Ултра, до утре мога да описвам "моето проглеждане", но да кажа с точност,че зяпането ми в дадената червена точка е било идеално-не мога. Анастезията преди операцията така "одървя" очите ,че като легнах само си повтарях:" Гледай в точката,не мигай,не мигай.." Окото,което се работи в момента е отворено със специални щипки, но за другото нямаш почти никакъв усет. Забележки не са ми правили.Чувам преди мене да се ядосва на много мърдащия пациент.Мисля,че старанието ти да гледаш вточката е достатъчно. Останалото е работа на лекарите и лазера.
И да кажа ,вече 4 месеца след корекцията, че очите ми работят,смеят се,плачат както преди,но сега самостоятелно ВИЖДАЩИ.
Продължавам с изкуствените сълзи, чувствам очите си сухи при ставане сутрин, след продължителна работа на климатик и прекалено стоене в задимено помещение, но това по никакъв начин не е дискомфорт.Миналата зима излизах с диоптрите и при всяко мое влизане на топло бях като бутната в сауна-потни стъкла,срам,недоволство. Сега всички забелязват очите ми, дори много близки хора не са знаели цвета им.