Да си кажа и аз за гърнето. Опитах рано, обаче никакъв ефект, даже ревеше от него и не искаше да стои. Майка ми тогава каза, че е гледала някъде как преди да ги сложиш на гърне, трябва да го затоплиш и така няма да го стресираш. Почнах да го затоплям, да го слагам по малко, после увеличавах времето и винаги имаше по нещо за награда ако свърши работа вътре. Сега вече сам си решава какво и след колко време да свърши и си ходи сам до банята да си го вземе. Казва - ако и тръгва сам, носи си го, даже си дърпа и дрехите да стане по-бързо. Дразни го ако не успее навреме и се радва ако е на гърне. Така че всяко дете с времето си. Мен също ме преследва като ходя в тоалетната, знае за какво се ползва хартията, даже като се къпе и сам се мие, защото е запомнил аз какво правя. Според мен всяко дете си има време да се научи да прави определени неща. По-рано просто е мъчение за него. Моя мече говори - половината е на немски, половината на български, но е важно, че говори и се опитва да покаже какво иска. Всичко става бавно, постепенно и с много търпение.