По предложение на Боровинка разделям темите за пътуване и екскурзии на две - за България и за чужбина.
Нека тази да бъде чужбинската.
Моля някой от модераторите да прехвърли от другата мненията, свързани с екскурзии извън страната - някой беше писал за Крит, а и има една отделна тема в кафето с питане за транспорт от летището във Виена - ако искате, може и тези мнения да прехвърлим тук, мисля че са полезни.
И ако може да редактирате заглавието на другата тема, за да е ясно, че тя за Бг.

И аз имам първото питане - искам лятото да отида до Букурещ за два дни. Моля за отзиви най-вече за хотели. Също и ако някой е ходил в тамошната ИКЕА - лесно ли се намира, работно време и някакви други полезни подробности.

Здравейте пътешественички и от мен:)
Преди да споделя моите незабравими спомени искам да уточня, че не всички места на които успях да отида през последните 2 години са от най - евтините, но поне за мен са едни от най-красивите и запомнящи се и затова искам да ги споделя с вас и да си пожелая повече хора да ги видят.
И не попаднах на тях защото с мъжа ми сме от голямото добрутро или защото имаме безкрайни възможности а единствено, защото компанията към която пътува, му позволява да ме взема като турист и ние се възползвахме и си плащахме само пътя(за мен).
Правя тези уточнения за да не подразня някой, и защото не всичко което видях беше ужасно скъпо и недостижимо за обикновенните хора като нас:)

Първото ми пътешествие беше преди 2 години до Френска Полинезия.То беше най-дългото като прелетени километри (мили), дни минали в път(почти 3 без нощувки), смяна на самолети и летища но и най-най-хубавото и голямо приключение за мен.И до днес немога да спра да мечтая някой ден отново да имаме възможност да видим този рай.
Тръгнах от София през Париж-Лос Анжелис-Папеете (столицата на ФП).Там, за моя радост, понеже бях на предела на силите си, на летището ме посрещна съпругът ми и заедно отидохме до пристанището, където беше корабът им. Такси от летището до пристанището беше около 40$ (US $).Самолетният ми билет в двете посоки  с Air France струваше 1400 евро и това е наистина най – скъпата част от всичко.На кораба (на всички кораби на компанията им а и не само на тяхната) ношувките, храната,алкохола,безалкохолното (освен по баровете),забавленията, ми бяха поети от компанията. С изключение на нощувките, които пасажерите така или иначе си плащат предварително, тези условия важат и за тях.Има кабини от 800 $ до такива,които струват 5000$.Това са цени за 10 дневен круиз, като се спира на 6 острова на 2 от които кораба нощува. Цените в магазините на кораба са дори по ниски от нашите тук защото се водят free shops но и май не само заради това:)Разбира се, цените на храна, сувенири и т.н. по различните острови са рзлични, като Бора-Бора е най-скъпия, но не е най хубавия поне за мен.Всичко е реклама и то мнооого голяма реклама:).Там е и едната over night.
Всички разбира се си спят на кораба но има достатъчно време да се разгледа острова, да се разпитат хубаво жителите, да станеш част от културата им, макар и за кратко, и да се насладиш на танците и аромата на цветята, които струва ми се вечер се усещаше най-много.Полинезийците като цяло (без да съм експерт разбира се) са много мили и приветливи хора и винаги готови да ти помогнат, разкажат за живота си,обичаите си:), дори да те поканят в колибата си. Да, те наистиина живеят в колиби и то не като онези къщички (хотели) по снимките, а в доста схлупени в повечето случаи.По всички острови на които ние бяхме (ние туристите, понеже мъжът ми е там на работа и за 1 месец престой успяхме да излезем заедно три пъти и половина), в момента в който погледнеш встрани от главният им път, виждаш черни пътища, кокошки, кучета.Но да ви кажа честно дори и това е чара на тази островна дивотия. Палмите за които понякога не ти стига погледа да видиш върховетв или планините им,чиито върхове са скрити в облаците а доло...лагуни, за които сетивата ти не стигат да приеме6, че е възможна такава красота. Аз наистина се чувствах като в рая и винаги ще съм благодарна , че попаднах там . Искрено пожелавам на всеки да има възможност да посети мечтата си, където и по света да се намира тя.
Ще опитам да ви покажа и няколко снимки но малко по късно като ги понамаля.

А следващото ми пътешествие, което ще споделя с вас ще е в Azia.

еееех, Лиско, звучи страхотно мерси, че сподели.
благородно ти завидях, не само за маршрута и възможността да се възползваш при по-изгодни условия и цени, ами и за още нещо - аз много обичам да пътувам, посещавам и разглеждам разни места сама - колкото и странно да звучи. Така изпитвам някакво уединение и хармония със себе си и ми е много приятно. Така ми се пририска и аз да ида на едно такова място и мъжът ми хем да е там, хем да не е постоянно свободен, та да мога да се разхождам , да си обикалям и разглеждам

Ето малко снимки

Тук тъкмо пристигаме в Бора Бора.


Това пък е залез в Бора-Бора докато си тръгваме оттам.Аз и без това не спя до късно но сутрин ставах заради изгревите, слетобяд снимах дъгите, които се появяват през час заради честите валежи от по 15 мин. Или заради голямата влага понякога , а вечер, вече с мъжа ми се наслаждавахме на подобни красоти:)


Цветенце, благодаря ти:)
Съгласна съм с теб за написаното ама ако си бяхме почти постоянно заедно:)А ние се виждаме по 4 месеца в годината, които понякога когато ходя при него сттават 6:)И ни е малко все още:)
Но е истина, че като съм сама, правя повече снимки, повече си говоря с хората и виждам повече защото нямя кой постоянно да ме припира и да бързаме все за никъде:)))))))))))

Тази снимка е от Бора-Бора, но вече на вторият круиз , когато българите от кораба ми бяха показали половината остров и то на колелета, които си взехме от кораба:)Така можех да си обикалям колкото искам, да спирам,снимам,гледам,разпитвам и опитвам:)))


Моореа-Това е острова, който на мен ми хареса нй-много.


А това е кораба на който се качих за първи път и който ще ми остане като най-скъп спомен:)
Тогава ми се струваше огромен, докато не видях следващия на който бях...5 пъти колкото този:)


Спирам, че задръстих темата със себе си:)

Леле, Лиско, толкова много ти завиждам...благородно, разбира се.. Аз също обожавам да пътувам, да виждам нови красиви кътчета, да се срещам с различни хора и различни култури...но за мен това е мираж или на сън, може би!? Ето това ще остане за мен още една мечта, която никога няма да мога да реализирам!  Разказвай, разказвай....

мда, не само звучи, но и изглежда страхотно

Душка, понякога и аз самата си завиждам и се чудя дали наистина бях там:)И като гледам снимките си ми става и малко мъчно но и се радвам, че все пак съм била:)
Само, че...преди да ми се случи, всички тези места на които в последствие попадах, бяха само мираж и мечта която исках да ми се случи, но все си казвах, че е от невъзможните:)
Е...и аз не вярвах много но се случи, даже случиха:)
така, че никога не се знае какво ти готви утрешния ден.

както съм обещала, следващото пътешествие ще е Азия, но малко по- късно:)
след Мюзик Айдъл:)

Лиско, страшна красота, радост за очите и душата! благодаря, че сподели с нас това преживяване!
като порасна и стана голяма, ще взема да отида там. ама пусти страх от самолети...

както съм обещала, следващото пътешествие ще е Азия, но малко по- късно:)
след Мюзик Айдъл:)

Чакаме!!!

малеее, момичета, ами то става много дълго обяснението.
ще го публикувам на 2 пъти и дано не наруша някои правила за които незнам, но ако има нещо, модераторите ще ме извинят и предупредят и ще се поправя.
дано не ви и отегча.трябва ми обаче още време да допиша затова сега първа част:)

Мечттата и желанието ми за пътуване, любовта към самолетите и летищата на които мога да си стоя с часове като кукувица, но и любовта към съпруга ми най вече, ме отведоха до Сингапур откъдето трябваше да се кача на кораба за следващото си приключение, което се оказа околосветско. Аз разбира се, нямаше как да остана през цялото време за да обиколя света но и това което ми се случи смятам за огромна възможност и късмет. Стъпах на 4 континента и пресякох Екватора цели 2 пъти - един път със самолет и един път с кораба.Тзи път кораба се казваше Pacific Princess и като големина беше същия като предния (Tahitian Princess).Но...нека карам подред.
Маршрута ми беше София-Лондон-Сингапур.Билета в двете посоки ми струваше 1100 евро и летях с коя ли не авиокомпания:) в двете посоки, но основната си беше British Airways:) ама само жеднъж се качих на техен самолет:). Преди тръгването ми на 07.09.2006 оттук , моите приятелки бяха ангажирани да ми осигурят безпрепятствено добиране до кораба, понеже в Сингапур от летището до пристанището в другия край на града трябваше да стигна с метро.А аз не всеки ден отскачам до там за да съм запозната:) Моят съпруг обаче ме упъти много добре като ми каза...”Хващаш метрото от летището и слизаш на Harbor Front (пристанището).Е да де, обаче пристанището в Сингапур не е като Варненското, само с един терминал за пристигащите пътнически кораби.Това го разбрах от интернет още преди да тръгна и разбира се ме затресе треска дали ще се оправя.Така на моята приятелка брат и ми намери карта на метрото, изкара ми я дори цветна с различните линии и коя къде отива, та да зная какво да чакам:).
И на 7 септември вечерта в 8 се приземих на най –огромното, най - чистото и най- красивото летище, което досега съм виждала. Веднага съзрях фрии интернет и разпратих набързо няколко мейла, че съм жива и здрава а на съпруга си, че ако до 10 (на другия ден сутринта) не съм на кораба да идва да ме търси отново на летището:).
Минах успешно проверката макар и бавно, защото се обаждаха до USA в Princess Cruisses да питат дали наистина очакват на 9.09 към кораба да се присъединя и аз
Признавам си, наистина бях доста изплашена обаче и развълнувана от приключението в което отново бях попаднала. Имах цяла нощ престой на летището или вариант да отида в хотел.Избрах летището заради лудоста си както поясних по-горе, но и защото исках да имам време да се разходя и да разуча откъде ще си хвана метрото, да разпитам как се стига до пристанището. Нямаше как да отида същата вечер защото кораба пристига на другия ден сутринта в 8 и до 16ч. е там. Нямаше и полет, който да ме приземи на 9.09 преди 16ч. И тук е една от поредните изцепки. Аз имам много такива по летищата.Много съм смешна понякога...вярвайте ми..., след като всичко е минало и като се сещам се смея сама на себе си и не се учудвам, че понякога хората ме гледат като паднала от луната:)Та, отивам в един от многото информационни офиси и показвам хубавата си цветна карта и питам дали е правилно, че зеления цвят е моето метро.Човека ме гледа гледа, гледа и картата и ме пита „Ти откъде идваш”, и аз си казвам. И той „ а тази карта откъде я имаш?” и аз му казвам, че е от интернет.Той отиде при колегите си, гледаха я, въртяха я...върна се при мен и ми вика...”Това е карта с проект на метрото за следващите 10 години а в момента съществуват само 3 от всички 11 линии на твоята карта.И пак ме пита откъде съм.И аз вече толкова горда, че съм разконспирирала проекта им за бъдещето „От България как от къде”.Човека ме помоли да му дам тази карта а той щял да ми даде друга с реално построеното.Аз му я дадох разбира се, понеже имах изкарани още поне 3:) И в замяна на моя лист А4 тои ми даде карта малко по-голяма от автобусен билет:).
Разучила и успокоила се, седнах в едно кафе и цяла нощ четох книга и списания.Не бях единствената:). Сутринта в 6, едва дочакала метрото да тръгне се настаних. Билета ми струваше 2,40 $ (USA) Няма шанс да се обърка човек, но може да се побърка:)Блоковете им (терасите) светеха с различни фигури. Незная как го постигат обаче такова нещо не бях виждала. Толкова светлина и красота. Градинките осветени, паркингите за коли светеха като, че самото слънце бе слязло в 6 сутринта в Сингапур.
Невероятно...беше като спектакъл:) И нямаше изгорели крушки, понеже веднага се поогледах за това:)
На пристанището се бях залепила за стъклото и в 8 видях как кораба влиза и  „паркира”:).Беше голяма радост да се метна в ръцете на съпруга си:).И както винаги, умората ти изчезва и не ти се спи. Исках да разгледам кораба, да пипна всичко. Хубавото беше, че този път не се губех много понеже ми беше познат от предния като разположение.
Само да спомена, че кораба е на 11 етажа, първите 3 от които изцяло за екипажа. 4 етаж за екипаж и отделена част разбира се за пасажери. 2 големи басейна.7 ресторанта, нощен бар.
Следва:)

Част 2
Само ще кажа, че аз не можах да УСЕТЯ Азия. Немога да си го обясня, но това не беше „моето” място. Може би всеки друг на мое място щеше да изживее много повече емоция и наслада.аз си признавам...не успях докрай.
Първото пристанище с мен на борда беше  Камбоджа а градът-село Sinanoukville.
Беше 13.09.  И ако някой ви каже, че на огромен кораб не клати, изобщо, ама изобщо да не вярвате.И на трите на които бях, първите 3 дни задължително ме приспиваха почти, с вълшебни хапченца или инжекция в краен случай.
Каквото и да ви напиша за Камбоджа, няма да е достатъчно да ви пресъздам беднотията и начина по който живеят хората където ние бяхме.Колиби в които спят на дървени легла, но дървени имам предвид сковани от тях, от дъски и колове.Имат по 7-8 деца, които понякога няма с какво да хранят, но и едва ли жените им знаят какво е и как да се препазват. Жената, която ни прие в дома си (силно казано дом според нашите разбирания) ни каза, че се стига до там, че да продават децата си, но не завинаги а само да ги отглеждат други хора (чужденци най-вече), като те могат да ги виждат когато пожелаят. Много ми стана криво. А колко красиви деца имаше...изписани, с едни такива огромни очи, които те гледат с надежда.Още на кораба ни бяха предупредили да вземем бонбони за да дадем на децата в къщите в които ще посетим.
Ето...това са снимки от едната къща в която бяхме.



След тази тягостна (но не и непозната за мен) гледка ни заведоха в един будистки храм.
Много красиво, различно и респектиращо чувство изпитах, но видяното преди това си беше пуснало вече пипалцата.
След това на брега на океана в един хотел който беше петзвезден и съвсем ме довърши. Всичкия блясък и лукс там ти изглеждат някак си фалшиви като се има предвид, че на  10 км. навътре  хората живеят мнооого бедно.
Екскурзиите организирани от кораба за мен бяха безплатни, и аз си избирах най - ефтините от кумова срама, а иначе в зависимост от местото и това което искаш да видиш варираха от 19 до 1200$, като последните бяха с преспиване извън кораба и връщане на следващия или по – следващия ден със самолет до следващия град където вече сме с кораба.
След Камбоджа беше ред на Банкок. Огромен град в който имахме много малко време за разходка но успяхме да се качим на една от малкото рикши, които срещнахме и срещу 10 $ ни закараха в центъра.Центъра, обаче така и не разбрах центъра на кое.Вероятно на квартала на пристанището, понеже гледката която се разкри пред очите ми не беше тази която представа имах за Банкок. Мръсно, задушно, пренаселено, натруфено. Хората ядяха с ръце нещо като мляко с ориз, което продаваха срещу 2$ в пластмасови чашки, вероятно не еднократно използвани. Никой не говореше (или поне не искаше в което се съмнявам) английски и след 1 час лутане, при което дори и вода за пиене едва си купихме защото беше събота, нямаше банка която да работи за да сменим пари а никой не искаше да приеме валута, се прибрахме на кораба.
И така, убедена съм, че не видях каквото трябваше от Банкок .

Следва (може би тази нощ или утре )

То и аз днес бях решила да понапиша къде съм била и какво ме е впечатлило, ама след разказите на Лиско просто ще се въдържа
Лиско - това в кръга на шегата Много ми е интересно и ще се радвам да разказваш още + снимки

ама пусти страх от самолети...

стига бе, аз това мислех, че само по филмите го има

Станах много подробна и въпреки, че ми е много хубаво да разказвам и да си спомням, малко ще се посъкратя, че то си направих темата като лична:)
И Цветенце, разказвай защото на мен ми е неудобно вече:)
а и ще ми е интересно.
Джам,по голяма вероятност има някой да те умори от злоба и с негативизъм околкото миличкия самолет:)))))))))))))))))

Част 3
След Банкок спряхме във Виетнам, където картинката беше подобна на тази в Камбоджа но съвсем малко по-добра, после дойде ред отново на Сингапур и всъщност този ден видях градъ отвътре.3 часа след разходката исках да видя боклуче по земятя. Хартийка или фас...нямаше.Нямаше неподдържана градинка или сграда оставена да се руши, дори в старите квартали в които ни заведоха.Немога да кажа, какви са азиатците защото неможах да добия представа. Не ни се усмихваха много, но и като си спомня, не видях много хора които да се шляят безцелно по улиците.Едно от основните превозни средства беше мотопед или колело, защото задръстванията са огромни и стоят по 40-50 мин на едно место.
Сингапур ми хареса много.Първата светлинка от пътешествието:)


21.09. – PORT KELANG  или за мен известен допреди това като Куала Лумпур.
В досега изброените градове беше немислимо да изляза сама а и в следващите. Дори хора от екипажа, които са там за 4-5 път не смееха защото са се губили.Трябваше или да съм с малка група от кораба или на екскурзия. Групата от кораба (този кораб) не включваше  българи, които се пазеха да не ги изям. Излизаха с другите си колеги , пак не българи, но заедно, както румънците, поляците, италянците или хърватите неможеше да се види българска група.Затова и в този град излязох с двама австралийци от екипажа.Много се забавлявахме и когато в един момент им предложих ако искат да се разделим за да останат сами (да не се натрапвам) и да се срещнем след 2-3 часа, те решиха, че ги помислих за гейове:).Усетих се, че ще стане така ама вече го бях изръсила:)
От пристанището си наехме такси, което да ни покаже забележителностите и да ни върне пак обратно.Заведе ни до двореца на краля им ( в интерес на истината, сега се сещам, че не разбрах той действащ ли е или е бил крал някога), но неможеше да се влиза разбира се а само надничахме през решетките да му гледаме позлатените кубета на палата:).Оттам , до най-високите кули в света (след като тези в САЩ ги събориха)-PETRONAS TWIN TOWERS. Доста време стоях и се взирах опитвайки да преброя етажите но стигах до 84 и погледа ми се премрежваше и не бях сигурна дали виждам още или си въобразявам. Австралийските ми приятели имаха българска черта-опитаха се да се направят на тарикати и да влезем с една група ,която си беше купила билети за да се качат да разгледат кулите отпреди 3 дни.Е, не стана разбира се, но поне опитахме:)Билета струваше ако не се лъжа 20$, но те качваха до половината само, то щеше да ми е достатъчно де.
:)Ако знаете само как ли не опитвах да хвана целите кули но...нямах успех:)По земята бяхме налягали поне 15 4овека:)))))))


Оттам в един храм и после в телевизионната им кула , където се качваш най горе срещу 12$, и виждаш абсолютно целия град, Красота и височина, която те кара да се чувстваш много мъничък.


Сега заспивам а утре остана да ви разкажа само за още три града и половина и два острова и с това приключва моята част от околосветското пътешвствие.А преди да разкажа за последното си трето пътуване надалеко, ще си почина няколко дни, че да дам възможност и още някой да пише, да не ме обвинят в монопол:)
лека нощ и дано не съм ви досадила мили читатели:)

Lisko, изчетох всичко наведнъж!
Никой няма да те обвини в монопол 
Продължавай да разказваш, моля те!

разказвай, разбира се нали това е идеята - да споделяме интересни неща
като имаш време - продължавай, на мен ми е много интересно!

Преди да продължа...да ви кажа БЛАГОДАРЯ Момичета, защото вие ме накарахте да изживея всичко отново, да си припомня малко позабравени емоции, да поизтупам снимките от полепналия прах и да се усмихвам широко.И не на последно място...НАЙ-ПОСЛЕ ДА ОПИША ВСИЧКО защото понякога се забравя:). При всяко пътуване , започвам дневник още в първия самолет но стигам само до 5-ия ден от пътешествието. За себе си разбрах, че е по - добре да изживея всичко, да си дам малко или много (като в случая) време и след като емоциите са попреминали да опиша всичко.Разбира се , винаги си водя някакви бележки в моменти на много силни емоции защото наистина ви казвам, понякога нещата, които виждам така ми вдигат адреналина, че съпругът ми се чуди дали не ме е ухапало някакво насекомо или животно, когато връщайки се след екскурзията на кораба, аз започвам да говоря несвързано опитвайки се да опиша какво съм видяла:)Като децата съм, искам да видя и пипна всичко, искам да изкупя всички сувенири, но и да не плащам свръхбагаж на връщане:)

След магнетичния Куала Лумпур, се отправихме към Индия.Забравих да спомена, че понякога между две различни пристанища имаме преходи от по 1 ден или по 3-4.Най дългия преход е бил 9 дни от Южна Африка към Австралия.В дните „на море” (те си го казват “at sea”, макар да сме в океана) кораба става едно голямо и непрестанно парти. Няма час и ден без организирани забавления, игри, театър, кино, най различни представления, разбира се  shoping в магазините, които отварят винаги когато кораба е на море и са винаги затворени когато сме на пристанище. Ако времето е хубаво всички пасажери са по басейните след почти задължителния им крос сутринта, но след този крос закуската им е като за трима човека. Моите наблюдения досега са, че най- много по круизи пътуват американците и доста по-рядко европейци. Има и доста японци, но поне с тези досега с които съм се срещнала не живеят в страната си а по-света.
В чиниите на първата група, можете да видите поне 7 различни храни-сладко, солено,месно, безмесно,зеленчук, плод...всичко. И това е само началото, защото повечето си пълнят платата по 2 пъти. Казвам плата понеже чиниите са едни големи и продълговати:) Има и малки ама рядко се ползват:)
Не ми е работа да им гледам в чиниите, обаче по голямата част от тях са като прасенца, и не спират да ядат през целия ден.Нали са си платили...гледат да използват максимално възможностите:) Всички пият диетична кола, но след закуската или обяда отиват на барбекюто и за десерт си вземат пълна чиния пържени картофи с по 2 хамбургера.Незная къде побират всичко:)
Инъче...незная дали така са свикнали и дали е лицемерие, но са много спокойни, весели, мили и винаги, ама винаги готови да чуят историята на живота ти:). Средната възраст на пасажерите е 45 години а тези, които са на по 70-80 се държат като ...младежи:), за мен това наистина са хората които знаят как да почиват и какво е ваканция. Когато за първи път отидох при съпруга си на Tahitian Princess ми беше интересно и предизвикателство да ги разбера.Не мисля, че и до днес съм успяла но някои неща са си едни и същи. Всеки те поздравява и ти се усмихва.Денят ти започва по различен начин, когато 100 човека са ти пожелали хубав ден с усмивка или са те попитали „как си?”.Разбира се, те дори и не очакват отговор на последното когато разминавайки се с тях чуеш, “How are you?”.Аз в началото се спирах готова за разговор или разпит, защото са много любопитни, и преди още да съм си отворила устата за отговор, те вече бяха на другия край на коридора:)

Пак се поотклоних от курса:)
Първият град в Индия, който ни очакваше или по скоро ние него, беше MADRAS .
Пристигнахме там на 25.09 сутринта. Оказа се, че за да сляза от кораба ми трябва индийска виза, но емиграционните власти на кораба ме бяха предупредили предния ден и срещу 40$ получих такава. Към  юли 2006 година, населението на Индиа е 1, 095, 351, 995 души. Мадрас е четвъртия по големина град.
Не бях подготвена за това което ни очакваше „извън” нашия красив корабен живот. Въпреки, че и в нашата страна има много бедни хора , въпреки, че малцинствата тук живеят на ръба, в Мадрас видях нещо, което човешкият ми разум не разбира и до днес.Няма да ви покажа снимки защото неможах да направя такива.Струваше ми се кощунство и подигравка да снимам болката на хората.По късно съжалявах за това защото осъзнах, че повечето от жителите там дори не приемат живота си като болка.
Заведоха ни в един от кварталите, където хората живееха в кашони на улицата, а на най - бедните май и това не им се полагаше. Хранеха се и ходеха до тоалетна в техните си 2 квадрата.Фекалиите им си течаха по улицата а вонята не искам да ви описвам каква беше.Съжалявам за това което четете но то е част от света, колкото и да не ми харесва. Хората умираха и се раждаха на улицата и това беше съдбата им.Казвам това, защото ни разказаха, че в Индия някой се ражда щивач и умира шивач,друг се ражда учител и умира като такъв, трети (много такива трети) се раждат бездомни и бедни в кашони и умират в кашоните си та било и след години, години. Всичко това го видяхме от едната страна на улицата...от другата се издигаше стена, като крепост а зад нея палат. Палат , като от книжките с приказки за принцеси, но така и не видяхме принца и принцесата, а и ние едва ли сме представлявали интерес за тях. Немога да ви го опиша, но никога допреди това през живота си не съм вийдала такъв контраст на класи. От едната страна умират а от другата пируват.Цинично но действително.
След тази гледка, повечето пасажери от екскурзията не пожелаха да продължат и всички се върнахме на кораба само 2 часа след като бяхме слезли от него.А още 2 часа по-късно всички пасажери бяха на борда и бяха като попарени. Баха се оформили групички и всеки коментираше видяното.За първи път май ги видях да нямат апетит.
Съпруга ми ми разказа по-късно, че когато са в Индия или на други подобни места кораба  „отваря” едно помещение където хората могат да влязат да се нахранят и им раздават храна. Само ако знаете какви количества храна се хвърля всеки ден. И е страхотен жест, че макар и рядко компанията прави такива жестове.разбира се не ги хранят с остатъците а с нормална прясна храна.
Спирам с Мадрас защото и сега ми се свива стомаха от ужаса:(но като завършек ще кажа последното, което ме срази.Тези хора наистина бяха щастливи в техния си животец. Гладни, полуголи и боси в повечето случаи но усмихнати „до уши” и ни пипаха като чели бяхме някакви миражи за тях. Ще ви призная, че много плаках като се прибрах в каютат ни.
Видяхме много малка част от Индия и не мисля, че всичко е такова но аз а и повечето пасажери нямахме сили за повече.
На 27.09 трябваше да пристигнем в COLOMBO. Капитана обаче промени курса на кораба и с божията помощ и попътен вятър се отправихме директно към онази друга, наша цивилизация опитвайки се да забравим и да се самозалъгваме, че видяното нас не ни касае. Май повечето успяваме, но тогава се чудех къде е Бог и колко сгрешили могат да са тези хорица за да им се случва това.

Така , преждевременно се оказахме ден и половина повече в океана, а като подарък и лечение от Индия на път към MALE MALDIVES, което не беше предвидено за посещение.

Част 5
Пристигнахме на 28.09. много рано сутринта  в 6ч. Валеше доста силно, но само час по късно не си личеше:). Тук допира ни с брега беше с тендери (спасителните лодки на кораба, които събират по 150 човека при нужда). Малдивите са група от 1200 острова, като само 200 от тях са обитаеми(населени). Населението на Малдивите е 349 100 души. Столицата е Male и там според данните живеят 76 000 души.Религията която изповядват е ислям. Когато пристигнахме беше единия от големите им празници-рамазан или рамадан (дано ги пиша правилно), но не помня кой точно, и ни предупредиха преди да слезем на брега да не сме с голи рамене и колене. Не бях много очарована но разбрах още нещо за себе си...островите са моята слабост, местата,  които ме вълнуват и привличат най-силно.Купих си сувенири за които искам не искам се пазарих дълго, понеже на местното население им е в кръвта:) (все едно в Турция да си купиш нещо без пазарлък:) и се прибрах обратно на кораба.Беше много ефтино.За пример – купих за мен и мъжа ми фанелки за спомен къде сме били (отвсиакъде купувам такива, стига да не са за еднократна употреба) и струваха 12 $ двете. Много я носих и нося и си е като нова.
 Когато кораба е в пристанище, на борда се вижда само екипажа, които са като пчелички. Мият, чистят палуби, басейни, боядисват, ремонтират...това е един малък и независим  град:), където всичко функционира в синхрон. Е, има и мързеливи и скатаващи се, но другите ги носят на гърба си и не се усеща спад в качеството на услугите ,които ти предлагат.
Преди това пътуване  си купих карта на света ( формат като книга) защото географията никога не ми е била силна страна, както и ще разберете по-нататък:). Стана ми интересно когато започнах да пътувам по-често, да чета повече за местата на които отивам. Така от картата си видях, че се намираме точно на границата на Екватора и, че тръгвайки към следващия пристън MAHE SEYCHELLES, ще го пресечем.
 
Разбира се, по никакъв начин неможеше да се разбере кога точно, но капитана ни съобщи, момента в който това се случи. Не е като да те разтресе все едно си минал през ЖП линия:) Затова пък до единия басейн имаше голямо парти послучай пресичането на Екватора и беше много забавно. Мазаха се със сладолед, карамел, сметани, спагети, замеряха се с яйца и какви ли не още неща и всичко беше станало като бойно поле, но наистина беше страхотно. На другия ден ми донесоха диплом за „CROSSING THE EQUATOR” случило се на 29-ия ден от септември:).Такава разбира се получиха всички пасажери. Само малко отклонение отново. Аз съм перфектния вариант за турист, понеже се водя пасажер, но благодарение на съпруга ми се водя и член на екипажа. Така съм двойно привелигирована. Пасажер когато искам и crew когато ми изнася.
Това е снимка от партито , на която главно действащо лице е капитана на кораба:)Тук вече го изваждат от басейна в който го хвърлиха малко преди това:)


Живота си продължи със стария ритъм и на 01.10. пристигнахме в Port Victoria на Сейшелите . Това е столицата на Сейшелите и най - големия и важен остров  в Сейшелската група, която се състои от 150 тропически острова. Населението към юли 2004 е 80 832 души.
Тук съпруга ми успя да си вземе почивен слетобяд, и с двама от фотографите на кораба  си взехме такси до плажа, който беше на около 5 км. Струваше ни по 5$ на човек.
Навръщане, се прибрахме пеша и така можахме да разгледаме малко повече острова. Много беше евтино, но нямаше и какво толкова да си купи човек:) Спомням си само, че мъжа ми си купи 2 стека (12 бр) рол они за 2$:)))Още има от тях:)Беше много красиво...цветя, палми, разстителност. Плажа не толкова впечетляващ, но все пак красота и най - важното...не бях сама:)

Тази снимка е на влизане в пристанището

На връщане от плажа

И този образ немога да не го споделя с вас:)Така се беше почерпил, че и досега се притеснявам дали се е прибрал жив и здрав с тази акула.