здравей, първо желая ти късмет за 5-ти и леко раждане:)
Вени, описала си нещата чудесно, намесвам се просто да споделя с няколко думи за моя опит, който не беше много по правилата. док ми каза на последния преглед ела в понеделник сутринта, вземи си и багажа, качи се направо на 7-мия етаж и ме потърси в кабинета. та качих се направо на етажа, в 7.30 сутринта. док се забави, разбира се, прегледа ми, каза ми че нямам никакво разкритие, никакви признаци на родова дейност (термина ми изтичаше вече), така че правим секцио. настаниха ме в 1 стая, аз много не знаех какво правя, с мъжа ми ходихме като хахо и пипи, та се наложи да го успокоявам през 5 мин и забравих да се тревожа за себе си. след 10 мин дойде дежурната педиатърка, направи ми тестове за упойката и ме поведе за клизма, която беше доста по- приятна от това, което си представях. после дойде анестезиоложката, която не обърна внимание на тестовете (!, отварям скоба, тъй като направих алергия по време на операцията), попита ме каква упойка избирам - спинална или пълна.по обясними причини избрах спиналната (поне да видя раждането на детето ми). после ми поставиха система, започнаха вливания, обясниха ми, че за спиналната трябвало да има предварителни вливания (май беше глюкоза...). после ме заведоха в операционната, съблякоха нощницата и се започна шоуто
. препоръчвам ти да оправиш тоалета си у дома,цялостно, за да не се налага да го правят в болницата както те си знаят. та ... анестезиоложката започна да обезболява гърба в основата,за да постави иглата за упойката. аз, обаче, нали съм карък, така и не успях да направя котешки гръб, пък и имам проблем с прешлените, та жената не успя ни да обезболи мястото, ни да постави упойката. боде ме около 5 - 6 пъти, мен все ме болеше, въпреки лидокаина локално, та накрая ми сложиха маската с райския газ и ме приспаха
. както Вени е описала омазват те яко с дезинфектант, едно оранжево нещо, дето не се мие 5 дена, от гърдите та до колене. лекарите твърдят, че са ме събудили след секциото, аз не помня ... опомних се в реанимация. изкарваш една нощ прикована за леглото,все още под дейстствието на успокоителни. в реанимация има 2 легла,така че може да имаш компания (дано! по- лесно минава времето). непрекъснато вливат глюкоза, поставят ти антибиотик (бият го в дупето), както и инжекция за контрахиране на матката. на катетър си, не ставаш.на другия ден те вадят от реанимация, най - тежките мигове в болницата ...тези стъпки от леглото до стола, в който те пренасят до стаята. но вече са донесли малкото вързопче (като си в реанимация ти го носят за малко), ти си го видяла, спокойна си, че си има всичко, или поне от това, което се вижда :)и следват рутинните 3 - 4 дена, в които се учите да сте заедно и да се обичате. боли, но е прекрасно, едва сега си давам сметка за това ...
дори да забравиш въпросите, които са те вълнували, няма страшно. около теб в болницата има опитни хора, които да ти помагат и да те насочват. отиваш сутринта на 5-ти и всичко ще е наред, късмет!
при мен цената беше 1000 лв (950 или 1050, не помня много добре
), хванах лятното увеличение от август
.