Като се замисля..моите мечти са ми и най-големите страхове,като започнем от това,че мечтая за дълъг живот за мен и близките ми и страха от всяка предполагаема болест,треперенето,не толкова за мен,колкото за най-скъпите ми хора.Мечтите понякога да не кажа винаги са нож с две остриета,толкова чакани,толкова бленувани,понякога се оказваме неподготвени за тях.Но ... накратко мечтая за деца,2-3,мечтая мъжът ми и след 20 години да се отнася с мен по същия начин,мечтая за спокоен живот за мен и моите близки.Дори и днес,след няколко отрицателни теста и разочарованието ми от тях,не знам дали съм готова за сбъдването на най-голямата ми мечта,да имам деца,но не знам дали изобщо човек някога е напълно готов за такава отговорност.Мечтите ми са прости,но много важни,защото само те не зависят от мен,другото са мои цели,които си поставям и знам,че ако искам ще ги постигна.