Роузи-анна, благодаря ти. И аз вече се старая да гледам по-позитивно на нещата. Предстои ми сватба след един месец, обичам бъдещия си мъж, надявам се да съм достатъчно здрава, желанието го има.....значи всичко е наред. Успех на мен и всички в моето положение 

  и на мен май се мъчи да ми дойде... Вчера имах 3 капки розово кафеникави капки и болки в корема, но лошото е че е още рано да ми идва! Цикъла ми стана на 36 дни и трябва чак на 8-ми да ми дойде  Мразя тези дни! Чувствам се ужасно, но вие го знаете... Кураж момичета и не се предавайте!

Докато няма лелка има надежда

Така е мила права си, но снощи тея болки бяха много странни. Сякаш корема ми беше в менгеме и имаше боцкане. Днес нямам нито капки нито нещо друго освен тежест в корема и болезнени гърди. На 2-ри бях при доки и той ми каза че имам жълто тяло и е съвсем възможно този месец да има вече +++, но имам кофти усещане  Дори ме е страх да правя секс 

ЗДравейте, всички, за около 1 година реших да не следя форума за да не се шашкам, но и на мен продължава да ми идва. Писна ми вече!!!! Знам че трябва търпение , но как издържате незнам аз направо в момента полудявам, много ми е тъжно, много, а като се прибера и кажа на съпруга и на него ще му стане много тъжно и въобще 

ЗДравейте, всички, за около 1 година реших да не следя форума за да не се шашкам, но и на мен продължава да ми идва. Писна ми вече!!!! Знам че трябва търпение , но как издържате незнам аз направо в момента полудявам, много ми е тъжно, много, а като се прибера и кажа на съпруга и на него ще му стане много тъжно и въобще 

Мила, със сигурност не ти е лесно!!!
Но трябва да намериш сили и да се бориш!Не трябва да се отказваш, колкото и да е трудно!
Ти заслужаваш, ние всички заслужаваме да бъдем майки!

Да определено заслужаваме, но вече от лекари и изследвания ми прилошава, а нищо, уж положението не е толкова зле и шанса е голям а вече 1 година мина, аз с 1 тръба и нямам мн време. Реве ми се  Искам здраво и хубаво бебе което да отгледаме със съпруга ми с много любов 

Всички го искаме!И всички ще го получим един ден!
Само не губи вяра и не се отказвай!!!
И на мен ми е писнало от лекари, но те са нашата надежда!!!Без тях не може!

здражеите!редожно чета форума и искам и аз да се вклуча.така поне ще има с кои да споделям как варви и нащо бебеправене,а и вийдам че тук сте много мили и си помагате духом!ние бебе правим от иули ама преди 3 дни ми доиде и аз се отчаях-знам 4е е рано и барзам но ми се искаше да стане от парвия пат.много кофти .много искам вече да си имам едно пухкаво бебче но......вие как се справяте?

Шашкането и отчайването след поне година опити.Дотогава спокойствие и успех.

veny_fly, не се отчайвай. Твърде рано е да мислите за възможните проблеми и да се притеснявате излишно. Насладете се един на друг около година и не мислете много-много Пък дай Боже много скоро да видиш двете чертички. Успех!

здравейте.днес се реших пак да седна и да чета във форума след като ми закъсня два дни вече си мислехме с моя приятел че сме го направили бебчето но уви вчера пак ми дойде и го виждам как му е криво.какво да правя.дайте ми съвет.опитваме вече 6 месеца и резултат никакъв за сега

И на мене пак и отново ми дойде  И тъй като ми писна с тези тестове за бременност всеки месец и - резултати си даваме почивка до края на годината. Поизморих се емоционално... После ще спреме да се пазиме и каквото иска да става! Малко или много си е божа работа! Не се отчайвайте момичета, горе главата и колкото и да е трудно не се опитвайте да го мислите толкова много! Стискам палци на всички

Здравейте момичета!
За първи път решевам да споделя моя проблем във форума.От няколко месеса (4-5)се опитвам да забременея.Всеки месеци напразни надежди да видя тъй желаните две чертички.Този месец наистина и двамата вярвахме че съм забременяла, но както изглежда по всичко пак ще ми дойде.Знам че не съм бременна, но някъде дълбоко в душата си се надявам да се окажя бременна.Тази надежда с всеки месец ме убива.Не знам още колко ще издържа.Аг ми казва че всичко е наред просто е въпрос на време, че чак след една година опити може да се говори за стерилитет.А до тогава само не знам как ще се справя психически.Всеки месец надежда и всеки месец разочарование.

Спокойно, мила Сиси, след 6 месеца започваш да свикваш, след година да си леко впечатлена от проблема, след 2 години доста си обезпокоена, след 3 години все по-малко ти пука, после идват лапароскопиите, цветните снимки, ИКСИ-тата и така минават 4 години. После почва да ти се струва, че света е срещу теб и се чудиш на хора с по 3,4,5 месечни опити как изпадат в депресии.
Но.........желая ти да не стигаш до там.
Сигурна съм, че съвсем скоро ще видиш 2-те чертички. Само не се отчайвайте - все някога и ние ще сме майки!
Успех, мили момичета!

Ами пак дойде гадната лелка!И то 6 дни по-рано,без ПМС без нищо,и въобще не бях подготвена де,ама то кога ли съм?Чувствам се много зле,явно и с билките няма да стане и май по-добре да ги спирам.И милия и той се надяваше,като му казах,че ми е дошло вика-ами нали знаеш че понякога при бременност прицапва така!Надява се.И след малко трябва да се облека и да отида на работа и да съм любезна и усмихната,ама как като ми се плаче?!

Хриска,не се отчайвай,ако ти се плаче поплачи,аз така правя,ама не пред половинката,че на моичкия му действат много зле сълзите по повод лелката,много се разстройва и той.Горе главата,миличка,дано да е последния ти цикъл за 9 мес.напред.

Здравейте!
Нова съм във форума, нова са ми и нещата към които сме поели път.
С мъжът ми искаме да си направим дете(аз съм на 27г., а той на 29г.), първият ни опит бе на 11.07.08 и за този месец нямаше други опити. Не стана:( Помислих си, че сме пропуснали момента, но август и септември опитвахме през цялото време и с надежда очаквах момента, в който ще си направя тест за бременност, но цикълът ме изпреварваше! Имах усещането, че ми идва не само в точния ден, но и в точния час:(
Поглеждаме се и си казваме, че просто не е трябвало да стане сега - ние продължаваме!
Моля за съвет, имам ли основания за притеснение или е още рано? На места срещах изказвания, че неуспешни опити от 2-3 месеца не са повод за притеснение, но...
При познатите ми (с деца) изглежда, че винаги всичко става от първия път, очаквах и при нас да е така!
Моля за съвет какви да бъдат стъпките ми по-нататък, освен любов и положителни емоции:)
Благодаря предварително на всички.
Много ще се радвам да прочета коментарите на хора, които знаят какво усещам в момента.
Целувки и хубав ден!