Еее, Вили, недей така, това все едно аз съм го писала, разбирам те напълно, но въпреки всичко продължавам да се усмихвам. Не ме питай как съм на работа, казвала съм и преди, работя в детски магазин, всеки ден около мен са бременни и майки с малки деца. Имам си любими клиентчета, много си ги обичкам, които ги виждам как растат всеки ден пред очите ми, но толкова много ми се иска да имам едно такова вкъщи. Понякога много ми е трудно, особено като ми дойде МЦ, знаеш как е, но работата и децата ме зареждат толкова много, поне се радвам на чуждите, макар и понякога да ми се плаче. И аз като теб си мисля, че ще се подложа на всичко само и само чудото да стане. Ходя на всякакви изследвания, дори искам да намерят причина и в мен, но нищо не излиза, всичко ми е наред, ако пташ докторите. Засега си оставаме само с мъжки фактор и това, а наистина понякога искам и на мен нещо да ми намерят. А пък мъжа ми ми се кара за това. Но така е, живота не винаги е песен, и за съжаление точно на нас се слчуват тези неща. Важното е да не се предаваме, колкото и да ни е трудно.
Извинявай за дългия пост, но много ми подействаха твоите думи. Целувам те и те прегръщам с цялото си сърце.
