Ето малко свежи емоции от последния уикенд, който прекарахме на язовир Жребчево.
Малък горски разказ
Или в какво се превръщат мечтите за тих и спокоен уикенд сред природата
Пролог
Петък сутрин...Пием си кафето с Жеков в къщи. Подготвяме се за поредния работен ден. Въртят ми се едни мисли в главата на мен. Понеже напоследък имаме доста грижи в работата, да вземем да отидем през почивните дни някъде на тихо и спокойно, той да се отдаде на любимия риболов, аз на книжката под чадъра...
Споделям му мислите си, приема се с ентусиазъм!
На сутрешното кафе в офиса споделяме с нашите кръстници /съдружници/, без които май не ходим никъде. Идеята се приема. Прави се организация: разпределяне на деца по баби/ щото нали-спокойствие и тишина.../, списък с покупки и т.н. прочее организационни въпроси.
Глава 1
Събота сутрин...
Ставаме в ранни зори , предвкусвайки приятните емоции, които ни предстоят. Последна проверка на багажа. Всичко е изпипано до последната подробност,като например препарат за успокояване на кожата след ухапване от насекоми.
Кръстниците ни пристигат, товарим колата. Комшиите ни тайно си мислят , че имаме секретна информация за предстоящ апокалипсис, гледайки невероятното количество багаж, което едва натъпкахме в една иначе доста голяма кола.
Айдеее, тръгваме!
Глава 2
Ура! Пристигнахме!
Мястото е чудесно! Язовирът е в близост с гората, място за палатки и плажуване колкото искаш. Стоварваме половин покъщнина на поляната и се приготвяме за един прекрасен ден.
Такъв и беше. Риба-колкото искаш,мъжът щастлив, слънце , тишина...Абе , красота!
На отсрещния бряг се настанява компания от едни симпатични млади хора, от нашата страна, на около 500м друга такава с още по-симпатични млади хора.
Вечерта- огън, барбекю, малко винце, смях, впечатления от прекрасния ден...
Не пускаме радио, телевизор пък не сме си и помислили да носим, наслаждаваме се на тишината.
Винцето и спокойствието си казват думата,ще си лягаме. Настаняваме се в палатките, което е съпроводено с много смях, защото не е хич лесно да вкараш Жеков в палатка с размерите на възголемичка кучешка колиба. След много кратко размишление дали да не се отдадем на любовни ласки сред природата, натежават фактите, че сме само на два метра от нашите приятели, делят ни само две парчета плат, пък и тези занимания за хора на нашата възраст, май са по-удачни на удобната спалня в къщи. Прегръщаме се и се унасяме в блажен сън...
Глава 3
Адът започва. Симпатичната компания от отсрещния бряг вади уредба и се дава начало на луд купон. Още по-симпатичната компания до нас отговаря на удара с още по-мощна музика.
В този момент мислено благодаря на всички божества, че мъжът ми няма афинитет към огнестрелни оръжия,поради което не притежаваме такива. Изкушението щеше да е голямо.
Сбогом , сладки сънища! Спането се отлага. Чакай да се умори двадесет/и по-малко/годишен човек и да си легне.Следват пиянски крясъци, чалга, ама от тая най-мазната, комуникация на двете компании, ама не по телефона...
Епилог
От опит знам - с пияни хора не се разправям. Седяхме си така в нощта с увесени носове и разбити мечти за прекрасния уикенд.
Като се показа слънцето, си събрахме багажчето и се прибрахме в къщи да си починем.