Ех, Мари, сериозен проблем е това!
Ако знаеш как те разбирам... Много съжалявам, че ти се случва! Но не знам дали ти трябва само една мила дума или по-скоро вземане на крути мерки.
Най-тъжното е, че не познавам жена, чийто мъж не иска да има деца, която не си го "хвърля на свой гръб". Т.е. - някъде много дъблоко, дори несъзнавано, да не й се върти из главата че това е, защото той не я обича, защото тя не е достойна да е майка на децата му, защото не е достатъчно такава или онакава и че може би, с подходящата жена, мъжът й би имал деца. А не е така! Има хора, които просто не искат деца и това е - няма значение с кого.
Според теб, той защо не иска деца? Казвал ли ти е какво го спира, кои са най-големите му притеснения? И откога е това? Да не би да е много млад и за него да не е дошъл моментът? Но пък защо подлага теб на това мъчение? Уж формално се съгласява, за да ти замаже очите, а всъщност ... Е, явно поне е, че не иска да те загуби.
Според мен, важното е да му дадеш ясен знак, колко са важни за теб децата и, че няма да се откажеш от тях. И да не му позволяваш да отлага да ти обясни какво всъщност става и да се измъква с увъртания. Пиши какво става, когато имаш някаква яснота.
Успех!
