Мисля , че се прави в клиниката на доктор Владимиров.Влез в страницата на клиниката и прочети информацията за преимплантационна диагностика и по-специално изследвания при мъже ,там има описание на процедурата и индикации за изследването.
п.с.
Ще се опитам да го копирам
Генетични изследвания при мъжа
Генетични изследвания при мъже с инфертилитет
Към стандартните тестове за оценка на инфертилитета при мъжа, могат да се приложат и тестове за диагностициране на генетични отклонения, които да са причина за безплодие.
Кои термини трябва да знаем, за да разберем генетичните проблеми при мъжа?
Соматични клетки: всички клетки на човешкото тяло, с изключение на сперматозоидите и яйцеклетките. Соматичните клетки съдържат 46 хромозоми.
Герминативни клетки: яйцеклетки и сперматозоиди. Тези клетки съдържат 23 хромозоми – половината от хромозомите на соматичните клетки.
Полови хромозоми: хромозомите Х и У. Те се намират както в соматичните така и в герминативните клетки. При соматичните клетки се установяват две полови хромозоми (ХХ при жената и ХУ - при мъжа), докато при герминативните клетки са налице по една Х или У хромозоми.
Автозоми: неполовите хромозоми в клетките.
Анеуплоид: клетки с абнормален брой хромозоми.
Мейоза: Процес на делене в герминативните клетки, характеризиращ се с генетична рекомбинация и редукция на броя на хромозомите от 46 на 23. Тези процеси се осъществяват в яйчника и тестиса.
Човешките соматични клетки съдържат 46 хромозоми: 22 двойки автозоми (хромозоми от 1 до 22) и две полови хромозоми, т.нар. диплоиден набор от хромозоми. Така жените имат кариотип 46, ХХ, а мъжете - 46, ХУ.
Как се установяват заболявания свързани с хрозомни отклонения?
Чрез определяне на кариотип.
Кога се препоръчва определяне на кариотип?
Определяне на кариотип се извършва при пациенти с безплодие. Индикациите за определяне на кариотип са:
* Азооспермия;
* Тежка олигозооспермия (с или без астено- и/или тератозооспермия);
* Нормозооспермия с данни за последващи спонтанни аборти;
* Пациенти, при които са прилагани без успех техники за АRT чрез ICSI процедура.
Необходими ли са последващи изследвания, ако кариотипът е нормален?
При мъже с нормален кариотип е възможно да се установят проблеми в процеса на мейозата (неразделяне на хомоложни хромозоми), което да причини образуването на анеуплоидни сперматозоиди. В тези случаи при оплождане на яйцеклетките се образуват нежизнени анеуплоидни ембриони.
Как генетичните и хромозомните отклонения могат да предзвикат безплодие?
Налице са три основни механизма, при които тези отклонения могат да предизвикат безплодие:
* отклонения в сперматогенезата;
* нарушения в транспорта на сперматозоидите;
* производство на сперматозоиди с хромозомни аномалии (анеуплоидни сперматозоиди).
Какви генетични или хромозомни аномалии са свързани с безплодието?
Най-често срещаните аномалии, свързани с безплодието са:
* Конституционален хромозомен абнормалитет;
* Абнормалитет ограничен в половите клетки;
* Микроделеци на У хромозомата;
* Мутации свързани с CFTR (трансмембранен регулатор на кистозна фиброза) гена.
Какво представлява конституционалния хромозомен абнормалитет?
Конституционалният хромозомен абнормалитет е свързан с отклонения в соматичните клетки. Те могат да са различни групи, но основните са:
* Бройни (промени в броя на хромозомите - липса и/или наличие на една или няколко групи от хромозоми).
* Структурни (промени в структурата на една или повече хромозми – могат да се дължат на промени в броя на гените в хромозомите или промени в местоположението на гените в хромозомите).
Понякога двата типа могат да се срещнат едновременно.
Колко често тези отклонения се срещат при пациенти със безплодие?
Случаите с конституционален хромозомен абнормалитет се срещат 13 пъти повече при пациенти с инфертилитет, в сравнение с основната популация. При тези пациенти наличието на конституционален хромозомен абнормалитет е обратно пропорционално на броя сперматозоиди. Следоватено при намален брой сперматозоиди в еякулата се увеличава риска за наличие на този тип аномалии.
Какво представляват микроделециите на У хромозомата?
Отклоненията при половите хромозоми са по-чести, в сравнение с отклоненията при автозомите. Хромозомата У е основния фактор определящ пола при мъжа и съдържа гени отговорни за сперматогенезата. Известно е, че при 0,5% от мъжете с безплодие се открива делеция (загуба на генетичен материал) на Yq хромозомата (дългото рамо на У хромозомата). Авторите установили това отклонение го определят кат AZF или Аzoospermia Factor, поради честото му диагностициране при мъже с азооспермия. Чрез PCR технология (полимеразна верижна реакция) са установени три групи отклонения в три различни локуса на У хромозомата: AZFa, AZFb и AZFc.
Кога се препоръчват изследвания за микроделеции на У хромозмата?
Микроделеции на дългото рамо на У хромозомата се установяват при 10% от мъжете с азооспермия и при 15% от пациентите с идиопатична тежка олигоастенозооспермия. В миналото, пациентите с тежка олигоастенозооспермия с делеции на У хромозомата бяха стерилни. Благодарение на съвременните АRT технологии като ICSI и TESA процедури, е възможно много от мъжете с У делеции да бъдат бащи. Пациентите с наличие на делеции едновременно и в трите региона - AZFa, AZFb и AZFc са с негативна прогноза, поради тоталното отсъствие на сперматозоиди в семенната течност и в тестиса.
Всички пациенти, носители на микроделеции на с успешни ICSI процедури пренасят микроделецията, свързана с инфертилни проблеми в тяхното поколение от мъжки пол.
За радост тези отклонения не се отнасят за децата от женски пол.
Какво представлява CFTR генна мутация?
Кистозната фиброза (Cystic Fibrosis - CF) e най-често разпространеното автозомно рецесивно заболяване, което се среща при едно на 2000 родени деца в кавказката популация. Около 4% са носители на дефектно копие на гена. Тъй като това е рецесивно заболяване, за да се прояви са необходими две копия от дефектния ген, по едно от всеки родител. Едно копие от дефектния ген прави човека „носител” на заболяването. Ако и двамата родители са носители - вероятността тяхното дете да е засегнато е 25%, да е носител - 50% и 25% е шансът детето да няма копие от дефектния ген. Повече от 95 % от мъжете носители на CF са инфертилни. Генът причиняващ CF е разположен на дългото рамо на 7 хромозома ( q 31).
Кога се препоръчват изследвания за CFTR генна мутация?
Търсене на CFTR генна мутация се препоръчва при случаи с:
* Азооспермия ,причинена от вродена двустранна липса на vas deferens;
* Едностранна липса на vas deferens, с или без азооспермия;
* Обструктивна азооспермия.
При установяване на CFTR генна мутация при мъжа се препоръчва търсене на носителство на CFTR генна мутация и при майката. При наличие на такава, е налице висок риск от носителство на мутацията в ембрионите и клинично й проявяване като заболяване при роденото дете. При тези случаи се препоръчва използването на преимплантационна генетична диагностика, с цел установяване или отхвърляне на тази мутация в ембрионите.
Как могат да бъдат установени генетични отклонения в сперматозоидите?
През последните няколко години, с помощта на новите технологии, стана възможно да се извърши анализ на сперматозоидните хромозоми. Методът се нарича флуорисцентна ин ситу хибридизация (FISH).
FISH технологията може да се приложи при сперматозоиди, като се анализират 5 от 23 хромозоми (13, 18, 21, Х, У). Независимо от сравнително лесното приложение на тази технология, при нея се установява непълност на хромозомния анализ. По-обективен метод, който носи индиректна информация за хромозомите, е изследването на процеса мейоза в тестикуларната тъкан. Чрез тестикуларна бипопсия може да се установят отклонения в хромозомния набор по време на първото или второто мейотично делене.
Какво преставлява тестикуларната биопсия?
Тестикуларната биопсия представлява оперативна процедура, която се извършва под локална анестезия в здравни заведения за доболнична помощ. С помощта на малък разрез (около 1 см) се екстрахира късче от тестикуларната тъкан.
Кога се препоръчва изследване на мейозата в тестикуларната тъкан?
Проучвания определят, че между 4 и 8% от мъжете с фертилни проблеми имат нарушения в процеса мейоза в сперматогенезата. Случаите на отклонения нарастват до 18% при мъже с тежка олигоастенозооспермия. Според някои автори нарушение в мейозата се наблюдава при 20,4% мъже с тежка олигоастенозооспермия и в 18% при мъже с астенотератозооспермия. Интересен е факта, че нарушение в мейозата се наблюдава и при 45% от пациентите с нормозооспермия, но с анамнестични данни за поредица от спонтанни аборти и неуспешни IVF процедури.
Каква е възможността за лечение при установяване на абнормалитет в кариотипа или при изследване на мейозата?
За съжаление, при установяване на тези заболявания в пациентите не съществува лечение и прогнозата за фертилния им потенциал е лоша. Това обаче, не означава че мъже с тези заблявания не могат да образуват малък процент сперматозоиди с нормален хромозомен набор. За съжаление, все още не е открита технология за тяхното изолиране и успешното им прилагане в ART. Логично е тези пациенти с абнормален кариотип и отклонения в мейозата да образуват висок процент ембриони с абнормален генетичен код и ниска виталност. При тези случаи с лоша прогноза, PGD технологията дава възможност за селекция на нормалните от генетично абнормалните ембриони и с това чувствително може да подобри възможността за успех.