Част 7 - звръщане в къщи:)
В RICHARD’S BAY не бях се записала на екскурзия понеже ми беше неудобно, че почти не пропуснах место на което да не бях се възползвала и от това:) А и ми оставаха последни 3 дни с мъжа ми и май ме беше налегнала тъгата от предстоящата раздяла:) Сега се усмихвам, ама тогава, а и всеки път не ми е никак до смях:)
В обедната почивка на мъжа ми си хванахме автобусче от пристанището и отидохме до един близък търговски център.Нямаше нищо забележително там а и ние нямахме много време да се разхойдаме. Най много се радвах на маймуните , които прибягваха по пътя и се катереха по дърветата:)аз такива съм виждала само в цирка и зоологическите градини:)
Следващият град в който пристигнахме на другия ден беше DURBAN.
Хванах си един шатъл и отидох до един увеселителен парк за деца:). Мотах се там около 3 часа, но само защото исках да вляза във всеки магазин или курабийница (тази глупост сега я измислих).Такива вкусни сладки бяха опекли, че си понакупих доста и за кораба:)Тогава Дюкан още не беше известен и бях по-спокойна:). В този парк беше доста скъпо, но тъй като нямах никакъв сувенир, си купих огромен шал (като одеало) и дори си го използвах навръщане към България:).
Имах възможност да разгледам повече неща и места и в двата града в които бяхме в Южна Африка, обаче...бях изморена и тъжна и нямах желание да обикалям.А и като знаех колко път ме чака след 2 дни:)
На 13.10. пристигнахме в CAPE TOWN и напуснах борда на "Пасифик Принцес".
Нищо немога да ви кажа с подробности за този невероятно красив град, който разгледах през таксито на път към летището (30 $ за около 10 км) и от самолета.Втората гледка беше потресаваща.Невероятна красота. Имах вътрешен полет до Йоханесбург, оттам смяна на самолета и кацане в Атина ,където хванах самолета за София на косъм.Но, вече бях толкова близо до вкъщи, че не успях да се разтревожа много:) Само се разтревожих като фидях детската играчка с която трябваше да прелетим последните километри до крайната цел:) Имаше един мъж, който поиска да го върнат обратно на летището като видя самолета:)
Е, това беше отдавна и както виждате съм си цяла.
Така завършва моята малка но невероятна част от околосветското ми пътешествие.
След всички видяни места, опознах доста повече себе си, научих много нови и интересни неща, мисля, че станах още малко по-добра и усмихната, и разбрах, че най – хубавото на света си е самият свят.Пожелавам ви от цялото си сърце да осъществите вашите пътувания. На всички ви желая да не спирате да мечтаете и да вярвате поне малко, колкото и големи и неосъществими да ви се струват мечтите към момента.
Трябват ми няколко дни почивка, а и на вас от мен, за да ви разкажа и за последното си далечно пътуване до USA и MEXICO.
