Отидох в новата бургаска болница "Дева Мария" и там Д-р Люцканов ми извърши абразиото...Всички бяха много любезни... Физическа болка нямах,болеше ме душата и сега единственото ми притеснение е да не се повтори...Но както на себе си така и на всички преживели това пожелавам УСПЕХ
Съжалявам! И моето абразио беше там, мили доктори и сестри, но психическата болка..
На 13-ти юни, загубихме бебето, което беше в 17-седмица. Просто сърчицето му спряло да тупти /мисед/. Направиха ми абразио /д-рРизова/, лекарите и сестрите бяха много мили, но аз изпитвам такава болка, толкова силно ме боли сърцето, че от тогава от сутринта в 9.00 часа не мога да спра да плача, не съм спала, не съм яла, не съм пила. Не мога. Никога не съм знаела, че толкова боли да изгубиш нероденото си дете.....Изплаках си очите, сълзи не ми останаха...сили. Имам по-голямо дете, само тя ме държи. Само тя.
Не знам дали има значение, но на прегледите винаги виждах, че има изоставане с 5-6 дни, дали още тогава си е показвало, че няма да ни бъде, не знам.
Имам още кръвотечение, може би ще продължи до края на седмицата. Много ми се иска след това да отида на преглед, за да видят дали всичко са изчистили. Има ли смисъл, или трябва да изчакам първата редовна менструация?