Оплаквахте се от съседите в апартамент, сега аз да ви се оплача от комшиите срещу нашата къща. Освен, че вдигат невъобразим шум по всяко време, няма 14, няма 7 часа сутринта - реже се, чука се, кове се, викат и се карат. Ок, не съм само аз с бебе, но тя я будят прекалено често. Мълча си, работят хората. Замълчах си и като се биеха със сина си, който пие и крещаха като луди, мълча си и когато комшията си изкарва 5-те кози в 6.30 сутрин и всяка от тях си има име, което той изкрещява, докато не излезнат една по една /алуминиевата дограма изолирала шум - е, за тия няма пречка/. Замълчах си когато комшията една вечер /нощ/ в 23.30 звънна на звънеца, за да ме накара да извикам полиция, понеже щял да заколи сина си, те нямат тел. Разправях се с полицията сто часа. Но утре мълчанието ми ще приключи, като срещна комшийката. Преди малко уведомила баба ми, че е дала домашния ни телефон на две места, за да я търсят за работа. Тя е пенсионерка. И като се обадели, да и запишем всичко и да й кажем къде да иде.
Кристина е поспалива и като не се е наспала е ужас. И това е предимно благодарение на тях, сега остава през деня да съм секретарка и да ми звъни дом. тел. нон-стоп. Утре ще я спарцамосам. Може ли бе, поне да беше попитала...Може ли кажете ми да има толкова нагли хора? Или е толкова загубена, че чак не се усеща? Или аз съм станала много неучтива?
Просто много хора напоследък са станали егати темерутите, егоисти!