Как преодолявам болката?Ами да си призная точно тази болка засега не мога да я преодолея ...ни с книги не става,ни с филми ,ни с излизания на кафе с приятелки , а само малко забравя когато работя и гледам да се нагърбя от работа...макар,че в главата ми има само едно и също....пари и време....двете неща без който моята мечта не може да стане реалност ...но какво да се прави,такъв ми е бил късмета ....макар,че няма да се примиря с това и съм си наумила да тръгна срещу съдбата  ей,така на инат да видим какво ще стане.
ПП: и пак на инат няма да ходя по разни психолози 

как ли?и аз гледам да съм на работа.В момента текат най-дългите дни в живота ми-след като в събота не видяха сердечна дейност на плода ми.Чакам и ме боли.И дори не зная какво чакам или нечакам.не искам да ходя при друг доктор,не мога да чуя същото още веднъж.Ами ако го потвърди?!И аз съм само една празна черупка...
Само седмица след положителния тест вече съм попарена.Душата ме Боли непрекънато.

О, мила, толкова съжалявам. Трябва да бъдеш силна, няма начин. И на мен ми се случи същото, точно на 31 декември срещу 1 януари т.г. Голям "подарък" беше. И още ми плаче душичката...
Но трябва да се борим до този момент, когато сърчицето под нашето затупти самостоятелно до нашето - защото вече прегръщаме нашето съкровище...
Кураж мила!
 

Даниски,дано не се потвърди тва, и дано не го чуеш никога повече.

Даниски,
стискам палци, всичко да е наред.

Как преодолявам болката ли?
Май така и не успявах да я преодолея. Много хора са ме засягали, без да го правят съзнателно. Може би и аз така съм наранявала някои хора, без да допускам какво таят в душите си.
Веднъж виждам в една градинка моя връстница с двете и деца. Спрях се да я видя и да се порадвам на децата и. Не щеш ли тя започна с думите: "Хайде, какво чакаш? Това е нещото, което осмисля живота. Нямаш представа колко много осмислят живота ти децата. Те са нещо прекрасно, нищо че са така палави ...." и т.н.
Тръгнах си!... Не можах да и отговоря нищо... Бях и обидена, ядосана и не знам още как се чувствах. Та, по дяволите, аз отчаяно исках дете, но тя не беше злонамерена, просто нетактична и не си даваше сметка, че сипва сол в раната ми.
Аз отчаяно исках да си осмисля живота, но...

Друг път моя "загрижена" колежка ми предложи изключително елементарно решение на проблема: "Ами легни с някой друг и бебето ще стане. А мъжа ти няма да разбере и това е. Една моя съседка така направи преди време."
Ами то било невероятно просто, бе! У, пък аз да не се бях сетила!

Родната ми майка също не ме разбираше. След една година и споделих, че имаме проблем. А тя:  "О, я не се занимавай с такива работи сега. Много ти е рано. На 26 си твърде млада. Аз теб съм те родила на 30! Я по-добре помисли за една магистратура вместо да мислиш сега за бебета!"
Е, да ама, аз исках да бъда майка, а не магистър по... Въпрос на приоритети.
Много ми е било мъчно, когато на работа идваха бременни колежки да ми донесат болничните си или пък една наскоро родила идваше с бебето си, да си вземе майчинските. Ама то и аз си бях един абсолютен мазохист. Радвах се на коремите им, на бебетата, а като си заминеха, се осамотявах и си поплаквах, защото аз нямах такъв корем, а отчаяно го исках.

Много често сънувах бебета ... все бутах някакви колички с бебе на сън.
Имах период, в който избягвах градинките с майки  с колички, защото си мечтаех аз да съм една от тях с моята количка с бебе и ми ставаше много мъчно. След един неуспех, много дълго носех черни слънчеви очила, защото се случваше да си поплаквам по улиците, а очилата ме скриваха. Надявах се с тях по-малко хора да ме познаваха и да не ми задаваха въпроси...

Имах период, в който ходех при психолог. Това наистина ми помогна да преодолея болката, макар и за известно време само. Тя казваше: "Аз съм твоята патерица и ти ще се подпираш на мен, докато забременееш. Когато успееш, аз повече няма да съм ти нужна и ще ме хвърлиш. ...
Доставяй си удоволствия. Прави всичко това, което обичаш и най-вече това, което е забранено за бременните. Например, пийвай си по едно питие, ходи на сауна, на масаж, на фитнес,..."
Ами, аз алкохол по принцип не пия, но пък си реших да си купя цигари и да пропуша отново за известно време. Ще ме упрекнете и ще кажете, че е вредно, но пък аз пушех по малко и това си е, докато не видях положителния тест. Доставях си както удоволствия за тялото, така и за душата - ходех на театър, кино, опера и др.
Защото все се навивах, че когато успея и доведа чаканата и все още несъществуваща бременност до успешен финал, няма да имам време .
И така, болката я преодолях след положителния тест, но пък тогава дойде страхът. А за финалът да не говорим, беше малко с неочакван край.

Момичета, дано скоро преодолеета болката като мен!
Успех на всички!

Аз не мога да преодолея болката. Работя като луда,занимавам се с какво ли не. Гледам постоянно да съм заета,за да не мисля. Пуша, пийвам си но малко защото не обичам алкохол,ходя по купони и какво ли още не. Но като си легна....... душата ми стене и плаче. Искам да чувам бебешкия плач на моето съкровище,да бодувам нощем защото моето бебче има колики и го боли коремчето, да обикалям по цял ден с количката и кучето в парка,да купувам бебешки дрешки, да се вълнувам за първите му стъпчици. ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ? Но не става. Спя си в тихата и празна спалня и тва е.

Болката отшумява с времето. Поне при мен беше така. И с всяка нова бременост се възраждаше нова надежда. И въпреки страха от нов неуспех болка вече нямаше. После пак болеше, появи се и страх дали ще можа да износя някога свое дете. Но и това отмина.
Не страхувайте от болката, тя ни прави по-силни! И ни подготвя за щастието. Под каквато и форма да дойде то.

Понякога си мисля, че мога да се справя с болката, но днес не е такъв ден. След поредните разбити надежди боли пак толкова силно. Не мога да свикна с нея, не мога да я преодолея. Трети ден поред правя тестове след второто ин витро с надеждата чертичките да се засилят, а те си остават все така бледи, дори се чудя дали не е фантазия. Направих и кръвен поне да се спре с това мъчително очакване и невидение - на 17 ден от трансфера ЧХГ - 2.61 а лабораторията дават стойности от 0.5 до 2.9 отрицателен резултат. Гледам си листа с цифрите и не откривам и капчица надежда в тях.

Аз не мога да преодолея болката. Работя като луда,занимавам се с какво ли не. Гледам постоянно да съм заета,за да не мисля. Пуша, пийвам си но малко защото не обичам алкохол,ходя по купони и какво ли още не. Но като си легна....... душата ми стене и плаче. Искам да чувам бебешкия плач на моето съкровище,да бодувам нощем защото моето бебче има колики и го боли коремчето, да обикалям по цял ден с количката и кучето в парка,да купувам бебешки дрешки, да се вълнувам за първите му стъпчици. ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ? Но не става. Спя си в тихата и празна спалня и тва е.

Това все едно съм го писала аз. И аз всеки ден като минавам през парка се питам "толкова много ли искам". Не мога да преодолея болката. Просто се научих да живея с нея. 

Иска ми се да има една универсална рецепта срещу болката, но уви няма. Всъщност има , да осъществиш мечтата си, да се огледаш в очичките на своята рожба. Но до този така бленуван момент така или иначе мнозина минават през болезнени  години. Истината е,че болката ни прави по-силни, по-борбени, по-уверени дори, защото само един напълно уверен човек ще намери пътя по който може би трудно, но ще стигне мечтата си. Не губете вяра!

Може би не съм я загубила напълно  - ВЯРАТА, но днес мисля, че и капчица от нея не е останала. Отново съм далеч от мечтата си. Сякаш по-далеч не съм била, защото колкото по-малко си направил, толкова повече имаш вяра и надежда, че ето скоро ще се случи, работим по въпроса. Но днес след окончателен нулев резултат ми се иска само да се скрия и да заплача, но и сълзи не излизат.Само боли. Вярно, ще опитам, но ще го направя повече заради съпруга ми, защото мен такъв страх ме обзема вече, че не зная ще мога ли да се справя още веднъж.

Теди,нали знаеш,че този период на отчаяние ще премине,няма начин да е друго сега-знам колко боли :(Но ти пожелавам съвсем скоро да се възстановиш и физически и емоционално и пак  да набереш сили за борба!Борбата продължава до постигане на тъй желания резултат,друг път няма!А сега...знам,че те боли и нищо не може да те утеши,знам защото само преди 2 месеца бях отново в същото положение като теб.Успех ти желая

Тини, благодаря за милите думи и разбирането. Просто малко в  повече ми дойде неуспеха сега и спонтанния аборт през януари. Големи надежди възлагах на този опит. Ще опитам отново, то е ясно, защото желанието да гушнеш своето бебе е по-силно от болката. Щом намерих сили да се изправя миналия път и започна отново и сега ще се случи. За мен начина да се справя явно е да се подготвям за следващия път с още по-голям хъс и желание. Ровя се из темите, за да открия какво пропускаме като изследвания, за да търся причини за неуспеха и да съм по-сигурна в следващия опит.

Браво,Теди,радвам се,че си размислила :balk_5:На мен единственото нещо,което ми помогна е ,че много бързо си начертах примерен план за действие поне за 1 година напред:ако не това,то това,ако пък не ,то тогава....само това ме накара да усетя отново почва под краката си.Виждам ,че и за теб това е пътят.Нправи си изследванията,които смяташ да правиш,поговори пак с Конова,ако е нужно и се срешнете с генетик,ако не сте(не си спомням правили листе го).Аз сега ще си изчакам инсето и резултата от него и след това отивам при Конова,ако ще и кътните зъби да ми изследва :)Гушкам те и горе главата

Теди, Тини, 

за болката....с времето притърпваш,(но болката неотшумява )лично аз работех по 10 часа дневно 6 дена в седмица .....и така беше по-добре,за да нямам много време да премислям нещата.......мисля че това , и факта че имах план на действие,подкрепата на някои хора,на половинката ми помогнаха  да продължа напред .....

Аз съм отчаян оптимист!Винаги и в най-лошото търся хубавото,но тази постоянна борба успява дори и мен да надвие
Всеки месец започва с надежда,един ден закъснение води до еуфория и напразни надежди,първия ден на менструацията е ад!
Не зная вие как излизате от тия състояния,но аз се гушвам до моя мечо,мисля си колко съм щастлива,че сме се намерили и че дори само той би ми бил достатъчен да бъда истински щастлива...
...и още докато си го мисля зная,че се самозалъгвам

аз също -нямам сили да споделям  с приятели и познати -не мога да изтрая  съжаленията и  успокоенията.
Този месец искрено вярвах че е станало -всичко беше като по учебник уж -стимулация,фоликуметрия и  :(днес мн рано  ми дойде.Чаках събота да си направя тест и толкова пъти се стараех да не мился  какъв ще е резултата и как бих реагирала  на вариантите.
Стоях в тоалетната  и нищо-дори не се разплаках- все  едно ми бе празно-а сега   
Чак  милото като ме  гушна ,каза че  мн съжалява  и знаеше колко  съм разстроена и се опита да ме успокои ,усетих че  и на него му е трудно  и колко   го боли.
А имам чуство че само бременни срещам -или аз само тях виждам ...
Работата -поглъща  ме и  така  уж се старая да не мисля.

 здравеите,мили момичета.днес пиша за първи път.отдавна исках  да го направя, но все се отказвах.незнам от къде да започна.зад гърба си имам  вече два неуспешни опита ин витро.болката е огромна, но няма как трябва да продължа защото това е начина по който мога да имам деца.сега си почивам .до август трябва да реша в коя клиника ще направим третия опит надявам се успешен.