И на мен ми е писнало да се извинявам когато трябва да изляза по-рано, за да отида на лекар, или да започна работния ден по-късно когато имам преглед сутринта. Не ползвам обедни почивки, за да компенсирам за часовете, в които ме няма, и като сметна часовете в които съм на бюрото си, те са повече отколкото ми е регламентираното работно време, но въпреки това съм черната овца заради честите си отсъствия. И като се замисля колко е маловажно това в сравнение с толкова по-важната кауза, заради която го правя, се чудя защо хабя толкова много нерви...

здравейте,момичета!
тази темичка ми беше до болка позната!

и аз като Faith_hope,работих в една малка/120служителя/,но просперираща фирма,занимаваща се с дарения и пр.,но...за самите служители нямаше такива екстри!
странното беше,че на собственика сестра му също беше с проблеми и отгоре на всичко си бяхме дружки!докато беше жива милата ме подкрепяше и той уж проявяваше съчувствие и разбиране!
на първато лапаро след като се върнах от софия,постоях 3дни вкъщи и отидох на работа,за да не се товарят колегите имало много работа-глупости!
пародията в случая:за тази 1 седмица почивка ми пусна отпуската/имахме право на 1седмица отпуска през годината и то с условието да е от октомври до февруари/
работех в търговска фирма и периода от март до октомври е най-силния!
понеже имах работа със счетоводителя знаех за какво става въпрос-болничните /20дни/се потулиха и не ми бяха изплатени и представете си ставаше въпрос за 80лв тогава  дарения и присвояване-никак не се връзва!
после се налагаше да излизам за разни изследвания,преглед и т.н нищо по-сериозно-всеки път ми се задаваха въпроси къде съм била,защо така внезапно,защо никого не съм предупредила - а аз винаги съм предупреждавала колегите/офиса се състоеше от:мен,брат ми,сестра му и още две колежка-големите колеги /  палячо!!!!
търсеше ми кусури и най-накрая успя да сплете интригата във фирмата и се наложи да напусна,но...сега съм най-щастливия,радостен и спокоен човек!
вече 3год не работя и сме на една заплата,но...се справяме и имам цялото време за себе си!
представям си какви проблеми щях да имам ако трябваше да започна инвитро!изтръпвам като се замисля!
така,че...те винаги ще са недоволни и няма да ги променим с нашите проблеми и тревоги,за тях е важно фирмата да върви!
Efirche много си права!

До едно време успявах да съчетавам работата с процедурите. На предната си работа ходех доста съвестно и се стараех да липсвам минимално.Работното време и осигуровките бяха реални. Така се случи, че закриха фирмата и трябваше да си търся нова работа. Само, че като знаех че ще ми се налага да отсъствам незнайно колко често, как да търся хубава работа. Копромисното решение което взех - започнах почасова работа, която ми позволява спокойно да ходи по лекари и процедури. Естествено, парите са по-малко и нямам осигуровки, но какво да се прави.. идеален вариант няма..

Наясно съм с масовото отношението на работодателите.. сякаш е недостатъчен стреса през, който преминаваме ами като се добавят проблеми на работа става съвсем смотано..

Когато започнах да ходя по лекари, нямах работа. Бяхме се преместили в нов град и работех сезонно на морето. Но започнах да си търся работа и ходех на не особено превлекателни интервюта. Точна с тази цел, да не ми пука за работата и да мога да си ходя на лекар. Най-голямата ми тръпка тогава беше, че на едно интервю се бяхме явили около 30 човека за едно място . Избраха мен. Бях откровенна с новите си шефове. Казах им, че ще се налага да излизам често отпуски. Нямаха нищо против, е то аз излизах неплатена отпуска за лапароскопия, операция на аденом на хипофизата. Бях се примирила, че кариера преди бебето няма да се прави. Но времето минаваше, аз още си работех в копирния център(копирах лекции като луда на студентите). Неочаквано дойде предложение за работа, нова фирма, сега набираща скорост. С големи шансове за развитие. Започнах, но си имах едно на ум. Работех си и след няколко месеца дойде първото повишение. Приех го. После ново, и пак ново. Продължих да си ходя на лекар. Дори за втората ми лапароскопия, трябваше за една минута да взема решение, дали мога след два дни да съм в болница. Но имам прекрасни колеги и шефове. Без да се налага да обяснявам, си отидох в болница и всичко беше наред. Преди няколко месеца, шефа ми ме изненада, много сериозно. На много малко хора от фирмата съм казала за ходенето по лекари. От някъде е разбрал за проблемите ми и ми беше малко обиден, че не съм споделила. Веднага предложи помощ, за лекари, клиники, дори и финансова. Е не вярвах, че ми се случва. Човек не може да има такъв късмет. Да работи нещо, което обожава и шефовете да са на твоя страна. Чувствам се спокойна, гледам да си взимам отпуска, когато се налага да ходя на лекар. Но най-важното е, че не са налага да лъжа къде ходя и не се чувствам неудобно.
Моята история показва, че са останали добри хора. Пожелавам такива колеги и шефове на всяка една от вас.

Дай, Боже всекиму такива работодатели! Чак не мога да повярвам, Ники! Това, което споделяш е повече от чудесно, на фона на всички останали и собствения ми опит.

И аз така - просто не ми се вярва! Явно все пак някъде има и добри шефове, но де да имам този късмет да ги срещна!... А, де да имах този късмет, да не ми се налага да отсъствам от работа по такава причина...