма фирма-няма събота, няма неделя, тежка програма за човек над 50г.
Та мисълта ми беше да се опиташ максимално да се успокоиш, ако док не ти вдъхва нужното доверие - смени го, трябва да си спокойна, защото стреса малко или много влияе, особено на хормоните.
Аз също имах проблеми, и съм почти 100% сигурна, че голяма част се дължеше на стрес, който съм преживяла, сега като се поуталожиха нещата и виж имам резултат. Не искам да звуча празноглаво или вятърничаво, знам от личен опит, че е много трудно да се успокоиш в такъв момен, но все пак опитай. Много е важно да приемеш нещата максимално бързо и след това с нови сили и много здрав разум да започнеш борбата си отново. Вярвам, че скоро ще се похвалиш с добри новини. Желая ти успех!  

Naskomimi
Мила много много 


Горе главата и вече стига със сълзите, а се заеми с мислите и подсъзнанието, те помагат да вдигмен главата и да видим хубавото около нас. Радваи се и на любимия до себе си. тои също ще ти помогне.

П.П - смени си доктора - това не е нормално отношениея, не го заслужаваш.

Мииличко, случвало ми се е преди рожден ден да се чуствам ужасно (тази или друга причина). Някой казват "дупка" преди рождения ден. Жалко че се яувстваш така, опитай да го изкараш навън. Не се примирявай и си пусни изследвания или смени лекаря. Всичко ще се подреди, вярвай в това.
 И докато духаш свещичките си пожелай най-съкровеното желание! 

благодаря за тортата!
радвам се че си добре!!!ти си смело момиче.

Наскомими, още веднъж честит рожден ден и много щастие и любов намериш в този хубав за теб ден. Заслужаваш го  .
П.П. И на мен последната ми е от любимите, макар че не съм по сладкото особено.