Здравейте момичета,
предполагам че въпросите ми трябва да бъдат публикувани в този раздел.

Изправени сме пред следната ситуация:
Със съпругът ми МНОГО искаме дете, но той не желае да става биологен баща на детето ни.
Причините са доста комплексни. До сега и двамата не сме си правили изследвания и към момента не мога да кажа, че аз или той имаме проблем с фертилността. Не сме опитвали да си направиме бебе по естествен начин, понеже той не иска да става биологичен баща.
По бащина линия той е имал и има доста роднини, които страдат от психически разтройства. Става въпрос за шизофрения, циклофрения и други подобни заболявания.
Появата на тези заболявания в няколко поредни поколения при част от роднините му(прабаба, леля, първа братовчедка и други по- далечни роднини) ни кара да се страхуваме от евентуално предаване на подобно (може би) наследствено заболяване. Той е на 27 години, израснал е в нормална среда, работи много и до сега, да чукам на дърво, не е показал никакви тревожни симптоми. 
Доста сме говорили по въпроса, постигнали сме съгласие между нас и смятам, че вече е време да се действа.

Смятате ли, че само тези факти са достатъчен довод, да прибегнеме към донорска инсеминация?
Бихме ли срещнали разбиране от медицинските специалисти за нуждата от донорска инсеминация с подобни доводи?


Ако смятате, че темата не е подходяща за този раздел на форума, моля администраторите да я преместят във раздел Стерилитет при мъжа или Емоционални проблеми.

ще чакам мненията и съветите ви,

КАТАКА

може би въпросите ти трябва да са във форума за генетични причини. Най-добре е да се консултирате с генетик и евентуално да се направят изследвания, ако тези заболявания са унаследени.

Ако модераторът смята, че темата не е за този раздел, моля да я премести в съответния раздел.

Благодаря за отговора.
При всички положения ще се ходи при специалисти
Реших да попитам тук,  понеже в този раздел пишат хора, които прибягват към асистирани репродуктивни методи и са по- запознати с изискванията и стъпките, които следва да се предприемат в нашия случай.
Пак повтарям че до сега не сме правили опити за бебеправене и не сме правили никакви допълнителни изследвания.

привет, мисля , че правилно си се насочила първо да се консултирате със специалисти. решението може да го вземете в зависимост от резултата и мнението на специалистите. трябва да намерите точните хора за вашия проблем. не се отчайвай..., може пък и да няма проблем:) ако сте решили да имате дете и двамата го искате, нещата ще се получат, успех

Каката мисля, че в клиника Надежда точно заради това правят предимплационна диагностика на ембриона - за да се изключи наследяването на генетични проблеми, така че мисля че имате шанс за веше собствено дете.

http://www.invitro-bg.com/?page=video1

Иначе за донорско инсе нямате никакъв проблем.

Менталните проблеми трудно биха се диагностицирали с ПИД, или по-скоро не биха.

kataka1980, за реализирането на донорска инсеминация е необходимо да се направят малко изследвания, за които екипа който сте избрали ще ви уведоми. Не е сложно и не отнема много време.

Поздрави за теб и половинката ти!
Желая ви късмет!

Благодаря ви момичета.

Разбира се че ще вземеме окончателно решение след консултации със специалист.
Притеснено ми е как щe реагират лекарите, като им кажеме че обмисляме вариант за искуствено инсе поради подобна причина. Не ми се мисли как ще намесваме въпросните роднини в нашия проблем, ако лекарите решат че трябва да им се направят изследвания и на тях с цел установяване на наследствен фактор.
До колкото знам никой не може да даде гаранции, че в резултат на направени изследвания може да бъде открита такава предразположеност, от друга страна съм чела, че специалистите не отричат наличието на наследствен фактор.
Не съм сигурна, че е възможно да се прави и диагностика на плода за изключване на подобна диагноза. До колкото знам симптомите се проявяват в периода от началото на пубертета до към 25-26 годишна възраст.
Изправени сме пред голяма дилема - от една страна много ни е страх от наследствения фактор, а от друга, ужасно много искаме да си имаме бебче.
 
Благодаря на всички за подкрепата и съветите.
Желая ви късмет на всички. 

Притеснено ми е как щe реагират лекарите, като им кажеме че обмисляме вариант за искуствено инсе поради подобна причина. Не ми се мисли как ще намесваме въпросните роднини в нашия проблем, ако лекарите решат че трябва да им се направят изследвания и на тях с цел установяване на наследствен фактор.
До колкото знам никой не може да даде гаранции, че в резултат на направени изследвания може да бъде открита такава предразположеност, от друга страна съм чела, че специалистите не отричат наличието на наследствен фактор.

виж сега,

първо, лекарите ще реагират напълно нормално, независимо по каква причина сте решили да искате донорска инсеминация. ако решите, можете изобщо да не им казвате какви са ви съображенията - пак няма да ви откажат донорска инсеминация. всичко в областта на репродукцията е по желание на двойката, която иска да има дете.

второ, роднините ти никой няма да изследва. още няма такова изследване, което да покаже дали някой е носител на гена за шизофрения, защото не е открита причината за това заболяване. вие имате нужда от консултация с генетик. ще му разкажете за историята на заболяванията в рода на мъжа ти, честота, при кого се срещат и той ще ви каже какви са вероятностите за вашето бъдещо дете. но имай предвид, че това са само ВЕРОЯТНОСТИ. ако ти кажат, че има 30% (примерно говоря) шанс да се отключи шизофрения у детето ви, това не значи нищо. може да се развие, а може и да не се. но въпросът е дали бихте поели такъв риск. както го описваш, честотата на тези заболявания в рода на мъжа ти наистина е над средната, а при тях определено има наследственост - това е научен факт, не са предположения.

трето, предимплантационна диагностика на плода за откриване на евентуални бъдещи психични заболявания на този етап на развитие на науката е невъзможна.

най-напред идете при генетик, говорете с него, а после мислете как да постъпите.
но ако съпругът ти няма нищо против донорска инсеминация, мога да те уверя, че няма нищо по-лесно от такава процедура и никой лекар няма да се впечатли, че я искате.

БЛАГОДАРЯ !

Kataka1980,
работих доста време в системата на психичното здраве. Наследствеността в психичните заболявания е много спорна тема, за доста експерти тя вече дори не е тема, защото доказателствата за наследственост не са истински статистически значими. Познавам буквално стотици АКТИВНО преживяващи психични разстройства със "здрави", големи деца. Слагам "здрави" и "болни" в кавички, защото критериите за психично здраве са доста относителни. Докато функционираш горе-долу добре в социална среда, за психично разстройство в истинския смисъл на понятието не може да се говори. Твоят съпруг е преминал критичната за отключване на псхично разстройство възраст от 15 - 25 години.

Предполагам, че страхът на твоя човек да стане родител идва най-вече от негови лични преживявания с това да живее в семейство, в което е имало хора с психични заболявания. Моето лично мнение е, че не ви трябва никаква предимплантационна диагностика или донорски инсеминации. Това, което е нужно, е психотерапия, чрез която твоят човек да преодолее травмата си. Или консултации и на двамата, като двойка. И тогава, вече с по-леко сърце, да започнете работа за дете.

От работата си с младежи с психични заболявания мога да те уверя, че не познавам и един такъв младеж, който има родители, страдащи от същото заболяване. В този смисъл, психичните разстройства са лотария и стрелба в тъмното - спохождан на почти напълно непредвидим принцип. По същия начин, можете да се страхувате от синдром на Даун, аутизъм, диабет и каквото друго се сетиш.

Ако идеята за психологически консултации ти се вижда смислена, пиши ми и мога да ти препоръчам добри специалисти, които специализират в работата с травмата на роднини на хора с психични заболявания. Успех.   

Мисля, че и аз мога да ти бъда полезна с компетентно мнение, защото съм се интересувала от въпроса.

Както Джам вече ти е писала, все още, за голямо съжаление, не е открит ген, виновен за шизофренията. (много световни учени работят усилено по темата в последните години) Статистически от години се наблюдава, че има някаква наследственост при тези заболявания, но научно не е доказано. Статистически, при един болен родител, рискът за развиване на болестта при детето е 10%, а при двама болни - 30 или 40%, не помня точно. Все пак имай предвид, че без болни роднини, рискът е 1%. Чела съм, че в Хитлериска Германия страдащите от тези заболявания са били физически унищожавани и въпреки това сега там заболеваемостта пак е като средната - 1%.
От личен опит ти казвам, че няма смисъл да се консултираш с генетик, защото едва ли ще са в състояние да ви каже нещо повече. Не съм срещала статистика при болни роднини, а само за родители. Би трябвало да е под 10%, ми каза доц.Кременски, но кой знае... А и 1-ният % винаги си го има, дори при донорски материал.

Успех, каквото и да решите!