Този месец няма да правим инсе, защото овуто се пада точно между 1 и 6 май, така че този месец пропускаме,

, но мъжа ще ходи на преглед при уролог, че все не остана време, да видим той какво ще каже, защото общо взето при нас проблема е в СГ, на мен досега май нищо не са ми открили нередно.

...........и другия месец най-вероятно пак инсе. Само се колебая къде да го направим. Мислим засега за Плевен, но там ще трябва да пътуваме доста често и не знам точно как ще стане, защото ще трябва да ме следят и да определят точно кога ще бъде. Докато в Тутракан ми е по-лесно, хем е наблизо, хем отиваме само за инсето и готово, няма нужда да ходя няколко пъти. Пък и този път едва ли ще ме оставят да направим нестимулирано инсе и от това малко ме е страх.

Някой знае ли точно кога почиват?
Между другото четох,че има два начина за обработка на материала при инсе.Надявам се,че се стараят да обработят всичко по-обстойно и както трябва .
Така като гледам,месец май ще правим сами опити и ДАНО да не се стигне до инсе !!!!!!!!!!!
Сега чакам да ми дойде лелката/всъщност незнам защо така й казваме /,но нещо се бави.За първи път от години я чакам с нетърпение .

Наистина ще стане както мъжа ти иска - да пробвате първо по естествен път...може пък това да е сигнал за вас...и знаеш ли какво може да стане пожелавам ти го от сърце.

Винаги трябва да има Надежда, нали!!!

Цитат на: cream в Април 22, 2008, 20:58:29 pm

Винаги трябва да има Надежда, нали!!!

Точно така миличка!

Здравейте момичета,
след цветната снимка резултатите за мен са много неочаквани да си призная честно!Много зле се чуствам , там не очаквах да има проблеми, но.......трудно са пропуснали, много са криви :(Док. започна да говори направо за инвитро....изпаднах в ужас!Както и да е решихме да направим повторна лапароскопия, но той смята, че може би трябва да се махнат!Общо взето бях много ошашавена и пропуснах да го питам много неща.Смятате ли , че след лапарото има някакъв шанс да ми се "пооправят" тръбите?

Аз когато имах такъв разговор с доктора и ми остави време да размисля, прецених, че най- добре е да ми махнат тръбите. Каза че, че ако толкова държа ще ми ги запази, но ще загубя поне 6 м. в чудене дали ще ми дойде или не и най- вероятно ще се наложи второ лапаро. За тези месеци минах инвитрото. Знам, че е гадно, но мислете и за бъдещото бебче. Успех.

Обаче понякога не е толкова лесно....... Етърва ми вече има едно бебче и сега е отново бременна. Много ми е трудно....... Радвам се за тях, но ми е едновременно с това мъчно като си помисля, че при мен нещата не се получават. Не искам да изпитвам нищо различно от радост когато виждам колко е щастлива, но за съжаление това е по-силно от мен и немога да го контролирам.......... И мъжът ми се радва толкова много на детенцето, а аз немога да му дам негово собствено.......... Дали съм егоистка и затова немога да се радвам на тяхното щастие??????? Много ми е мъчно и чак незнам как ще стоя до нея и няма да се разплача........... Трябва да се усмихвам и да се радвам, да ама как да стане тази работа............. Страх ме е, че нервите ми няма да издържат и ще натоваря и тях с моите си проблеми..................... Те са наясно с нашия проблем, но не са изживели нито за миг ужаса, депресията, отчаянието, безсилието..............