Вчера се чувствах толкова изморена, че имах сили само да ви напиша, че се завърнах и после съм спала непробудно до 22:00ч и цяла нощ след това. :)Днес съм добре и ще разказвам.
Отидох в понеделник в 8.00ч за приемане.За мое голямо нещастие на смяна беше една нова акушерка, която 2год е била в Гърция и беше ако не се лъжа първи ден на работа.Супер високомерна и безцеремонна.Наду ми ръката докато ми вземе кръв(при моите перфектни за тази цел вени).Ходих на кардиограма и зачаках док.да мине на визитация да се освободят легла, защото отделението беше пълно.През това време се запознах с една жена от Русе и така в разговори с нея мина времето.Настаниха ни след 13:00ч за щастие двете с нея в една стая(номер 2).И така зачакахме да дойде вечерта и да започнем с процедурите.АААА към следобяд излязохме да хапнем.Имат едно много сладко ресторантче на брега на реката "Лодката"-чудесна кухня. Препоръчвам ви го от сърце!Вечерта акушерката ни каза,че няма да ни оперират на следващият ден, което супер много ни съкруши.Честно да ви кажа от цялата работа най-зле ми повлия чакането.На следващият ден сутринта се оказа, че док. се е обадил късно вечерта и е казал да ме подготвят.Е,нито клизмата нито промивката са толкова страшни и неприятни :wink:Послед след още мнооооого чакане ме взеха за операция.Искам да кажа, че според мен екипът в операционната е страшен-много внимателни и любезни.От там последният ми спомен е когато вдишах за втори път през тръбата.Събудих се в реанимация...имаше малко зор докато си възстановя дишането, но не съм повръщала, нито ми се е виело свят само имах много силни болки ниско долу и не можех да си фокусирам зрението.До мен беше едно момиче от съседна стая също с лапаро(преди мен).Тя каза, че също има болки, помолихме сестрата да ни сложи обезболяващо и след това всичко беше наред.Както се казва с всеки час се подобрявахме.Възхитена съм от безкрайното внимание на сестрите в реанимация и на шефката им д-р Димитрова.И така на следващата сутрин след раздвижване и тоалет ни смъкнаха в отделението.По някое време док. мина да ни види.Каза, че при мен всичко е минало много добре.Единствен проблем са били яйчниците(поликистоза),тръбите и всичко останало са добре.Даде ми надежда, че бебче ще има,погледна ми шевовете и каза, че е склонен да ме пусне същия ден,но ако нямам бърза работа по-добре да остана и аз така реших. :)И... вчера трите си тръгнахме заедно.
Общо взето ми останаха хубави спомени(като махнеш няколко грубиянски изцепки),пък и док. е толкова добър,внимателен,винаги усмихнат и заразяващ с положително настроение, че останалото губи смисъл.
Ами...това е моята история.Вече и аз мога да помагам със съвети ако някой има нужда.И дай Боже след всичко през което минахме скоро да си направим онова форумче "бебета Бойчев".
Между другото забравих да ви кажа, че на единият бор до отделението се е заселило семейство щъркели и вече имаха малки щъркелчета.И това ако не е на късмет здраве му кажи.
Целувки на всички.До скоро.
