Всъщност не знам дали искам да пиша - но започвам. От известно време насам мразя този форум. Дори честно казано мисля че за последен път влизам тук... сега вече може да ме изядете с парцалите. Както направихте когато тайничко се оплаках че чакам вече 120 дена  и че мисля че независимо колкото и дълго да чакаш така мечтаните две чертички - е еднакво непосилно... Е това беше отдавна... Двете чертички дойдоха след не повече от около година... и също така бързо изчезнаха, поради незнайно каква причина... Истината е, че не мисля, че четенето и писането във форума помагат. Да така е! Защото реалността е друга, когато отидеш на доктор, когато ти кажат да направиш нещо, което не можеш да прецениш дали е правилно, когато ти се иска някой да ти помогне, но попадаш на какви ли не специалисти, които задължително имат различни мнения.  Накрая оставаш пак сам - независимо от съпричастната половинка, от форумът от всички доброжелатели... сам изправен пред реалността. Малко преди да се случи, четох някъде тук за един спонтанен аборт на едно от момичетата, как е паднало цялото сакче с ембриончето... четох го и ми се беше запечатало в главата... След това, когато ме приеха в Шейново-по спешност (след като вече бях ходила поне четири пъти по спешност) - точно на Бъдни вечер, този разказ не ми излизаше от главата.... падналото сакче с ембриончето.... не можех да се отърва от черни мисли , докато ме приемаха, докато ме разхождаха по коридорите като мечка, а аз кървях... и така сутринта когато болките ми отминаха и когато ми се скараха че рева непрекъснато аз видях мойто плодно сакче с малкото ембрионче от около 2,5 см. Не можех да повярвям и така ужасно ми се искаше да си го задържа... и бях толкова ужасно сама.... Честно Ви казвам беше гадно.. Като някакъв филм, който някога съм гледала и не желая никога повече да гледам... След всичките ми надежди след борбата с ендометриозата, лапароскопията, хашимотото, хипотериозата и всичките консултации със всички тези специалисти... Резултатът беше на лице... Чувствах се предадена.... Вътре в мен се надигна едно единствено чувство, чувство на безсилие.... Дори когато отидох да си взема епикризата - познайте какво ... бяха писали върху чужда бланка и половината данни не бяха мойте... за което ми казаха че съм доста педантична. При положение че аз ги попитах дали не е редно да вземат падналото ембрионче за хистология!!! Това е - страната на абсурда. За това реших - сама съм и сама ще се оправям. Простете ми но ви оставям, защото тук има страшно много болка, а аз повече не мога да понеса. Желая ви успех, наистина успех на всички ви. И най-вече се моля всички да имаме късмета и да попаднеме на правилния лекар. Лекарят който може да бъде открит дори когато има десет дена празници и лекарят който дори и да случи непоправимото ще може правилно да реагира и да не ни вменява чувство за вина. Късмет... и ако може от този форум да изчезне проблемното забременяване, усложнения при бременност и стерилитет поради липса на писатели - ще бъде чудесно и аз с удоволствие бих се включа след време с практични съвети за отглеждане на бебето... или как да свалим излишните килограми след дългоочакваната бременност.Целувки на всички ви.

Милата!
С голяма болка изчетох какво си написала. Знам че сега ти е черен света, но знам също, че някой ден със сигурност ще станеш майка!!!
Дори и да не прочетеш тези редове, ти желая много сили да се справиш с мъката си и много търпение да стигнеш до така желания резултат - бебенце!

Не , мило момиче , никой няма да те изяде с парцалите!
Разбирам гнева ти , безсилието ти , болката ти , самотата в нея...
Разбирам ги ,защото сме от един отбор.
Не искам и няма да те успокоявам.
Напротив , ще ти кажа - плачи , пиши , говори !
И те прегръщам силно и истински !
Тук сме , с теб сме , когато имаш нужда от нас!
Ели

Жана, преди няколко месеца Боряна Гидикова правеше записите за филма "Ин витро". Самата аз бях в състояние, което не ставаше за показване пред хора, камо ли по национална телевизия, но бях обещала да дам интервюто и просто нямаше как да откажа. Помня, че ме попита "Добре де, какво може да прави човек в Зачатие", а аз й отговорих "Може с часове да седи във форума, да чете и да плаче". Това е истината. В Зачатие има тонове болка. Аз поддържам връзка с десетина души, на които болката в Зачатие не понася. Ако не ти помага, ако те натоварва емоционално, никой няма да те съди. Нито ще те кара насила да четеш или да пишеш тук.

Но форумът, уви, няма да изчезне. Напротив, проблемите с безплодието ще стават все по-сериозни и не само при нас, това е световна тенденция. И ако ние тук сме решили по своему да помогнем именно в това - да дадем правилния съвет, за да може човек да си спести малко време в лутане, да открие бързо своя лекар, да има ако щеш просто едно място, където да поплаче ... това е нашият начин и нашият принос. Той помага на хиляди хора, за съжаление обаче не може да помогне на всички ...

Искрено ти желая да намериш своя път.

Мила Жана, бъди сигурна, че ще намериш правилното решение за себе си и постигнеш своята мечта! Никой няма да те изяде с парцалите, ако имаш нужда от съвет или подкрепа, с теб сме! Успех! 

Мила,Жана,по вероятно е мен да изядат с парцалите,защото ще кажа че бях при една от лекарките спрягана за един от най-добрите специалисти,но тя не ми помогна.Имам син на 8 месеца.Имам го благодарение именно на форумите-този и Проблемното забременяване на БГ-мама.Казвам го най-отговорно,защото четейки и плачейки за своята и чуждата болка научих много и сама се насочих към вероятните причини повече от 2 години и половина бебе да няма.Сама инициирах изследване за мъжа ми и се свързах с доц.Конова,за да направя имунологични и генетични изследвания,които моята лекарка не ми направи,въпреки че първо ги поисках от нея.Именно резултатите от тези изследвания и лечението при мъжа ми и терапията през бременността за мен доведоха до сбъдването на моята мечта.Отделно мога да кажа,че към настоящия момент имам много истински приятелки,прекрасни момичета-всичките до една от форумите.Тези които бяха големите ми приятели отпреди проблема със стерилитета не можаха,не пожелаха да разберат мъката ми и сега сме просто много близки познати.Именно болката и опита на момичетата като мен ми помогнаха да намеря своя верен път.Не се отказвай,не се отчайвай,ще бъдеш майка.Кураж и вяра!

Момичета, момичета ... никой никого няма да яде. Още по-малко с парцалите. 

Мила Жана!
Дано все още влизаш тук и прочетеш отговорите ни.
Така е -България е страна на абсурда.кървиш -а те те разкарват по кабинетите.Плачеш,а ти се карат...и трябва да знаеш колкото мед.персонала за да ги подсещаш как да си вършат работата.
трудно се съвзема човек след загуба на толкова желано дете!
Но все пак минава.
И аз съм си мислила понякога че форума ме побърква- и дори го напуснах за 3 месеца,но пак съм тука- искаща съвет и чакаща мнението на жени като мен.
тука поне мога да кажа всичко - защото съм анонимна и не се страхувам да изкажа мислите си.
Жана,желая ти да намериш утеха и по-бързо да се върнеш при нас!!!
прегръщам те!

Жана, и аз два пъти напусках форума, връщах се, а един път ми беше и забранен за доста дълго от съпруга ми, защото изживявах много тежко всичко написано.Въпреки многото болка в него обаче,точно благодарение на него успях, защото от тука научих за проблеми,болести и изследвания, за които не бях чувала никога и в тях търсих моя проблем. Тук намерих много приятели и хора които ме подкрепяха в трудни моменти,хора,които искаха да се върна и отново да пиша всеки път като се махах от форума,хора,които се интересуваха как съм и ми помагаха със съвети.Преди няколко дена пак исках да напусна форума, но как да го направя, като знам че утре може моя опит или съвет да помогне на някой по пътя към така желаното детенце? Ей това последното ме държи тука,пренебрегвайки болката, тъгата а понякога и нападките.
Остани при нас. Винаги след буря има слънце.Не мога да ти пиша ЛС,защото си анонимна, но ако имаш нужда да си поговориш с някой, напиши ми скайпа си и ще се радвам да си приказваме. Виж колко приятели имаш в тази тема.Не може да ни зарежеш просто така.

... какво може да прави човек в Зачатие", а аз й отговорих "Може с часове да седи във форума, да чете и да плаче". Това е истината.
Искрено ти желая да намериш своя път...

Това е истината, мила Жана.
Ембриончето, центърът на живота ти, който уви, се е откъснал от теб е част от същата тази истина.
Винаги има предел, след който каквото и да кажеш ще звучи кухо и изтъркано...
Само ще ти пожелая да намериш сили в себе си, за да извървиш пътя и да прегърнеш целта.

Жана, и аз съм една от тези, които е била обидена и/или болката от страниците на Зачатие ми е идвала в повече и не е посещавала форума. И пак съм тук. И все нещо ме тегли към компютъра и тези бледо оранжеви електронни страници. Понякога не мога да се откъсна от компютъра - все нещо търся в Зачатие. Понякога излизам навън направо "зомбирана".
Често седя и си плача над някоя история или се възхищавам на силата на жената отсреща да продължи...Мъжът ми доскоро ми се сърдеше „Не се измъчвай така!”, после премина на фазата "Ти пак ли?!", поглеждаме и ме оставя...
И аз помня онзи постинг с ембриончето.  И ми идва малко множко. Изтръпвам при мисълта, а...
И пак съм тук...
Защото на кого другиго да разкажа или да питам за проблема си?!...
На приятелките ми  – казвала към по нещо, но е най-малкото неетично да ги занимавам с моите проблеми, когато душите им плачат да си намерят половинката. На познатите семейства – как да ме разберат проблема, а думите „Ще стане, ще стане...” не помагат.  На другите, които за тези три години народиха и по две без да са се питали дали ги искат или не... На близките и роднините, които си мислят, че едно е достатъчно и по-лесно за гледане. Че чета в погледите на някои „поне няма да мислиш как да си делиш имуществото един ден”... На другите познати, които въобще и не мислят за деца, защото тях ергенлъкът ги опиянява или тези, които отлагат защото още не са готови... На майка ми, която малко е препатила и видяла най-лошото за една майка – как да й се оплача... На половинката, който ме познава и съм привикнала да ме приема като „силна”...?
Та плача си сама със Зачатие. Не знам дали се чувствам по-добре или не. Понякога да, понякога точно обратното. Но със сигурност мога да кажа, че точно от тук научавам много, което ми помага да търся проблема при мен и ме е свързало за сега с двама специалисти, които ми протегнаха ръка. Дано да намеря още един, за да осъществя пътя си към...успешната бременност и душата ми се зарадва. Така се нуждая от радост, и от споделяне, мисля, че ги  заслужавам и двете!

Цитат на: Мели в Април 24, 2008, 13:15:51 pm

... какво може да прави човек в Зачатие", а аз й отговорих "Може с часове да седи във форума, да чете и да плаче". Това е истината.

  Това е истината, мила Жана.Ембриончето, центърът на живота ти, който уви, се е откъснал от теб е част от същата тази истина.

  Е,това е!Така е!Жана,винаги си добре дошла в нашето голямо семейство"Зачатие"!Желая ти здраве и сбъдни мечтата си!Ще бъдеш прекрасна мама!