болката няма как да се преодолеее,поне за мен..а като гледам и за всички останали момичета важи същото...всяка една от нас изпитва на моменти тези задушаващи чуства на СТРАХ и ОТЧАЯНИЕ...
baracuda,всички писма,които е пуснала ultra в темата за конкурса са покъртителни..,когато ги четох преди два дни..плаках през цялото време..писмото на Ефирче още кънти в ума ми..
и аз се надявам ако някоя от нас има заглавия на книги с тематика за положителното мислене да ги сподели..ще са ни от полза!!
МОЛЯ се постоянно...Бог да се смили над всички нас и да ни дари с тъй чаканите рожби..,защото силите ни не са неизчерпаеми..и е справедливо всички момичета тук да сбъднат мечтите си за детенце..толкова добри и всеотдайни хора каквито постоянно срещам в zachatie не заслужават тази болка !!!

Мили момичета, може и да ви очудя, но мен не ме боли:)
не се шегувам, нито съм луда:)Научих се да преживявам болките в мига на изпитването им и да не ги държаа в себе си.

Люба, преди и аз я таях в себе си.Все се криех някой да не ме види колко ме е боляло, и един ден се запитах "Защо е необходимо винаги да се правя и да изглеждам силна като за 300 човека?Защо да нямам право и аз да съм нормален човек?"
Вярвайте ми, бях се изтощила докрай от това да внимавам да не разбере някой, че ме боли а не от самата болка.
Нямам представа колко време ми отне, но отдавна не изпитвам болка зарди която да нямам желание да стана от леглото или да не ми се живее днес или да не ми се мечтае.Винаги намирам причина да се усмихна за нещо та било то и глупаво.И когато ме боли си го казвам-даже когато съм сама, и не мисля повече за това.
Зная, че отстрани звучи като фантастика, но и на мен така ми звучеше преди години а ето че го постигнах:)
Сега ще ви препоръчам една книга, която на мен ми е като наръчник:),подчертала съм си много неща и цялата съм я изписала с коментари между редовете докато я четях за първи, трети и 16-ти път.
На мен поне ми помогна много.
Книгата е на Дейл Карнеги и се казва "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"

Прегръщам ви и се моля да ви боли всеки ден по-малко.

П.С. Само един откъс ще ви напиша от книгата.
"...Наранява ни не толкова онова, което се случва, а това, което мислим за случилото се.А какво ще мислим за случилото се, зависи единствено и само от нас..."

За мен поне това е тооооолкова вярно:)
книгата е такава, че когато я вземете в ръце и отворите произволна страница, има на какво да ни научи и да ни накара да изпуснем задържания с болка дъх.

Успех Момичета...във всичко.

Сега ще ви препоръчам една книга, която на мен ми е като наръчник:),подчертала съм си много неща и цялата съм я изписала с коментари между редовете докато я четях за първи, трети и 16-ти път.
На мен поне ми помогна много.
Книгата е на Дейл Карнеги и се казва "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"

    Ааа,можело значи! Благодаря ти много,Lisko !
  П.П.Момичета,някоя друга книжка да предложите още?...

Всичко на Вадим Зеланд. Този автор дори не пише толкова за положителното мислене, а по-скоро обяснява как влияем върху онова, което ни се случва. И как да накараме мислите и нагласите ни да работят за нас - с практически ефект върху реалността. Ако щете - вярвайте, на мен много ми помогна!

Две книги, които са ми настолни. Не, че не губя вяра, но то май няма човек, който винаги да е ухилен
Силата на положителното мислене - Норман Винсънт Пийл
Можеш, ако мислиш, че можеш - Норман Винсънт Пийл
И двете кники са страхотни, горещо ви ги препоръчвам

Всичко на Вадим Зеланд.

Силата на положителното мислене - Норман Винсънт Пийл
Можеш, ако мислиш, че можеш - Норман Винсънт Пийл

  Благодаря ви много,rozovelka и Saule_Nova !

Болката.... не се опитвам вече да я преодолявам, просто започвам да се нагаждам да свикна с нея... И както съм писала в писмото си, се чувствам уморена от всичко това, уморена и даже отегчена.

Вярата при мен отдавана изчеза някъде там по пътя измежду всички опити и прегледи...
Надеждата, тя все още се промъква в душата ми крадешком, но аз се опитвам да я изхвърля...не защото надеждата не е хубаво чувство, а защото тя не ми дава покой, а аз искам вече да се оттърся  от това, да спра да мисля и да се чувствам жива и необсебена.
Има толкова много други радости в живота ми, на които искам да се отдам и да се чувствам щастлива.
Та за сега моята рецепта действа до някъде....

  Момичета,току що прочетох,това и направо ми спря дъха от болка...В момента и аз се чувствам,като Осияна.Молбата ми е,ако знаете някои книги свързани със позививното мислене или на такава тематика,да ги споделите в темата.

Цитат на: ultra в Март 28, 2008, 11:23:57 am

Живот


Уморена съм...

Времето лети, годините се нижат.
Надежди, надежди, надежди...
Лекари с бели престилки, в които е скрита цялата ми вяра.
Безсънни нощи и сиви дни.
Молби към Бог, съдбата и късмета...
Напразно, уви!
Болка, която не спира дори за миг да боли...
Толкова много ли искам?!
Мъж, който до моето рамо, тихо се моли след всеки трансфер, които заспива прегърнал
надеждата за малко туптящо сърце.
Колко го обичам и това е целият ми свят!
Не усещам болка при всяка нова игла забита в мен,
усещам само трепета на ново начало. Начало на нова надежда за живот.
Живот, който така силно мечтая да дам.
Ден след ден, времето лети...
Лекари в бели престилки... къде ли е моята вяра?!
До кога?
Падам, ставам и пак се моля,
за малкото зрънце живот, които искам да дам, а не мога...
А аз обичам живота...
Искам да търся бебешки дрешки, да купувам детски играчки, да оцветявам с водни
бои... Вместо това чакам отговор за моя тест...
С трепет, с надежда, с вълнение.
Стискам палци и се моля... но НЕ! не този път... не ми е писано... може би другият
път... някога... но не сега...

Уморена съм...

Оsiana

Това е най-силното . Не искам да пиша повече в този форум. Ще си преживявам болката САМА.

Това е най-силното . Не искам да пиша повече в този форум. Ще си преживявам болката САМА.

НЕДЕЙ САМА!
Защо не искаш повече да пишеш в този форум???
 
Преди време и аз опитах сама. Но самотата ме убива...Дори бях сърдита и не посещавах форума,... макар че го правех анонимно... После се случи нещо. Пак опитах сама. Изправих глава, погледнах на нещата позитивно. После пак се случи нещо... И пак съм тук. Защото така споделям болката си и някак се чувствам по-добре!
Прегръщам те мила!

Ей, явно съм успяла да докосна сърцата ви.

Иффи, не бягай, сама е по-трудно.

Иффи, не се затваряй в себе си. Каквото и да се случи, колкото и да боли, когато споделиш с хора, които те разбират някак по-леко преминават кризите.

И на мен ми е мъчно,и мен ме боли...В началото си мълчах,не споделях,защото все ми казваха"Вие сте млади,нищо ви няма,има време..."После започнах да споделям,защото много ми тежеше,но вече даже и близките ми се наслушаха.Мъжът ми ,милият,не ми дава да плача-иска да съм силна,но взе и той да плаче с мен,когато поредната надежда си отиде...Сега отново не споделям,пазя болката в себе си,защото твърде много боли-не мога да го изкажа с думи.Миналия ноември,за една седмица разбрах,че всичките ми приятели чакат деца-7 на брой.Не можах да се зарадвам,даже се разплаквах.Едни мисли ми минаваха през главата,че чак аз се разочаровах от себе си.Помислих си ,че не е нормално да не се радваш за приятелите си.Питах се кога ще дойде и моят ред?Февруари направихме ин-витро и за кратко се зарадвах и аз.Направихме си "сметка без кръчмар" и изчислихме ,че нашата радост ще дойде през ноември.Но уви!
 Сега децата на приятелите ми започнаха да се раждат:този месец две се родиха,юни ще дойде още едно,после юли и така.А аз се радвам,но как -през сълзи,сякаш се задушавам при всяка новина.Ако споделя с някой,ще си помисли,че не съм добре-как да не се радваш на ново бебе?!Тази вечер моя приятелка ми сподели с половин уста,че ще става леля.Честитих и ,а тя ми пожела скоро аз да стана майка...И аз, знаете ли,пак се разплаках!Вече не се чувствам пълноценна,а вие сте толкова прави,момичета,че има много други неща в живота,за които да се радваме...Но боли,твърде много боли и не знам кога ще спре....

...И аз, знаете ли,пак се разплаках!Вече не се чувствам пълноценна,а вие сте толкова прави,момичета,че има много други неща в живота,за които да се радваме...Но боли,твърде много боли и не знам кога ще спре....

Истината е, че ще спре да боли, когато то дойде Тини... Но си представи какво ще бъде то, може би златокосо като твоето слънце в аватара, с букли,  с големи очи... представи си и го покани... Поне аз така правя когато ми е тъжно и това малко ме успокоява... Боли, но поне изправя глава и погледът в очите става някак по-... Може би Бог ни подбира най-прекрасните деца, най-обичаните, затова ни се налага да почакаме... Тини 

Благодара ти ,Оги!Да ,знам че ще спре да боли само,когато бебо се появи-здраво и красиво,ревящо с пълно гърло и инат като майка си :lol:Аз само по някога губя надежда,иначе силно вярвам в мечтата си и не се отказвам.Винаги имам план какво още да направя,за да се доближа до Него!

 

Немога да преодолея болката,още повече че имам едно дете и си мислех че с второ няма да имам никакви проблеми ,но естествено се оказва че не аз съм тази която решава.Вече почти година и половина не става , а и аз се изморявам вече  от поредният отрицателен тест и колкото и да си казвам че все пак имам детенце-момичета повярвайте не ми е по лесно.Приятелката ми скоро забременя с второ и само повтаря"Хайде де давай по бързо за да си ги отгледаме заедно",но как да й обясниш че по-бързото не зависи от теб.Съжалявам за дългия пост и желая на всички по бързо да гушнат своята мечта.

Ех,Парси,все пак детенцето,което имаш ти е утеха!Гушни го и сигурно ще ти стане по-леко на душата

Ех,Парси,все пак детенцето,което имаш ти е утеха!Гушни го и сигурно ще ти стане по-леко на душата

-и все пак си права

Радвай се на слънчевата детска усмивка и вярвай,че скоро ще родиш братче или сестриче на твоето малко съкровище!Успех,Парси

Всичко на Вадим Зеланд. Този автор дори не пише толкова за положителното мислене, а по-скоро обяснява как влияем върху онова, което ни се случва. И как да накараме мислите и нагласите ни да работят за нас - с практически ефект върху реалността. Ако щете - вярвайте, на мен много ми помогна!

 

Има в нета и един филм - The secret - който застъпва сериозно неговите идеи. Но е малко блудкав като форма.
Все пак е важна идеята. Дава положително мислене..